Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 106 от 01.07.2019, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно гражданско дело 126/2019
Вид
Решение № 106
Подписан
01.07.2019
В сила
01.07.2019
Състав
МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА, ТАТЯНА ДИМИТРОВА ДАСКАЛОВА, БИСЕРА МАКСИМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 ал. 3 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417,т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 121 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.121-127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.138 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 141, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 147, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, т.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.3,ал.1 · Закон за кредитните институции
  • чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.19 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 ал.5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 286 · Търговски закон
  • чл. 287 · Търговски закон

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 01.07.2019 г. гр.Търговище

В ИМЕТО НА НАРОДА

ТЪРГОВИЩКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав На трети юни

2019 година

В публичното съдебно заседание в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

Секретар Ирина Василева разгледа докладваното от Председателя

В.гр.дело № 126 по описа на съда за

2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Решение №

89/11.02.2019г., постановено по гр.д. № 2082/2018 г. по описа на Търговищки районен съд, с което съдът ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, че Б.Х.Б., починала на 20.04.2018 г., наследодателка на Х.Б.Г., ЕГН ********** ***, действащ чрез адв.Д.Ф. от САК, НЕ ДЪЛЖИ непогасената част от вземане по договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № **********/13.01.2017 год., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и С.Н.Д., в размер на 6 417.24 лв., на осн. чл.124, ал.1 от ГПК, както и са присъдени разноски.

Въззивникът счита, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон.

В жалбата са изложени подробни доводи и съображения за това, че направеният от първоинстанционният съд основен извод, обосновал и постановения краен резултат, че първоначалната ищца обезпечава изпълнението на дълга на кредитополучателя и е подписала процесния договор в качеството на поръчител, независимо че е била наречена в него солидарен длъжник, е НЕПРАВИЛЕН.

Според въззивника, за да достигне до този неправилен извод, съдът е обсъдил единствено клаузите на чл. 8.1 и чл. 10.2 , изречение последно от ОУ на „Профи Кредит България“ ЕООД, без да разгледа разпоредбите на чл. 7.2.1 и чл. 7.2.4, уреждащи правото и на кредитополучателя , и на солидарния длъжник, да погасят задължението си преди падежа. Счита, че съдържанието на сочените в жалбата клаузи от договора за кредит, обосновават извод, че в процесния Договор за потребителски кредит № ********** от 13.01.2017 г. е уговорена солидарна отговорност, а не поръчителство, както неправилно е приел състава на съда, и двете лица - клиентът Д. и солидарният длъжник Б. са съзадължени за изпълнение на задълженията по него. Поради което и не е приложима разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, уреждаща преклузивен срок за запазване отговорността на поръчителя, а постановеното съдебно решение се явява неправилно и следва да бъде отменено.

В условията на евентуалност – ако съдът приеме, че е уговорено поръчителство, въззивникът счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че е изтекъл срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД и отговорността на Б. е прекратена, като излага подробни доводи затова.

Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон-чл. 147, ал. 1 ЗЗД, и в противоречие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, изразена с Р. № 58/15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 584/2008 г., II г. о., ТК, както и Р. № 130/27.10.2009 г. по т. д. № 139/2009 г., ТК, I Т.О. на ВКС, постановени в производство по стария чл. 290 ГПК, с които е прието, че уговорената с договор за кредит предсрочна изискуемост на задължението не настъпва автоматично с факта на неплащане на една или няколко вноски с настъпил падеж, а с упражняване правомощието на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем, от който момент тече 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, в който кредиторът трябва да предяви иск срещу длъжника за главното задължение. За начало на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД съставът на съда е приел датата 26.04.2017 г., определена според тълкуването на условията в договора за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита - при забава на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни. Изводът е в противоречие с разрешенията в т.18 на ТР № 4/1 Зг. на ОСГТК на ВКС, съдът е приложил последиците на изгубване преимуществото на срока от момента, в който са били осъществени само обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, без да изследва въпросът дали кредиторът е упражнил правото си да обяви за изискуемо вземането за вноски по кредита, които не са били с настъпил падеж според погасителния план.

Предсрочна изискуемост не е обявена и съответно срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД не е започнал да тече.

Предвид така изложените съображения и доводи, въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение, претендира разноски, вкл. юриск. възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на насрещната страна, предвид цената на иска.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна, депозиран от адв. Д.Ф.-САК, със становище за неоснователност на жалбата. В съответствие с материалния закон и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че отношенията между кредитора и солидарно задълженото лице (първоначалната ищца, починала в хода на процеса) следва да се квалифицира като поръчителство. Основният критерий дали са налице квалификационните признаци на поръчителството или страните са се договорили солидарно да извършат една престация при условията на чл. 121 и сл. ЗЗД е дали солидарният длъжник гарантира изпълнението на чуждо задължение или изпълнява свой дълг /така Решение № 24 от 03.04.2013 г. по търг. д. № 998/2011 г. на Върховен касационен съд/.

Законосъобразен е изводът на решаващия състав, че е погасено на основание чл. 147, ал. 1 ЗЗД правото на кредитора да претендира вземанията си по процесния договор от поръчителя. Договорът за кредит е прекратен към 27.04.2017г. на основание чл. 12.3 от ОУ, поради просрочието с повече от 30 календарни дни, вследствие на забавата за плащане на втората погасителна вноска, с падеж 26.03.2017г.

Правилно първостепенният състав е приел, че процесният договор е прекратен на основание чл. 12.3 от ОУ. Съгласно клаузата на чл. 12.3 от Общите условия, в случай че клиентът/солидарният длъжник просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора за потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща на клиента/солидарния длъжник уведомление, покана, предизвестие или други.

Ако не бъде възприет от съда довода, че договорът е прекратен и следва да се извърши преценка дали е осъществен фактическия състав на предсрочната изискуемост, въззиваемият възразява, че е неоснователен доводът на кредитора, въведен с въззивната жалба, че т.18 от ТР № 4/201 Зг. на ОСГТК на ВКС намира приложение в случая /с отговорът на исковата молба въззивникът е релевирал обратния довод/. Въззивникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3,ал.1 от ЗКИ, която за разлика от банката може да осъществява ограничен обем дейности по кредитиране. Същите не подлежат на лицензионен режим и на засилен административен контрол, за разлика от банките. По отношение на тях ЗКИ, респ.чл.60, ал.2 ЗКИ, уреждащ условията за осъществяване на предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на банкови кредити се явява неприложим.

Докато в т.18 от ТР № 4/201 Зг.на ВКС е изведено разрешение единствено за предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение, приложими само спрямо изчерпателно посочените в чл.417,т.2 от ГПК субекти, сред които небанковите финансови институции не фигурират. Правилата, изведени с цитираната т.18 са единствено при установителни искове по чл. 422 ГПК и само досежно вземания, произтичащи от договори за банков кредит, без да се засягат заемни отношения, по които в позицията на кредитор се явяват небанкови субекти от категорията на въззивника. Правната рамка на сключваните от небанкови субекти от категорията на въззивника договори за кредит обхваща нормите на заема за потребление в ЗЗД и тези на Закона за потребителския кредит, като извън нея остават относимите към банковото кредитиране разпоредби на чл.430-432 от ТЗ. Поради неприложимост на чл.60, ал.2 от ЗКИ в отношенията на небанковите кредитодатели с техните клиенти липсва нормативна опора за настъпване последиците на автоматичната предсрочна изискуемост да се въвеждат допълнителни преюдициални условия извън договорно утвърдените, поради което механичната аналогия с трактовката на т.18 от ТР № 4/18.06.201 Зг.на ВКС по т.д. № 4/201 Зг.,ОСГТК не следва да се допуска.

Моли съда да потвърди решението, претендира разноски по реда на чл. 38 ал.2 от ЗАдв.- 1000 лв. в полза на адв. Ф., предвид фактическата и правна сложност на делото.

Преценката за допустимост на жалбата е сторена от съда с определението по чл. 267 от ГПК.

За да се произнесе по същество и при преценката по реда на чл. 269 ГПК, като провери и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Решението е валидно и допустимо.

По същество е отчасти неправилно.

Предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 6 417.24 лв., е обоснован от твърденията на ищеца, че по сключения между ответника и кредитополучателя С. Д. договор за потребителски кредит в размер на 3000 лв., ищецът е поел задължение да обезпечи изпълнението като солидарен длъжник, в качеството на поръчител, поради което позовавайки се на разпоредбата на чл. 147 ал. 1 от ЗЗД правото на ответника да предявява вземания, произтичащи от договора, е преклудирано. В условията на евентуалност, ищецът твърди, че договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради неравноправност на клаузата, уреждаща размера на дължимата лихва, като съображения за това е изложил подробно в исковата молба. Отново в условията на евентуалност твърди, че отделни клаузи от договора, касаещи заплащане на пакет от допълнителни услуги, както и клаузите по чл. 12.4 от ОУ са нищожни, като неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 и т.19 от ЗЗП и чл.26, ал.1, т.3 от ЗЗД, като съображения са изложени подробно в молбата. С оглед изложеното ищеца моли съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника, че не дължи исковата сума, в условията на евентуалност да прогласи нищожност на договора за кредит, или на отделни негови клаузи, явяващи се неравноправни по смисъла на ЗЗП. Претендира разноски по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност на исковите претенции. Възразил е, че ищцата е задължена в качеството й на солидарен длъжник, а не на поръчител, поради което и нормата на чл. 147 ал. 1 от ЗЗД е неотносима към случая; по евентуалните искове е възразил, че не са налице основания за нищожност на договора по чл.26 от ЗЗД, не са налице и основания за нищожност на клаузите в договора, посочени от ищеца, тъй като същите не били неравноправни по смисъла на ЗЗП. В отговора ответникът е изнесъл твърдения, че ищецът е поел солидарно задължение наред с първоначалния длъжник-кредитополучател, поради което и отговаря като такъв спрямо кредитора и предвид сключения договор не се касае за поръчителство. Моли иска да бъде отхвърлен ведно с всички последици, като в условия на евентуалност ответникът е заявил, че при уважаване на иска за прогласяване нищожност на договора, то ищецът следва да бъде осъден да заплати непогасената главница в размер на 2346.42 лв., на осн. чл.34 от ЗЗД. В съдебно заседание изложеното в отговора се поддържа от пълномощник, чрез писмено становище. Претендират се разноски.

За да се произнесе, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 13.01.2017 год. между ответника и кредитополучателя С.Н.Д. е сключен договор за потребителски кредит Стандарт № ********** (л. 21-37), по силата на който ответникът е предоставил на Д. сума в размер на 3000 лв., при поето от него задължение да погаси заема в срок от 24 месеца, на месечни вноски от по 185,46 лв. месечно, дата на погасяване на 26-ти ден от месеца, при ГПР 49.89 % и ГЛП 41.17 % , лихвен процент на ден 0.11. Дължима сума по кредита 4451,04 лв.

Договорени са и пакет допълнителни услуги, при възнаграждение по него 2500 лв., платимо на вноски от по 93.75 лв., като общо поетото задължение на Д. към ответника е възлизало на 6701.04 лв., а размера на всяка вноска е 279.21 лв. Видно от договора Бисерка Б. е поела задължението да обезпечи изпълнението на задължението на Д. към ответника, като солидарен длъжник, според изписването в текста на договора. Безспорно е, че договорът за кредит е сключен при действие на Общи условия. Не се спори между страните, а е видно и от заключението на вещото лице, че кредитополучателят Д. е преустановил погасяването на задължението си по договора за кредит, като е изплатил на ответника общо сума в размер на 671.40 лв., покриваща две месечни вноски, а именно платимите на 26.02.2017 год. и на 26.03.2017 год. и частично е погасена третата вноска, платима на 26.04.2017 год., като само първата е била изплатена в срок, а останалите две със забава, повече от 30 дни. Съгласно чл.12.3 от ОУ към договора при просрочие на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора за кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да уведомява длъжниците. Поради забавата в изпълнението на задълженията от страна на Д. ответникът е уведомил ищцата с покана за извънсъдебно уреждане на задължението от 06.10.2017 год. (л. 48), че договорът е прекратен, а дългът е незабавно изискуем в пълен размер от 6 059.00 лв., предоставил е възможност за доброволно плащане или възможност за извънсъдебно уреждане на задължението чрез разплащане или преструктуриране на дълга, прилагайки проекто-споразумение, като я е уведомил, че при липса на изпълнение ще предприеме действия по принудително събиране на вземането си. Извънсъдебно споразумение между страните не е постигнато. Ищцата не е извършвала плащане.