Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7832 от 29.04.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 37107/2022
Вид
Решение № 7832
Подписан
29.04.2024
Състав
МАРИЯ ВЕСЕЛИНОВА БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 211 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 7832 гр. София, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20221110137107 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от И. К. В. срещу „****. Предявени са искове за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, сключен между ищеца и ответника, и договор за гаранция, сключен между ищеца и „****.

С постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение от 03.11.2023 г. производството по делото е оставено без движение в частта по предявения от И. В. иск за прогласяване нищожност на Договор за гаранция (поръчителство), сключен с „****, като на ищеца са дадени указания за посочване на надлежния ответник по тази искова претенция. Поради неизпълнение на указанията в предоставения срок, с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 06.02.2024 г., исковата молба е върната в частта по предявения иск за прогласяване нищожността на договор за гаранция, сключен между ищеца и „****, като производството по делото в тази му част е прекратено.

В исковата молба се твърди, че на 16.03.2020 г. ищецът кандидатствал за кредит в ответното дружество „**** и такъв му е бил отпуснат в размер от 800,00 лв. На ищеца били предоставени Стандартен европейски формуляр /****/, Договор № ****, сключен с процесното дружество, и Договор за гаранция (поръчителство), сключен с 1

„****. В **** вноската на ищеца била определена на 840,96 лв., платима еднократно, от които 800,00 лв. - главница и 40,96 лв. - лихва.

Ищецът счита, че Договор № ****, сключен с „****, следвало да бъде прогласен за нищожен, тъй като нарушавал императивни правни норми, накърнявал добрите нрави и в него била използвана „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на Закон за потребителския кредит /ЗПК/. Твърди се, че в ****, представляващ преддоговорна информация, кредитът бил описан като такъв без разход, но също така била определена и лихва от 41,53 %, равняваща се на сумата от 40,96 лв., което според ищеца представлявало заблуждаваща търговска практика. При подписване на договора за потребителски кредит ищецът трябвало да подпише и договор за гаранция, по който била дължима такса в размер на 336,00 лв., начислена към кредита. Според ищеца, това представлявало разход по смисъла на ЗПК, а такъв в предоставения **** не бил включен. На ищеца не било предоставено право на избор относно вида обезпечение, а то било избрано от отвеника – договор за гаранция с трето лице („****). Това било поставено като изискване, за да бъде сключен договорът. Твърди се, че погасителен план като приложение към договора за потребителски кредит не бил представен.

Ищецът поддържа, че клаузата в договор за кредит, предвиждаща задължително сключване на договор за поръчителство, протИ.речала на добрите нрави и на целите на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК, защото ответникът се възползвал от затрудненото финансово положение на ищеца. Според него, клаузата следвало да се тълкува като неравноправна по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП, защото условието възнаграждението да се заплати на поръчителя, а не на кредитора, било нищожно, тъй като внасяло неравноправие по кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Въз основа на изложеното ищецът отправя искане за прогласяване нищожността на процесния договор за кредит.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „****, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Според ответника, неоснователно е твърдението на ищеца, че договорът за потребителски кредит бил нищожен, като излага подробни доводи в тази връзка.

По реда на чл. 211 ГПК в срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещни искове за осъждане на ищеца да заплати неизплатената главница по договора за кредит в размер на 800,00 лв. и неизплатените лихви в размер 40,96 лв., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Ищецът по насрещния иск поддържа, че по сключения на 16.03.2020 г. Договор за потребителски кредит № **** на И. В. била отпусната сумата от 800,00 лева, преведена му с платежно нареждане от 16.03.2020 г.

2

Кредитополучателят поел задължението да заплати възнаградителна лихва за ползване на кредита в размер на 5,12 % на годишна база, при ГПР в размер на 49,93 %, като общата сума, дължима по кредита, била 840,96 лв. Съгласно т. 2 от договора, кредитът следвало да бъде изплатен в срок от 45 дни от сключването му, но към момента на предявяването на насрещния иск ответникът по него не бил заплатил нито една от вноска. Съгласно уточняваща молба от страна на ищеца по насрещния иск, предоставената сума по процесния договор била 800,00 лв., а падежната дата на заема 30.04.2020 г., като заемополучателят се задължил да върне заема с еднократно плащане на падежната дата. Лихвата била в размер на 40,96 лв., като се дължала за периода от усвояването на кредита до настъпване на падежната дата.

Исковата молба по насрещния иск и приложенията към нея са изпратени на ответната страна и в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на И. К. В.. Той счита насрещния иск за допустим, но неоснователен. Посочва, че лихвата била прекомерна, предвид краткосрочността на заема и ниската стойност на сумата, като в случая не следвало да надвишава 20 %. Приложена е съдебна практика, съгласно която протИ.речала на добрите нрави уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва била уговорена по обезпечено задължение – надвишаващата двукратния размер на законната лихва. Ответникът оспорва договора за потребителски кредит като нищожен, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са: 1/ установителни искове, съединени в условията на евентуално съединяване, за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП – поради наличие на неравноправни клаузи, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 ЗПК – поради нарушаване на императивни правни норми, и с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави; 2/ насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 800,00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № **** от 16.03.2020 г., сключен между И. К. В. и „****, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане, и на сумата от 40,96 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за кредит, начислена за периода от 16.03.2020 г. от 30.04.2020 г.

За основателността на предявените искове за прогласяване нищожност на 3 процесния договор за кредит ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи сключването на договора със съдържание, идентично с описано в исковата молба, и наличието на посочените в исковата молба основания за нищожност. В тежест на ответника по тях е да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по договора за кредит, съответно – наличието на валидно основание за заплащане на възнаграждение по това правоотношение от ищеца в негова полза. По насрещните искове за заплащане на главницата и възнаградителната лихва по процесния договор за кредит ищцовото дружество следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по договора за кредит и настъпването изискуемостта на процесните вземания, а ответникът - заплащането на претендираните задължения.

С доклада по делото, приет за окончателен в проведеното на 06.02.2024 г. о. с. з., са отделени като безспорни между страните следните обстоятелства: 1/ сключването на Договор за потребителски кредит № **** от 16.03.2020 г. между И. К. В. и „**** за сумата от 800,00 лева и възнаградителна лихва от 40,96 лв.; 2/ получаването от страна на ищеца по имейл на Стандартен европейски формуляр, Договор № **** от 16.03.2020 г., сключен с процесното дружество, и Договор за гаранция (поръчителство), сключен с „****; 3/ превеждането на заемната сума в размер на 800,00 лева от „**** на И. К. В. с платежно нареждане от 16.03.2020 г.; 4/ сключването на Договор за гаранция (поръчителство) между И. К. В. и „**** с уговорено възнаграждение в полза на „****.

В чл. 5 от процесния договор за кредит е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от *** в полза на дружеството - кредитодател.

Посочено е също така, че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени. В т. 4.3 от преддоговорната информация, предоставена със Стандартен европейски формуляр, е предвидено, че кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, като това не е задължително условие за сключването на договора за кредит. Посочено е още, че ако договорът за гаранция бъде сключен с лице, предложено от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще са в размер на 336,00 лева, които не се включват в ГПР по кредита, тъй като не представляват общ разход по кредита по смисъла на § 1.1 от ЗПК, а допълнителна услуга, непредставляваща задължително условие за отпускане на кредита.

В т. 5. 3. от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „**** е посочено, че за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от дружеството, кредитополучателят може да предложи едно от следните обезпечения: (а) обезпечение, предоставено от гарант, във формата на договор за поръчителство и одобрено от дружеството; (б) обезпечение, предоставено 4 въз основа на договор за поръчителство, от поръчител – предложено от кредитоискателя и одобрено от дружеството физическо лице.

Представен е и договор за гаранция (поръчителство) от 16.03.2020 г., сключен между И. К. В. и „****, по силата на който дружеството, в качеството му на гарант, се е задължило да обезпечи изпълнението на задълженията на И. В. спрямо кредитора "„**** по сключения договор за заем № ****/16.03.2020 г. Уговорено е между страните, че за поетата гаранция И. В. дължи на „**** такса в размер на 336,00 лв., платима наведнъж в срок не по-късно от датата, посочена във фактура изпратена от гаранта до клиента (вж. чл. 1.6 от договора за гаранция и чл. 5 от Общите условия към договор за гаранция (поръчителство)).

Като съобрази изложеното, съдът намира, че спорни по делото са обстоятелствата относно наличието на основания за нищожност на процесния договор за кредит, съответно - дължимостта от страна на кредитополучателя на главницата и възнаградителната лихва по договора.

Спрямо процесния договор за кредит приложение намират правилата на ЗПК и на чл. 143 - чл. 147б ЗЗП, поради което на първо място следва да бъдат разгледани твърденията за наличие в договора на неравноправни клаузи.

Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребител, като установява, че това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика, от една страна, и потребителя – от друга. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са установени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл.