Разпореждане № 3410 от 06.06.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3410 гр. Благоевград, 06.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Частно гражданско дело № 20261210101291 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. С***, представлявано от А*** В*** и М***, македонски гражданин законни представители, чрез юрисконсулт Н. А. Г. срещу длъжника Н. Н. Й. с ЕГН: ********** от село Д***, за вземания, съставляващи неплатени суми за предоставени съобщителни услуги, неустойка и мораторна лихва, произтичащи от сключен между страните Договор № 503578370 от 07.06.2022г., както следва:

- сумата от 98,21 евро, представляваща неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги за периода от 20.05.2024 г. до 04.10.2024 г., за които са издадени следните фактури: ***/20.05.2024г., по която дължимата сума е в размер на 19.69 евро, с падеж 04.06.2024г.; ***/19.06.2024г., по която дължимата сума е в размер на 18.71 евро, с падеж 04.07.2024г.;

***/18.07.2024г., по която дължимата сума е в размер на 18.71 евро, с падеж 02.08.2024г.; ***/19.08.2024г., по която дължимата сума е в размер на 22.39 евро, с падеж 03.09.2024г.; ***/19.09.2024г., по която дължимата сума е в размер на 18.71 евро, с падеж 04.10.2024г.;

- сумата от 122,71 евро, представляваща неустойка за прекратяване на Договор № 503578370 от 07.06.2022г. по вина на абоната, начислена съгласно чл. 54.12 от ОУ, от която неустойка за невърнато оборудване по фактура № ***/16.10.2024г., по която дължимата сума е в размер на 71.58 евро, с падеж 30.11.2024г.; неустойка за невърнато оборудване по фактура №

***/16.10.2024г., по която дължимата сума е в размер на 51.13 евро, с падеж 30.11.2024г.;

- сумата от 35,51 евро, представляваща мораторна лихва, от която 17,58 евро – мораторна лихва върху главницата от 98,21 евро за периода от 05.06.2024г. до 27.05.2026г. и 17,93 евро – мораторна лихва върху неустойката от 122,71 евро за периода от 05.06.2024г. до 27.05.2026г.

1

Претендира се и законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда - 28.05.2026 г. до окончателното изплащане, както и държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Заявителят е представил цитираните в заявлението договор, Приложения и Общи условия.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следните съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.

Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори за мобилни услуги е видно, че лицето, за което се твърди, че е длъжник, в договорните си правоотношения със заявителя има качеството на потребител и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

По отношение на претендираните суми, представляващи неустойки за прекратяването на договора по вина на абоната, съгласно чл. 54.12 от ОУ, както и претендираната мораторна лихва върху тези суми, съдът намира, че същите са вероятно неравноправни.

В приложения към заявлението договор, с приложенията към него, са включени клаузи за отговорността на страните при неизпълнение и дължими неустойки, сред които и следната: ако при прекратяване на договора за услуга, което и да е оборудване, предоставено за ползване от оператора на абоната бъде върнато в неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договорите и в частност да уговарят неустойка е ограничена от това, че съдържанието на договорите не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСTK на ВКС условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

2

Относно неустойката за невърнато оборудване съдът намира, че уговорката е неясна, защото липсва каквато и да било конкретизация относно размера на задължението, което е възможно да възникне при предсрочното прекратяване, поради което е налице хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 9 ЗЗП, и договорната клауза не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора - чл. 143, ал. 2, т. 18 ЗЗП, а и клаузата не дължи сметка за обема на неизпълнението, поради което неустойката винаги е равна на цената на ново устройство, поради което е налице обоснована вероятност да се задължава потребителя да заплати необосновано високо обезщетение при неизпълнение - посочената хипотеза на неравноправна клауза, съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. При договорена по този начин неустойка потребителят не бил в състояние да направи информиран избор, тъй като не бил наясно отнапред колко би дължал при евентуално разваляне на договора. В договора не е посочено при уговаряне на задължението, как е определена стойността на оборудването, като действително липсва каквато и да е конкретизация относно стойността и вида на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора и към кой момент. Освен това, тази претенция не е пряко свързана с присъщите функции на неустойката - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, доколкото при невръщане на предоставено устройство мобилният оператор би могъл да иска връщането му, респ. да претендира дължимата сума за устройството до края на срока на договора за продажба на изплащане, но не и да претендира стойността му под формата на неустойка. Отделно от това, липсват твърдения и кога е предоставено оборудването, на каква стойност е същото.

Съдът намира, че в тази част на заявлението са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК, а именно искането противоречи на закона и добрите нрави и се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

Предвид изложеното по-горе заявлението, в частта с която се иска присъждане на сумата от 122,71 евро, представляваща неустойка за прекратяване на договора по вина на абоната, начислена съгласно чл. 54.12 от ОУ, от която неустойка за невърнато оборудване по фактура № ***/16.10.2024г., по която дължимата сума е в размер на 71.58 евро, с падеж 30.11.2024г.; неустойка за невърнато оборудване по фактура №

***/16.10.2024г., по която дължимата сума е в размер на 51.13 евро, с падеж 30.11.2024г., ВЕДНО със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.05.2026 г. до окончателното изплащане и сумата от 17,93 евро, представляваща мораторна лихва върху сумата от 122,71 евро за периода от 05.06.2024г. до 27.05.2026г., следва да се отхвърли.

В останалата част, заявлението отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, поради което следва да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя срещу соченото като длъжник лице.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.

Съдът съобразявайки, че заявителят е юридическо лице, което се 3 представлява от юрисконсулт, отчитайки разпоредбата на чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ и като взе предвид размера на задължението, определя възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 40,90 евро.

Съразмерно с уважената част от заявлението, на заявителя следва да бъдат присъдени разноски за внесена държавна такса в размер на 4,90 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 18,47 евро.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК в полза на заявителя „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. С***, представлявано от А*** В*** и М***, македонски гражданин - законни представители, срещу длъжника Н. Н.

Й. с ЕГН: ********** от село Д***, за заплащане на следните суми:

- сумата от 98,21 евро /деветдесет и осем евро и 21 цента/ - главница, представляваща неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги по Договор № 503578370 от 07.06.2022г. за периода от 20.05.2024 г. до 04.10.2024 г., за които са издадени следните фактури: ***/20.05.2024г., по която дължимата сума е в размер на 19.69 евро, с падеж 04.06.2024г.;

***/19.06.2024г., по която дължимата сума е в размер на 18.71 евро, с падеж 04.07.2024г.; ***/18.07.2024г., по която дължимата сума е в размер на 18.71 евро, с падеж 02.08.2024г.; ***/19.08.2024г., по която дължимата сума е в размер на 22.39 евро, с падеж 03.09.2024г.; ***/19.09.2024г., по която дължимата сума е в размер на 18.71 евро, с падеж 04.10.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 28.05.2026г. до окончателното й изплащане;

- сумата от 17,58 евро /седемнадесет евро и 58 цента/, представляваща мораторна лихва върху главницата от 98,21 евро за периода от 05.06.2024г. до 27.05.2026г.

- сумата от 23,37 евро /двадесет и три евро и 37 цента/ - разноски в заповедното производство, от които 4,90 евро - държавна такса и 18,47 евро юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата му част, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми:

- сумата от 122,71 евро /сто двадесет и две евро и 71 цента/, представляваща неустойка за прекратяване на Договор № 503578370 от 07.06.2022г. по вина на абоната, начислена съгласно чл. 54.12 от ОУ, от която неустойка за невърнато оборудване по фактура № ***/16.10.2024г., по която дължимата сума е в размер на 71.58 евро, с падеж 30.11.2024г.; неустойка за невърнато оборудване по фактура № ***/16.10.2024г., по която дължимата сума е в размер на 51.13 евро, с падеж 30.11.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.05.2026 г. до окончателното й изплащане;

- сумата от 17,93 евро /седемнадесет евро и 93 цента/, представляваща 4 мораторна лихва върху неустойката от 122,71 евро за периода от 05.06.2024г. до 27.05.2026г.;

- разноските за държавна такса и юрк.възнаграждение над уважения размер от 23,37 евро до пълния претендиран размер от 87,55 евро.

Разпореждането, в частта, с която се отхвърля подаденото заявление, подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на заявителя, а в останалата му част е окончателно.

На основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК указва на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземането си, за което заявлението е отхвърлено, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса. При непредявяване на иска в посочения срок, заявителят не би могъл да се ползва от внесената в настоящото производство държавна такса.