Решение № 907 от 19.03.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 907 гр. Варна, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Г.а като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20233110101706 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от „Йеттел България” ЕАД срещу Й. Г.

Г., искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

- 47.36 лева, представляваща незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги за периода 15.02.2020г.-14.05.2020г. по договор за мобилни услуги № 602525827/13.12.2011г., изменен с допълнително споразумение № 034145430/14.01.2020г. за мобилен номер **********, формирана;

- 175.34 лева, представляваща незаплатено задължение за мобилни услуги за периода 15.02.2020г.-14.03.2020г. по договор за мобилни услуги № 602525827/13.12.2011г., изменен с допълнително споразумение № 034145430/14.01.2020г. за мобилен номер **********, - 74.92 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 602525827/13.12.2011г., изменен с допълнително споразумение № 034145430/14.01.2020г. за мобилен номер **********, формирана от три месечни такси в размер на 62.46 лева и 12.46 лева – част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора;

- 68.97 лева, представляваща незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги за периода 15.02.2020г.-14.05.2020г. по договор за мобилни услуги № 622758214/14.01.2020г. за мобилен номер ***;

- 0.06 лева, представляваща стойност на разговори с Теленор за отчетен период 15.03.2020г.-14.04.2020г. по договор за мобилни услуги № 622758214/14.01.2020г. за 1 мобилен номер ***;

- 108.03 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 622758214/14.01.2020г. за мобилен номер ***, формирана от три месечни такси в размер на 79.98 лева и 28.05 лева – част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора; ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 08.07.2022г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 5375/16.08.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 8907/2022г., по описа на ВРС, 34-ти състав.

Твърди се в исковата и уточняващата молба, че между кредитора „Йеттел България” ЕАД и длъжника Й. Г. Г. са съществували договори за мобилни услуги, както следва:

- договор за мобилни услуги № 602525827/13.12.2011г. за мобилен номер **********, изменен с допълнително споразумение № 034145430/14.10.2020г., по силата на който е уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на 24.99 лева с ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса от 20.99 лева;

- договор за мобилни услуги № 622758214/14.01.2020г. за мобилен номер ***, по силата на който е уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на 31.99 лева с ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса от 22.99 лева с ДДС.

Твърди се, че ответникът е ползвал предоставените му услуги, като е останал да дължи месечни абонаментни такси, цена на предоставени му мобилни услуги, за които са издадени фактура № 7301776352/15.03.2020г. за отчетен период 15.02.2020г. – 14.03.2020г., 7303034776/15.04.2020г. за отчетен период 15.03.2020г. – 14.04.2020г. и фактура № **********/15.05.2020г. за отчетен период 15.04.2020г. – 14.05.2020г. Тъй като ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми на уговорените падежи, договорите са едностранно прекратени от дружеството-ищец. С едностранното прекратяване на договорите поради виновно поведение на ответника и на основание раздел 3, т. 2 от допълнителното споразумение за номер ********** и т. 11 от договора за мобилни услуги за номер ***, за ответника е възникнало задължение да заплати и неустойка – три месечни такси по всеки един от договорите за мобилни услуги и стойността на отстъпките от месечния абонаментен план. Тъй като ответникът не е погасил задълженията си, ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В тази връзка за дружеството се породил правният интерес да предяви настоящите искове, претендирайки установяване на вземането му към ответника за посочените по-горе суми. Претендира и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Й. Г. Г., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал.

6 ГПК процесуален представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява 2 становище за неоснователност на исковете. Оспорва дружеството-ищеца де е предоставило услугите, остойностени с процесните фактури. Поддържа, че ищецът не е доказал основанието, поради което е прекратил договорите за мобилни услуги, поради което и претенцията за неустойка е неоснователна. Поддържа на следващо място, че начина на сключване на договорите противоречи на добрите нрави и на правилата за защита на потребителите. Счита, че клаузите на договорите са неравноправни по смисъла на чл. 146 ЗЗП, тъй като не са индивидуално договорени, а представляват отнапред подготвени договори, по предварително одобрени бланки от оператора, които изобщо не подлежат на договаряне. С оглед изложеното моли за отхвърляне на исковете.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.01.2020г. страните са сключили допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер 359895480210, с който е уговорен абонаментен план Тотал+, при стандартен месечен абонамент за този план от 24.99 лева и промоционална месечна абонаментна такса от 20.99 лева, като промоционалните услуги е посочено, че се предоставят за срок от 24 месеца.

В раздел III, е предвидена клауза касаеща дължимост на неустойка в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на абоната, както следва: а) в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на срока на договора, но не повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментния план, съответстваща на оставащия срок на договора.

На 14.01.2020г. страните са сключили договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер 359897795470, с който е уговорен абонаментен план Тотал +, при стандартен месечен абонамент за този план от 31.99 лева и промоционална месечна абонаментна такса от 22.99 лева, като промоционалните услуги е посочено, че се предоставят за срок от 24 месеца. В договора е предвидена клауза касаеща дължимост на неустойка в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на абоната, както следва: а) в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на срока на договора, но не повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментния план, съответстваща на оставащия срок на договора.

При сключване на допълнителното споразумение и договора за мобилни услуги абонатът е подписал декларация-съгласие, с която е удостоверил факта на получаване на подписан от страна на оператора екземпляр от Общите условия на дружеството, съгласил се е с тях и се е задължил да ги спазва. Наред с това на абоната е представено и същият е приел ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти, съдържащи цени на предоставяните от оператора услуги.

Приобщени към доказателствения материал по делото са и представените от ищеца общите условия за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги.

3

В чл. 19б е предвидено, че дружеството има право да прекрати договора включително при неплащане от страна на потребителя на дължими суми след изтичане на сроковете по индивидуалния договор. В чл. 26 е предвиден редът и сроковете за плащане на дължимите суми - въз основа на фактура в указания в нея срок, но не по-късно от 18 дни от издаването на фактурата, като изрично е посочено, че неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението за плащане на сумите.

От ищеца са представени и 4 броя фактури, издадени за претендираните вземания, както следва:

- фактура № 7301776352/15.03.2020г., за отчетен период 15.02.2020г. – 14.03.2020г. на стойност 215.50 лева с ДДС, която сума е формирана от месечен абонаментен план за телефонен номер ********** на стойност 17.49 лева без ДДС; 142.10 лева без ДДС – ползвани услуги и 19.16 лева без ДДС - месечен абонаментен план за телефонен номер ***;

- фактура № 7303034776/15.04.2020г., за отчетен период 15.03.2020г. – 14.04.2020г. на стойност 48.86 лева с ДДС, която сума е формирана от месечен абонаментен план за телефонен номер ********** на стойност 17.49 лева без ДДС; 4.02 лева без ДДС – ползвани услуги, 19.16 лева без ДДС - месечен абонаментен план за телефонен номер *** и 0.05 лева без ДДС – ползвани услуги;

- фактура № **********/15.05.2020г., за отчетен период 15.04.2020г. – 14.05.2020г. на стойност 43.98 лева с ДДС, която сума е формирана от месечен абонаментен план за телефонен номер ********** на стойност 17.49 лева без ДДС и 19.16 лева без ДДС месечен абонаментен план за телефонен номер ***.

Представена е и покана от 15.06.2020г. изходяща от ищцовото дружество, с която последното е поканило ответника да заплати дължимите от него суми. В същата е посочено, че при неплащане на задълженията, дружеството ще прекрати договорът ще бъде прекратен и ще бъде начислена неустойка. По делото липсват доказателства отправената покана да е достигнала до адресата й.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е дало отговори на част от поставените въпроси. Според заключението използваните услуги за двата мобилни номера, извън тези, включени в месечния план, са за кратки тестови съобщения, в това число и такова към Украйна, други услуги към кратък номер ***, паркиране, международни разговори (Украйна) и обаждания до оператор „Грижа за клиента“, като е посочено, че използваните услуги са таксувани правилно. Експертът е посочил, че въз основа на предоставени справки за детайлно потребление за мобилните номера и справка за трифичните данни, не може да потвърди дали услугите са предоставяни или че те са предоставяни на този клиент.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК, вр. чл.

79 и чл. 92 ЗЗД. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена 4 заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от задълженото по същата лице, респ. заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В настоящия случай между страните не е спорно, че за вземанията, предмет на настоящото производство е издадена заповед № 5375/16.08.2022г. по ч.гр.д. № 8907/2022г., по описа на ВРС, която заповед е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Предмет на иска е установяване съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена тя. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането – предоставени и ползвани мобилни услуги, в тежест на ищцата е да установи, в качеството му на доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено между страните договорно отношение е предоставил посочените услуги на ответника, в това число стоки по договори за лизинг, като е начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния договор и Общите условия, поради което се дължи плащане в посочения във фактурите размер; наличие на уговорена неустойка и осъществяване на предпоставките за възникване на правото на ищеца да получи неустойка, а така също и размера на претенцията по пера.

Разпечатката съдържа 37 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/161ba170-7fa9-43a9-9026-ec8ee6a47c3c