Присъда № 16 от 01.07.2021, Районен съд - Стара Загора

МОТИВИ към присъда № 16 от 01.07.2021 година, по н.о.х.дело № 1054/2021 година по описа на Старозагорския районен съд.

С обвинителен акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият С. Х. Л. – роден на ******* година в град Враца, живущ в град Враца, улица „Професор Димитър Йоцов“ № 6, българин, български гражданин, неженен, неосъждан /реабилитиран/, със средно образование, управител на фирма, ЕГН ********** е предаден на съд за това, че на 29.11.2011 година в град Стара Загора, противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек автомобил марка „Джип“, модел „Г.Ч“, с номер на шаси – ************ и с регистрационен № **********, на стойност 22 174 лева, собственост на „Мото Пфое“ЕООД град София, представлявано от К. И. И., който владеел на основание договор за финансов лизинг № 92270, сключен на 12.05.2011 година между „Мото Пфое“ЕООД град София и „Екопродукт системс“ ЕООД град Враца, чрез управителя С. Х. Л., като обсебването е в големи размери – престъпление по чл.206, ал.3, във връзка с ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Ст.Загора излага съображения, че поддържа обвинението, както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието, като пледира на подсъдимият да бъде наложено наказание “Лишаване от свобода” към минималния предвиден в закона размер с приложението на чл.58а, ал.1 от НК, предвид съкратено съдебно следствие. С оглед на това че подсъдимия не е осъждан /реабилитира/ предлага на съда наказанието на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Подробни съображения се излагат в хода на съдебните прения.

Подсъдимият С. Х. Л. се признава за виновен по повдигнатото обвинение, моли съда да му наложи минимално наказание. По негово искане делото се проведено по съкратено съдебно следствие. Защитника на подсъдимия – адв.Трифонов, че оспорва фактическата обстановка, моли съда да оправдае подзащитния ми, като алтернативно поддържа искане съдът да наложи минимално наказание „Лишаване от свобода“ на подзащитния му, което да бъде отложено за минимален изпитателен срок. Подробни съображения се излагат в хода на съдебните прения.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

1

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

С договор с референтен номер № 92270 от 12.05.2011 година между „Екопродукт системс“ ЕООД с управител С.Л. и „Мото Пфое“ ЕООД град София е бил сключен договор за финансово обвързан лизинг с опция за придобиване на собствеността с лизингополучател „Екопродукт системс“ ЕООД, с управител подсъдимия С.Л.. Още същата година подсъдимия Л. решил да прехвърли лизинга на някого, който да се съгласи на това. Пуснал обява, че продава лек автомобил „Г.Ч“ с рег. № *******. С него се свързал свидетеля Д.К. от град Стара Загора. Договорили се да се срещнат в град Стара Загора. Когато се уговаряли за подробностите се разбрали свидетеля К да плати на Л. сумата от 13 000 лева при предаването на автомобила и да поеме лизинговите задължения на подсъдимия Л. към „Мото Пфое“. Обяснил, че ако постигнат съгласие Л. ще трябва да се срещне с баща му, тъй като той – Д.К. бил в Германия. Когато свидетеля К Ж К пристигнал в гр.Стара Загора, се срещнали с подсъдиия Л. на бензиностанция ОМВ, намираща се на булевард “Славянски“. Било 29.11.2011 година. Решили да отидат при адвокат, в случая адвокат Балтаджиев, където сключили договор за покупко – продажба на автомобил с продавач Л. и купувач К Ж К. В т.2 от посочения договор, е договорено, че продавачът ще прехвърли собствеността на автомобила след като бъде изпълнен договора за финансов обвързан лизинг № 92270/12.05.2011 година.

Свидетеля К изплатил лизинговите вноски към „Мото Пфое“.

Останали обаче неплатени застраховки – гражданска отговорност, „Каско“ и данъци за МПС, които към 03.08.2020 година възлизали на 13 012,66 лева., като в сумата е включена и остатъчната стойност на автомобила, която представлявала част от лизинговата стойност на автомобила и фигурира в поръчката към договора и в погасителния план и която също се дължи по договора за финансов лизинг. Преди прехвърляне на собствеността тази сума е задължителна за плащане. Посочената сума следва да бъде изплатена на „Мото Пфое“ от подсъдимия Л., тъй като той е лицето лизингополучател по договора и независимо в какви договорки е влязъл, той няма право да продава, отдава под наем или да води каквито и да било разпоредителни действия с лизинговия автомобил, без писмено съгласие на лизингодателя.

В качеството си на Ощетено юридическо лице, „Мото Пфое“ ЕООД гр.София са подали съответна жалба до РП – Враца. Било образувано настоящото досъдебно производство, получено по компетентност в РП – Стара Загора.

Подсъдимия Л. сключил договор за покупко – продажба на лизинговия автомобил в противоречие с подписаните общи условия, без да уведоми "Мото Пфое" ЕООД гр. София, въпреки, че знаел, че няма право да предоставя автомобила на трети лица, освен ако не е получил изричното 2 съгласие на дружеството - лизингодател. Такова изрично съгласие не му било дадено и не било оформено документално встъпване на св.Костадинов в договора за лизинг.

По този начин подсъдимия Л. е извършил противозаконно фактическо разпореждане с автомобила, който до този момент държал правомерно. Това разпореждане било извършено от него в противоречие с интересите на неговия собственик - "Мото Пфое" ЕООД гр. София и с условията на договора за финансов лизинг и приложимите към него Общи условия за потребители за лизинг на "Мото Пфое" ЕООД град София.

В хода на разследването е била извършена съдебна автооценителна експертиза, съгласно чието заключение, пазарната стойност на лек автомобил „Г.Ч“ с рег. №******* в периода на извършеното престъпление е 22 174.00 лева. Квалификацията по чл. 206, ал. 3 от НК се определя от обстоятелството, че обсебената вещ е била в големи размери.

Съгласно т. р. № 1/30.10.1998 г. по н. д. № 1/1998 г. на ОСНК, обективният критерий за квалифициране на обсебването като такова в големи размери е 70-кратния размер на установената МРЗ в страната за месец 11.2011г. от 270 лева, възлизащ на сумата от 18 900 лева. В случая, паричната равностойност на предмета на престъплението, за което подсъдимия е предаден на съд – в размер на 22 174 лева, надвишава сумата от 18890 лева, представляваща 70кратния размер на установената с цитираното по-горе ПМС МРЗ в страната за месец 11. 2011 г., поради което има основание за квалифициране на извършеното като обсебване в големи размери по смисъла на чл. 206, ал. 3 от НК.

Изложената фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимият дадени на досъдебното производство, свидетелските показания, съдебно – оценителната експертиза и от другите събрани в наказателното производство доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 НПК. Не се събраха противоречиви доказателства което да налага и отделното им обсъждане. От друга страна следва да се има предвид, че производството по делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие и подсъдимия изцяло призна фактите описани по делото.

Обсебването е уредено в разпоредбата на чл.206 от НК, като ал.1 от текста го определя, като противозаконно присвояване на чужда движима вещ, която деецът владее или пази. Непосредствен обект на престъплението обсебване е движима вещ, при това чужда, като е възможно и част от нея да принадлежи на законно основание на дееца. От обективна страна е важно да се установи, че веща се намира във владение на дееца, като е важно да се установи точно какви действия може да осъществява с нея.

Изпълнителното деяние се осъществява, чрез акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждото имущество в свой или в 3 чужд интерес. Обсебването е резултатно престъпление, то се счита за довършено с общественото засягане на възможността собственика на веща да се разпорежда с нея. Това е следствието от акта на имущественото разпореждане. От друга страна обсебването е престъпление, което се извършва само с пряк умисъл. Интелектуалният момент на умисъла за обсебване включва съзнание у дееца за това, че предметът на престъплението е чужда движима вещ, че той я владее или пази на правно основание и че му е позволено да върши определени действия с нея. Във волево отношение деецът има за цел да се разпореди с предмета на престъплението в свой или в чужд интерес.

В разглеждания случай от събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че подсъдимия С. Х. Л. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.206, ал.3, във връзка с ал.1 от НК. Неоснователни са доводите на защитата, че за разпореждането на лекия автомобил бил подписан само предварителен договор който не е обявен за окончателен. Несъмнено подсъдимия се е разпоредил с веща като я предал във владение и разпореждане на едно трето лице, без знанието на лизингодателя и без неговата разрешение, както в разрез със закона така и в разрез с подписаните лизингови условия.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът достига до извода, че предаденият на съд С. Х. Л. е извършил престъплението по описания в обвинителния акт начин. С това си деяние подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.206, ал.3, във връзка с ал.1 от НК.

От обективна страна, подсъдимия е обсебил чужда движима вещлек автомобил марка „Г.Ч“ с регистрационен № ******* , която владеел на правно основание. В настоящия случай изпълнителното деяние на обсебването се е изразило в противозаконно фактическо и юридическо разпореждане с автомобила, а именно в продажбата на автомобила.

Престъплението е довършено с окончателното разпореждане от страна на подсъдимия Л. с процесния автомобил (продажбата му), тъй като е засегната възможността на собственика – „Мото Пфое“ да се разпорежда свободно с вещта си (да я ползва, продава и т.н.).

Съдът приема, че подсъдимият е извършил деянието виновно, при пряк умисъл.

Предвид гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият С. Х. Л. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на посочената по-горе правна квалификация.

4

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

При определяне на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание “лишаване от свобода”, степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.

В тази насока съдът отчете смекчаващи вината на подсъдимият обстоятелства – критичното отношение към извършеното и съдействието на разследващите органи.

Отегчаващи вината на подсъдимият обстоятелства – не са налице.

Предвид на изложените съображения и на основание чл.206, ал.1, във връзка с чл.58а, ал.4, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК, при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът наложи на подсъдимият наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от три години. Съдът намира, че именно това наказание би оправдало целите на закона. Този размер е съобразен с възрастта на подсъдимия, както и с неговото отношение към извършеното престъпление –критичност към осъщественото и грубо нарушаване на правовия ред.

Съдът на основание чл.189 от НПК присъди в тежест на подсъдимият направените по делото съдебни и деловодни разноски.

ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

Причините и условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание, стремежа към облагодетелстване по неправомерен начин, незачитане правото на собственост и установения правов ред.

Водим от горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 16 гр. Стара Загора , 01.07.2021 г.