Решение № 158 от 18.09.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Варна, 15.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500365 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.463 ГПК.

Образувано е по жалба на „Риджънт кепитъл“АД, чрез процесуалния му представител адв. Н. Г. – АК Габрово срещу решение № 736/19.06.2023г., постановено по в.гр.д. № 1163/2023г. на ОС – Варна, с което е отменено постановление за разпределение на суми от 03.05.2023г. по изп.д. № 20227160400773на ЧСИ Николай Г. в частта, с която е разпределена сума в размер на 348лв. – разноски на присъединени взискатели и е извършено ново разпределение на същата сума, както следва: 309,72лв. на „Риджънт кепитъл“АД, която да се прибави към вече разпределената му сума по т.4.1 от разпределителен протокол от 03.05.2023г.; 34,80лв. на А. С. К., която да се прибави към разпределената му по т.4.2 от разпределителния протокол сума;

3,48лв. на „Камм 2019“ЕООД и жалбата е оставена без уважение по отношение на извършеното разпределение на суми за задължения обезпечени със залог по реда на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД в полза на А. К. и „Камм 2019“ЕООД. В жалбата се твърди, че постановеното от ОС – Варна решение е незаконосъобразно по съображения, основани и идентични с наведените в жалбата по чл.462 ГПК оплаквания срещу обжалваното разпределение.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и делото да се върне на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение.

1

В срока по чл.276 ГПК отговори на жалбата са депозирали А. Е. – длъжник в изпълнителното производство и взискателите А. С. К. и „Камм 2019“ЕООД. В същите се изразява становище за нейната неоснователност.

Сочи, че ЧСИ правилно е определил кръга на взискателите, изчерпателно е индивидуализирал всяко вземане на всеки взискател, посочвайки каква част от него представлява главница, неолихвяемо вземане и направени разноски, описал е и основанието за начисляването на всяка една от таксите. При разпределението е спазен реда на удовлетворяване съобразно чл.136 ЗЗД.

Претендират жалбата да бъде оставена без уважение.

ТД на НАП не е подал отговор на жалбата.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, при наличието на интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: На първо място, настоящият състав на съда намира за уместно да отбележи, че жалбата изцяло повтаря оплакванията в жалбата, с която е бил сезиран въззивния ОС-Варна и се изразява несъгласие с мотивите за отрицателен отговор по същите.

Относно оплакването, че с извършеното от съда разпределение на суми за разноски в полза на присъединените кредитори, без да е налице постъпила жалба от тях, следва да се посочи, че съобразно приетото в т. 1 от ТР № 2/22.11.22г. по т.д. № 2/21г. на ОСГТК на ВКС, при проверка по реда на чл.

463 от ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение, съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява, дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели. Поради това и настоящият състав на съда счита, че ВОС е бил сезиран с искане за проверка на разпределението на суми за разноски и след като при извършената проверка е установил основателност на оплакванията за неправилно изчисление на разпределените суми е отменил извършеното от ЧСИ разпределение в тази част и е извършил ново.

За да се произнесе по жалбата съдът съобрази следното: С обжалваното решение ОС – Варна се е произнесъл по подадена от настоящия жалбоподател жалба по чл.463 ГПК срещу извършеното с Постановление от 01.05.2023г. от ЧСИ, рег. № 716 разпределение на сумата от 485 860 лева, представляваща постъпила сума по специалната сметка на ЧСИ в следствие на наложен запор на банкови сметка на длъжника А. Е.. Наведените в подадената в срока по чл.462, ал.2 ГПК жалба оспорвания досежно законосъобразността на същото са, че обжалваното разпределение е извършено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, съдебният изпълнител неправилно и в нарушение на ТР №2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е разпределил в първи ред разноски за 2 присъединените взискатели, неправилно са приложени привилегии, което е довело до намаляване на сумата, следваща се за жалбоподателя. Посочва, че вземанията на присъединените взискатели са обезпечени със залог, като договорите са сключени след датата на налагането на запора върху вземането, което се разпределя, поради което и тези договори са непротивопоставими на жалбоподателя, а вземанията не са привилигировани и следва да се удовлетворят по реда на чл.137, ал.1 ЗЗД.

В обжалваното разпределение са включени първоначалният и присъединените по реда на чл. 456 от ГПК и по право взискатели - изп.д. № 20227160400773 е образувано по молба на „Риджънт кепитъл“АД срещу А. Е. въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.т.д. № 632/2022г. на ОС – Варна, по който длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата от 550 000 евро/ 1075706,50лв. /задължение по договор за заем/, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.06.2021г., както и сумата от 11 257 лева разноски по арбитражното дело. Съобразно направеното от взискателя искане принудителното изпълнение е насочено срещу средства на длъжника в банкови сметки, сейфове и касетки. На 22.11.2022г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка“АД, „Кей би си банк

България“ЕАД, „Уникпедит Булбанк“АД. Запорното съобщение е получено от „Уникредит Булбанк“ АД на 24.11.2022г. и на 25.11.2022г. от „Първа инвестиционна банка“. С писмо от 25.11.2022г. „ПИБ“АД е уведомила ЧСИ, че са запорирани сметкитена А. Е., както и, че посметките на лицето има наложен предходен запор.

С постановления от 21.12.2022г. ЧСИ е присъединил по делото вземания на: А. К./ взискател по изп.д. № 20227160400920 по описана същия ЧСИ/ срещу длъжника А. Е. по ИЛ от 12.12.2022г. по ч.гр.д. № 15822/2022г. на ВРС за сумата от 147867.25лв., ведно със законната лихва от 798,63лв. за периода 30.11.2022г. – 21.12.2022г., разноски в размер на 2740лв. и такса към ЧСИ – 7420,72лв. и „Камм 2019“ЕООД/ взискател по изп.д. № 20227160400921/ по ИЛ от 19.12.2022г. по ч.гр.д.№ 15823/2022г. на ВРС за сумата от 312240,79лв. и такса към ЧСИ – 11284,94лв.

На основание чл.456 ГПК е присъединено вземане на взискателя А. С.

К. срещу длъжника А. Е. по издаден ИЛ по ч.гр.д. № 15950/2022г. на ВРС на основание Договор за залог върху вземане, с нотариална заверска на подписите, сключен на 14.09.202г. между А. К. и А. Е. за сума в размер на 70 000евро/136908,0лв./, ведно със законната лихва от 02.12.2022г. и разноски – 2740лв., за което е било образувано изп.д. № 202380800400075 по описа на ЧСИ Захари Д..

Като взисктел по делото е конституирана и ТД на НАП с вземане в размер на 454,58лв.

3

По изпълнителното дело са представени: договор за залог върху вземане от 14.09.2022г., сключен между А. С. К. и А. Е. с предмет учредяване в полза на А. С. на залог върху парично вземане на залогодателя в размер на 249 600 евро от разплащателна сметка на А. Е. в „ПИБ“АД, като е посочено, че залогът обезпечава вземания на кредитора по договор за встъпване в дълг от 31.08.2022г. в размер на 70 000 евро; договор за залог между „Камм 2019“ЕООД като кредитор и А. Е. в качествотона залогодател с предмет учредяване в полза на кредитора на залог върху парично вземане на залогодателя в размер на 249600 евро; договорът обезпечава вземане на кредитора по договор за заем от 04.05.2022г. с размер на заема 150 000евро.

Въз основа на данните по изпълнителните дела ЧСИ е изчислил размера на непогасените задължения към всички кредитори по образуваните изпълнителни дела, след което е изготвил процесното разпределение на сумата от 485860 лева по следния начин: На основание чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД – сумата от 296 лева за разноски на „Риджънт кептъл“ЕООД- авансово заплатени такси; сумата от 126 лв. за присъединения взискател А. К. – авансово заплатени такси по изп.д. № 20227160400920; сума в размер ан 126лв. за присъединен взискател „Камм 2019“ ЕООД, авансово заплатени такси по изп.д. № 20227160400921; 96лв. – заплатени такси по изп.д. № 20238080400075 по описа на ЧСИ Захари Д.; 457,80 лева – вземане на ЧСИ за обикновени такси по изп.д.; 18934,72лв. – вземане на ЧСИ за пропорционална такса върху удовлетворения материален интерес; На основание чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД /вземания обезпечени със залог/ – сумата от 146087,46лв. лева за погасяване на вземането на „А. С.о К. по изп.д. № 20238080400075 по описа на ЧСИ Захари Дими ; 293374,50лв. за погасяване на вземане на „Камм 2019“ЕООД. На основание чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД сумата от 454,58лв. за вземания на НАП. Остатъкът от 25 906,94 лева е разпределен за пропорционално погасяване на всички останали вземания /хирографарни/, на основание 137, ал.1 вр. чл.136, ал.3 ЗЗД, с посочена конкретна сума, припадаща се на съответното вземане.

С обжалваното решение ВОС е счел за основателни наведените с жалбата оплаквания за неправилност на разпределението в частта относно разноските за изпълнението, сторени от присъединените кредитори, поради което обжалваното разпределение е отменено и е извършено ново разпределение, като сумата от 348 лв., неправилно разпределена от ЧСИ за погасяване на вземания за заплатени такси по изпълнението от присъединените кредитори по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД е разпределена съразмерно между всички кредитори, като се добави към разпределените вече суми по т.4.1, 4.2 и т.4.3 от протокола за разпределение. Отчитайки установеното и в рамките на заявените от жалбоподателя оплаквания в срока за обжалване, на 4 основание т.1 от ТР № 2/2021г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира, че така извършеното разпределение е правилно и законосъобразно.

Не се установява разпределянето на суми за удовлетворяване на вземания на неприсъединени по реда на чл.456 ГПК взискатели. В разпределението са включени само гореописаните присъединени вземания. Няма невключени присъединени по право взискатели. Законосъобразно в ред първи по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД са включени само направените от „Риджънт Кепитал“АД по настоящото изпълнително дело разноски. Съгласно т.6 от ТР № 2/2015. на ОСГТК на ВКС не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД разноските на присъединените взискатели, както и разноските по изпълнителните производства, които неса пряко свързани с конкретния изпълнителен способ, както и разноските за изоставени или неприложени способи. Разноските на присъединените взискатели, т.е. разноските, направени от тях по образуваното от тях изпълнително дело, не се включват в реда на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД. Изключение от тези принципни положения е налице по отношение на разноските по искове по чл.134 ЗЗД и чл.135 ЗЗД, без значение дали се касае за първоначален или присъединен взискател. По изложените съображения вземанията на присъединените взискатели за заплатени разноски по други изпълнителни дела общо в размер на 348лв. не следва да се включват в първи ред на разпределението като привилигировани.

Доводите на жалбоподателя, че вземанията на присъединените взискатели не представляват привилигировани и не следва да се удовлетворяват по реда на чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД са изцяло неоснователни. От данните по изпълнителното дело безспорно се установява, че присъединените взискатели А. К. и „Камм 2019“ЕООД имат вземания към длъжника А. Е. по сключени с него договор за заем и договор за встъпване в дълг, които са обезпечени със сключени договори за залог от 14.09.2022г. на вземане на длъжника към „Първа инвестиционна банка“ АД по разплащателна сметка.

Договорите са в писмена форма, с достоверна дата – 14.09.2022г., с нотариална заверка на подписите на страните, като по всеки от договорите длъжникът по заложеното парично вземане и бил уведомен на 16.09.2022г. Не е спорно и, че процесната сума, предмет на разпределение е събрана в резултат на наложен запор на вземане на длъжника от „Първа инвестиционна банка“АД, което е предмет и на договорите за залог от 14.09.2022г. Запорът по настоящото изпълнително дело е наложен на 24.11.2024г., т.е. след сключването на договорите за залог. Предвид установеното вземанията на кредиторите, обезпечени със залог следва да се удовлетворят предпочтително от събраната въз основа на приложения по делото способ сума.