Решение № 184 от 30.07.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Добрич, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА Административно наказателно дело № 20263230200461 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. И. С. ЕГН ********** от гр. Д., ул. „...“ № ..., вх...., ет. ..., ап. ..., депозирана чрез процесуален представител, против Наказателно постановление № 26-0851-000247, издадено на 15.04.2026 г. от Началник Сектор в ОД на МВР гр. Добрич, Сектор „Пътна полиция“ Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 255,65 евро/500,01 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца.

С жалбата се иска наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, явява се лично и се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното Наказателно постановление.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява. В Становище, приложено към материалите по преписката, изпратена в Районен съд Добрич, се моли жалбата да бъде оставена без уважение, като обжалваното Наказателно постановление бъде потвърдено и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

1

Добричкият районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок от лице притежаващо активна процесуална легитимация.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 21.03.2026 г. около 17,58 ч. жалбоподателят управлявал моторно превозно средство – л. а. „....“ с рег. № ... в гр. Д. по бул. „...“ в посока гр. Б..., когато след кръстовището с ул. „...“ бил спрян за проверка от св. Д. С. И. и св.

Г. К. М. – служители на СПП при ОД на МВР – Добрич.

В хода на проверката полицейските служители установили, че водачът е правоспособен, но моторното превозно средство било с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ /ГО/.

При установената фактическа обстановка св. И. съставил АУАН Сер.

GA, № ..... /л. 7/ на водача.

С оглед наличието на данни за извършено престъпление от общ характер обаче, материалите по преписката били изпратени в РП – Добрич за образуване на досъдебно производство /ДП/. А образуваното с АУАН, съставен от св. И., административно-наказателно производство е било прекратено от наказващия орган на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН с Мотивирана резолюция № 26-0851-М000032/21.03.2026 г. (л. 10).

С Постановление от 03.04.2026 г. прокурорът е отказал да образува досъдебно производство против водача, като е приел, че не е налице субективната страна на състава на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК /л. 12/.

Представителят на държавното обвинение обаче постановил препис от постановлението да се изпрати на Началника на СПП при ОД на МВР – Добрич.

Въз основа на постановлението на РП – Добрич, съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/, което обстоятелство изрично било посочено в постановлението. С него на жалбоподателя било вменено нарушение по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му били наложени административни наказания глоба в размер на 255,65 евро/500,01 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от гласните доказателства, обективирани с показанията на св. И. и св. М. и не се оспорва 2 от жалбоподателя, както и от събраните и приобщени към материалите по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като обективни, пълни и последователни.

При гореописаната фактическа обстановка и след анализ на събраните доказателства съдът установи следното от ПРАВНА СТРАНА:

Наказателното постановление е издадено от компетентния административно-наказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР Добрич относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която Съдът намира за ноторно известна, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на вмененото нарушение:

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Не се спори от страните в хода на производството, че жалбоподателят се е движил, управлявайки процесното МПС, по път, отворен за обществено ползване. Съгласно разпоредбата на § 6 от ДР на ЗДвП „По смисъла на този закон: 1. „Път” е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.” Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗДвП „Отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат.”

На следващо място, в хода на съдебното дирене от събраните гласни доказателства, подкрепени от писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал, се установи по безспорен и категоричен начин, че управляваното от жалбоподателя МПС не е било регистрирано по надлежния ред. Регистрацията е била прекратена на 07.10.2025 г. в 05.16 ч. (л. 40), тъй като за автомобила не е имало сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Видно от приобщените към материалите по делото писмени доказателства – Писмо от Гаранционен фонд /л. 62-64/, на 12.09.2025 г. до собственика на автомобила – В. И. С., е било изпратено Уведомление по чл.

574, ал. 10 от Кодекса за застраховането с изх. рег. № 015727/08.09.2025 г. (л.

62). По делото обаче не е представено доказателство, че това Уведомление е 3 било получено от собственика по надлежния ред.

Горната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от приобщените по надлежния ред гласни доказателства чрез разпита на свидетелите, както и от приобщените писмени доказателства, като след анализа им съдът стигна до следните правни изводи:

В конкретния случай наказаното лице не спори, че на посочените в Наказателното постановление дата, час и място е управлявало процесния автомобил.

Спорът е дали водачът е знаел или не, че управляваното от него моторно превозно средство не е било регистрирано по надлежния ред, т. е. дали е налице субективната страна на нарушението - дали водачът е знаел или не за служебно извършената дерегистрация на автомобила, т. е. дали му бил известен фактът, че моторното превозно средство е с прекратена регистрация.

С Тълкувателно постановление /ТП/ № 2 от 05.04.2023 г. по ТД № 3/2022 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС този спорен въпрос беше решен еднозначно.

Съобразно цитираното ТП, „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал.

3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.“ В мотивите на коментираното тълкувателно постановление съвместният съдебен състав на ОСС от НК на ВКС и ОСС на ВАС изрично е подчертал, че „уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.

Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането.

Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на Д.ието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание.

4

Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

Незнанието на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, дължащо се на неуведомяване на собственика му от органите на МВР, според възприетото в Постановлението становище изключва наличието на виновно поведение, било то под формата на умисъл или и на небрежност.

С оглед на изложеното до момента настоящият състав приема, че след като императивно изискуемото уведомяване не е реализирано, то не е изпълнен фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и привлеченото към отговорност лице не е осъществило виновно приписаното му нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП .

Доколкото Тълкувателните постановления имат задължителна сила не само по отношение на съдилищата, но и за за всички органи, организации и граждани, относно приетите със същите изводи, следва да се приеме, че в случая жалбопдоателят не следва да бъде наказван. Това е така, тъй като по делото не са налице доказателства, че собственикът на моторното превозно средство е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията.

Предвид гореизложеното съдът приема, че липсва субективният елемент от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и издаденото срещу жалбоподателя НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени разноски в размер на 256 евро, представляващи адвокатско възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено по надлежния ред, съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия (л. 68).

С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на жалбоподателя искане, съдът, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски за адвокат.

Наред с това, съдът съобрази, че ответната страна е отправила бланкетно възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат.