Решение № 23072 от 19.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23072 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241110149849 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

19.12.2024 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретар Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 49849/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от ЗАД „ЕВ“ АД срещу ЗАД „ОК“ АД, като се твърди, че на 06.03.2024 г. било настъпило ПТП в района на гр. Разлог, което било причинено от виновното и противоправно поведение на водача на МПС „ДАФ“, рег. № СВ **** ХВ, като в следствие на това били настъпили вреди по МПС „Порше“, модел „Кайен“, рег. № СВ **** ХВ. Поддържа, че за ПТП-то бил съставен двустранен констативен протокол от който се установявало, че ПТП-то било настъпило, тъй като виновният водач не бил спазил необходимата дистанция при движение на заден ход. Навежда доводи, че за увреденото МПС към момента на ПТП-то има валидно сключен договор за застраховка „Каско“, обективиран в полица № 00500100532782/01.09.2023 г., като във връзка с инцидента била образувана 1 застрахователна преписка № 0500912639/07.03.2024 г. Излага съображения, че била определено застрахователно обезщетение в размер на 3588,22 лева, за което било извършено насрещно прихващане с дължима вноска за застрахователна премия поради което дължимата сума била в размер на 3033,34 лева, която била изплатена на застрахованото лице.

Поддържа, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Твърди, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на ответника е била покрит застрахователен риск при ответника, като излага доводи, че били сторени и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева.

Инвокира доводи, че е поканил ответника да заплати дължимите суми, но последния бил изпаднал в забава, поради което дължал и сумата от 138,60 лева – мораторна лихва за периода от 11.05.2024 г. до 20.08.2024 г. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като претенциите се оспорват. Твърди, че не били налице материалните предпоставки за ангажирането на гражданската отговорност на ответника. Поддържа, че механизма на ПТПто бил различен от посочения от ищеца. Навежда доводи, че всички увреждания сочени от ищеца били в причинно-следствена връзка с ПТП. Излага съображения за недоказаност на иска по размер. Иска отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СРС, 156-ти състав е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Представена е застрахователна полица по застрахователна полица „Каско“ № 00500100532782, сключена между И. К. Ж. от една страна в качеството на застраховащ и ЗАД „ЕВ“ АД от друга страна в качеството на застраховател, като страните уговорили, че застрахователят отговаря за вредите при условията на пълно „Каско“, който биха настъпили по отношение на лек автомобил „Порше“, модел „Кайен“, рег. № СВ **** ХВ, с уговорен период на застрахователно покритие 02.09.2023 г. до 01.09.2024 г. В полицата като застраховано лице е посочен лизингодателя на автомобила „Амиго Финанс“ ЕООД – клон София.

2

Застрахователният договор, сключен във формата на застрахователна полица е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, поради което при липсата на доказателства за неговата неавтентичност последният обвързва страните с обективираните в договора изявления и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.

Следователно в случая безспорно е установено, че е налице валидно сключен договор за застраховка „Каско“ по отношение на лек автомобил „Порше“, модел „Кайен“, рег. № СВ **** ХВ.

Приложен е двустранен констативен протокол от 06.03.2024 г., като се установява, че е настъпило следното ПТП, при следния посочен механизъм: на 06.03.2024 г. в гр. Разлог, между лек автомобил „Порше“, модел „Кайен“, рег. № СВ **** ХВ и влекач „*****“, рег. № СВ **** ХВ, с ремарке, рег. № СВ *** ЕВ – настъпва удар, като при движение на заден ход, влекача удря паркирания лек автомобил по който са нанесени вреди.

Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180 ГПК), тъй като представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на оспорване на отразените факти, то приложения документ следва да се цени с останалите събрани по делото доказателства. В процесният случай между страните се спор досежно механизма, поради което съдът намира, че следва да цени двустранни констативен протокол като частен свидетелстващ документ (арг. чл. 180 ГПК) с оглед всички останали събрани доказателствени средства по делото.

Представена е справка от Гаранционен фонд (л. 45 в кориците на делото), като се установява, че по отношение на автомобилистите на МПС с рег. № СВ **** ХВ е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗАД „ОК“ АД, с период на застрахователно покритие от 18.04.2023 г. до 17.04.2024 г.

Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК, „…справка в Информационния център на Гаранционния фонд не е елемент от фактическия състав на сключване и прекратяване на застрахователните договори, доколкото същата дори да притежава, по арг. от чл. 295, ал. 7 КЗ (отм.), доказателствена сила на официален документ, съдържа информация за вече настъпил, а не предстоящ факт.“. Тоест, справката от информационната система на Гаранционен фонд пълно и главно доказва наличието на застрахователно правоотшение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като в случая съдът отчита, че нито е вписано прекратяване на застрахователния договор, нито се спори, че е била налице валидно застрахователно правоотношение с ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.

Следователно няма съмнение, че при ответника е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

От неоспорено извлечение от банкова сметка (л. 31 в кориците на делото) се установява, че ищецът в качеството на застраховател е заплатил на застрахования по договора сумата от 3033,34 лева с посочено основание „05000912639/ДКН/СВ****ХВ“.

Тоест, налице и плащане от страна на застрахователя към застрахования.

На следващо място трябва да се вземе предвид факта, че от неоспорения опис3 протокол и доклад по застрахователната преписка (л. 24-27 в кориците на делото) се установява, че застрахователят – ищец е определил сумата от 3588,22 лева, като застрахователно обезщетение, като е извършил прихващане със сумата от 554,88 лева – дължими вноски по застрахователната премия.

В правилото на чл. 369, ал. 1 и ал. 2 КЗ е предвидено, че ако застрахователят има изискуемо вземане за застрахователна премия или друго изискуемо вземане по застрахователния договор, той може да ги удържи от вземане на застрахования или трето ползващо се лице към него, което произтича от застрахователния договор. Когато застрахователно събитие е настъпило, преди застрахователната премия да е издължена изцяло от застраховащия, застрахователят може да удържи неиздължената премия от дължимото застрахователно обезщетение или сума.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. И. Ж..

От казаното от св. Ж. се изяснява, че през м,.03.2024 г. бил участвал в ПТП, като при разтоварване на стока камион на „Дискордия“, излизал от цеха, като шофьора бил предприел маневра на заден ход и ударил автомобилът му по който били нанесени вреди – по предна броня, фар. Сочи, че другият водач бил избягал от произшествието, след което му се обадили и той бил спрял на бензиностанция „Лукойл“, след което го помолил да снима автомобила, за да го изпрати на шефа си. След това отишли да напишат двустранен констативен протокол. Свидетелства, че инцидентът бил настъпил в гр. Разлог, ул.

„Изворите“, пред входа на фирма „Бул Форест Къмпани“. Изяснява, че по това време управлявал лек автомобил „Порше“, модел „Кайен“ – син на цвят, който автомобил по това време бил в паркирано положение. Уточнява, че по неговия автомобил вредите били по долна престилка на бронята и десен фар, като удара с другия водач бил настъпил с неговата лява задна броня, при извършената маневра за даване на заден ход. Сочи, че с другия водач нямали разногласия във връзка с инцидента и неговия механизъм, като по камиона нямало вреди. При предявяване на протокола, находящ се на л. 10 в кориците на делото сочи, че това е протоколът, който са написали с другия водач, като подписа до б. „Б“ е положен от него.

Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Ж. за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични, като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелят, да си спомня случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се, включително свидетелят ги потвърждават, под страх от наказателна отговорност.