Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 444 от 11.02.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 305/2026
Вид
Определение № 444
Подписан
11.02.2026
В сила
11.02.2026
Състав
Бистра Николова, Милен Василев, Тодор Тодоров

Цитирани разпоредби

  • чл. 109 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 63 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 63, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135, ал. 1, изр. 3 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 444 гр. София, 11.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261000500305 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 24.12.2025 г. на ищеца Р. Ж. Б. срещу разпореждане № 31524/8.12.2025 г. по гр. д. № 3785/2024 г. на Софийския градски съд, І-15 състав, с което е върната исковата молба и е прекратено исковото производство в частта по иска по чл. 135 ЗЗД относно договора за продажба по нотариален акт № 200/12.10.2021 г., том І, рег. № 2025, нот. дело № 170/2021 г.

В жалбата се твърди, че съдът не следвало да указва вписване на този иск, тъй като не му бил подсъден, а съобразно чл. 109 ГПК бил подсъден на съд в гр. Перник. Твърди се, че недопустимо съдът е върнал исковата молба при неприключило производство по чл. 63 ГПК.

Сочи се и, че към момента на постановяване на обжалваното разпореждане исковата молба вече е била вписана, макар и в некомпетентна Служба по вписванията – в гр. София.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Р. Ж. Б. с искова молба от 29.03.2024 г., с която срещу Б. Г. Й., А. Р. Й. и Д. О. Ш. са били предявени искове по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относително недействителни спрямо ищеца на следните договори:

1) договор за дарение на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 56/22.06.2022 г., том І, рег. № 4187, нот. дело № 53/2022 г. на нотариус Р. Т., с рег. № ***, с който Б. Г. Й. е дарила на сина си А. Р. Й.: апартамент № 9, находящ се в гр. ***, район „***“, бул. „***“ № *, с идентификатор ***, заедно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и 1,133 % от правото на собственост върху поземления имот с идентификатор ***, обособени като паркомясто № 3;

2) договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 88/15.09.2022 г., том І, рег. № 6011, нот. дело № 84/2022 г. на нотариус Р. Т., с рег. № ***, с който Б. Г. Й. е дарила на сина си А. Р. Й.: 4,25 % от поземления имот с идентификатор ***, които идеални части са прилежащи към собствения на дарения имот с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, район „***“, бул. „***“ № *;

3) договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 1

200/12.10.2021 г., том І, рег. № 2025, нот. дело № 170/2021 г. на нотариус П. П., с рег. № ***, с който Р. И. Й. и Б. Г. Й. са продали на Д. О. Ш. срещу цена от 1 200 лв. следният имот: урегулиран поземлен имот ІХ-107 от кв. 6 по плана на с. ***, община Перник, с площ от 268 кв. м., заедно с всички подобрения и приращения – по отношение на 1/2 ид. част, принадлежаща на Б. Й..

С разпореждане от 31.07.2024 г. исковата молба е оставена без движение и е указано на ищеца в 1-седмичен срок от съобщението: 1) да представи скици и данъчни оценки за процесните имоти; 2) да представи пълномощно за адв. М. Е. Т., подписал исковата молба, или да потвърди действията му; 3) да заплати държавна такса по сметка на СГС в размер на 1 % от сбора на данъчните оценки и представи вносен документ. Със същото разпореждане е уважено искането на ищеца за издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с данъчни оценки на имотите.

С молба от 5.09.2024 г. пълномощникът на ищеца е представил пълномощно за представителната си власт, както и удостоверение за данъчна оценка на имотите по нотариален акт № 56/22.06.2022 г. и нотариален акт № 88/15.09.2022 г. За останалите указания е поискал продължаване на срока, като е изтъкнал, че е подал своевременно искания до община Перник и АГКК, СГКК – София и СГКК – Перник, но не били издадени поисканите удостоверения.

С определение от 9.09.2025 г. съдът е продължил срока по разпореждането от 31.07.2024 г. до 24.09.2024 г.

На 12.09.2024 г. по делото е постъпило писмо от дирекция „Местни данъци и такси“ към община Перник, към което е приложено удостоверение за данъчна оценка на процесния имот в с. ***. Според същото данъчната оценка възлиза на 559,60 лв.

С молба от 24.09.2024 г. ищецът е поискал да бъде освободен от внасяне на държавната такса по исковете, възлизаща на 1 125,30 лв., а при евентуалност – да бъде продължен срока за внасянето й.

С определение от 25.09.2024 г. е оставено без уважение искането за освобождаване от такса. Със същото определение е дадена последна възможност за изпълнение на указанията за представяне на данъчна оценка за имота по нотариален акт № 88/15.09.2022 г., за което срокът е продължен до 1.10.2024 г.

С молба от 1.10.2024 г. ищецът е уточнил, че представената данъчна оценка обхваща и двата имота в гр. София.

В частта относно искането по чл. 83, ал. 2 ГПК определението от 25.09.2024 г. е потвърдено с определение № 2.12.2024 г. по ч.гр.д. № 3007/2024 г. на САС, което е отменено с определение № 3794/23.07.2025 г. по ч.гр.д. № 1487/2025 г. на ВКС, ІV г.о., в частта относно исковете срещу договорите по нотариален акт № 56/22.06.2022 г. и нотариален акт № 88/15.09.2022 г. /за третия иск частната жалба е оставена без разглеждане с определение № 2508/19.05.2025 г. на ВКС/.

С разпореждане от 6.08.2025 г. е указано на ищеца в 1-седмичен срок от връчването да впише исковата молба. Разпореждането е връчено на ищеца на 3.09.2025 г.

С молба от 10.09.2025 г. ищецът е поискал продължаване на срока по разпореждането от 6.08.2025 г.

С определение от 11.09.2025 г. срокът е бил продължен до 23.09.2025 г.

С нова молба от 23.09.2025 г. ищецът е заявил, че исковата молба е била вписана в Службата по вписвания в гр. София, за което е представил справка, както и копие от вписаната искова молба. Поискал е ново продължаване на срока за вписване на исковата молба в Службата по вписвания – Перник по отношение на имота в с. ***. Не е изложена никаква обосновка на искането.

С определение от 5.12.2025 г. искането по чл. 63 ГПК е оставено без уважение.

С молба от 8.12.2025 г. съдът е уведомен за оттеглянето на пълномощията, дадени от 2 ищеца в полза на адв. М. Е. Т., и за упълномощаването на нов адвокат – адв. С. П. с приложено пълномощно.

За да постанови обжалваното разпореждане от 8.12.2025 г. съдът е приел, че не са изпълнени указанията в дадения срок за вписването на исковата молба по отношение на иска по чл. 135 ЗЗД относно договора за продажба по нотариален акт № 200/12.10.2021 г.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Вписването на исковата молба, когато това е предвидено в закон, макар да не е изискване към нейната редовност по чл. 127 и чл. 128 ГПК, по последици се приравнява на такова и предполага аналогично приложение на процедурата по чл. 129 ГПК /така ТР № 3/19.07.2010 г. на ВКС – ОСГК/.

Настоящата искова молба безспорно подлежи на вписване, тъй като с нея се атакуват по реда на чл. 135 ЗЗД договори за прехвърляне на недвижими имоти /чл. 114, буква „а“ ЗС и чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД/, като всеки договор е предмет на отделен иск. Поради това правилно първоинстанционният съд е указал на ищеца с разпореждане от 6.08.2025 г. да впише исковата молба в 1-седмичен срок от връчване на съобщението, който срок е изтекъл на 10.09.2025 г., но е бил продължен по искане на ищеца до 23.09.2025 г. с определение от 11.09.2025 г. В рамките на този срок исковата молба е била вписана в Службата по вписвания в гр. София по отношение на исковете за имотите в гр. София, но не е била вписана в Службата по вписвания в гр. Перник по отношение на третия иск, отнасящ се до имот в този съдебен район. Спрямо този иск вписването на исковата молба в Службата в гр.

София няма правно значение, тъй като вписването следва да се извърши по местонахождението на имота.

Невярно е твърдението в жалбата, че към момента на постановяване на обжалваното разпореждане имало неприключило производство по чл. 63 ГПК, т.е. по искане за продължаване на срока. Подобно искане е било отправено в молба от 23.09.2025 г., но е било оставено без уважение с определение от 5.12.2025 г., с което процедурата по чл. 63 ГПК е приключила, тъй като определението не подлежи на обжалване. Същевременно, липсват оплаквания в жалбата срещу правилността на това определение, а отделно – самото искане за продължаване на срока не е било обосновано с никакви факти, т.е. не са изтъкнати никакви уважителни причини по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК.

Неоснователно е и оплакването, че самото указание за вписване по този иск е било отправено от некомпетентен съд, доколкото съобразно чл. 109 ГПК искът е местно подсъден на съд в гр. Перник. Вярно е към предявения иск по чл. 135 ЗЗД е приложима подсъдността по чл. 109 ГПК и тя сочи, че процесният иск относно договора за имота в с. ***, не е подсъден на СГС. За тази подсъдност съдът може и да следи служебно /чл. 119, ал. 2 ГПК/, но до изпращането на делото на компетентния съд извършените от ненадлежния съд действия запазват силата си – чл. 118, ал. 2 ГПК. По тази причина всички извършени от СГС действия по отстраняване нередовностите на исковата молба и нейното вписване се считат за надлежни.

Ищецът не е изпълнил в срок указанията за вписване на исковата молба по отношение на иска относно имота в с. ***, поради което е налице основание за връщане на исковата молба по чл. 129, ал. 3 ГПК в тази част.

С оглед на изложеното обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

Настоящото въззивно определение не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 274, ал. 4 ГПК, доколкото цената на този иск е под 5 000 лв. – съобразно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК цената е равна на данъчната оценка на имота, а тя възлиза на 559,60 лв.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 31524/8.12.2025 г. по гр. д. № 3785/2024 г. на Софийския градски съд, І-15 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4