Присъда № 16 от 17.03.2026, Районен съд - Велико Търново

МОТИВИ към присъда № 16 от 17.03.2026 г., по НОХД № 20254110201446 по описа на Районен съд – Велико Търново за 2025 г.

Районна прокуратура – Велико Търново е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия М. С. М., ЕГН: **********, за това, че:

На 17.11.2024 г. в гр. Килифарево, обл. Велико Търново, ***, чрез използване на лопата, противозаконно повредил чужда движима вещ – лек автомобил марка „Тойота Корола" с регистрационен номер СВ 4931 СМ, собственост на „Кей Би Си лизинг България" ЕООД, ЕИК: 131206120, гр.

София, изразяваща се в счупване на предно панорамно стъкло, причиняване на побитости по предна лява колонка, счупване на стъкло на предна лява врата, причиняване на побитости на задния край на рамката на стъклото на предна лява врата, причиняване на повреди по тапицерията на предна лява врата, с обща стойност на вредите 2507 лева – престъпление по чл. 216, ал. 1, пр. 2 от НК.

На 17.11.2024 г. в гр. Килифарево, обл. Велико Търново, *** се заканил с убийство на Х. И. К. от гр. Килифарево, с думите „Ще ви убия!", „Ще ви запаля!" и заканите са възбудили основателен страх за осъществяването им – престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, пр. 1 от НК.

На 17.11.2024 г. в гр. Килифарево, обл. Велико Търново, *** се заканил с убийство на Н. Б. Б. от гр. Килифарево с думите „Ще ви убия!", „Ще ви запаля!" и заканите са възбудили основателен страх за осъществяването им – престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, пр. 1 от НК.

В съдебното заседание подсъдимият се явява лично. Производството е преминало по общия ред, като на основание чл. 281, ал. 5 от НПК са прочетени показанията на неявилите се свидетели със съгласието на страните.

Държавното обвинение поддържа и трите обвинения. Прокурорът счита, че престъпление по чл.216, ал.1 от НК е безспорно доказано, включително чрез самопризнанията на дееца. По отношение на заканите с убийство, предоставя на съда да прецени достоверността на свидетелските показания, предвид роднинската връзка между пострадалите. Предлага наказание „лишаване от свобода“ с приложение на чл. 66 от НК.

Подсъдимият признава вината си само за повреждането на автомобила. Категорично отрича да е отправял закани с убийство, като твърди, че показанията на свидетелките са лъжа. Моли за минимално наказание.

От събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност се установява, че между подсъдимия М. и свидетеля А. Б., съпруг на Н. Б. съществува дългогодишен конфликт. Преди години Б. нанесъл побой на М., за което бил осъден да му заплати 10 000 лева обезщетение, но не 1 го сторил. На 17.11.2024 г., виждайки Б. в местно заведение и паркирания му (нает) автомобил, М. се разгневил. Той взел лопата от стария си имот и около 19:30 ч. отишъл пред къщата, където бил паркиран автомобилът, и започнал да нанася удари по него. Шумът изкарал навън Х. К. и Н. Б.. При ударите металната част на лопатата се откачила и паднала, а М. продължил да удря със сапа (дръжката), след което се прибрал.

Съдът приема описаната фактическа обстановка върху анализ на събраните по делото доказателства.

По отношение на престъплението по чл. 216 от НК са налице саморизнания на подсъдимия. М. дава детайлни обяснения, които напълно кореспондират с фактическата обстановка. Той не само признава акта на повреждане, но и разкрива мотива си – чувство за несправедливост заради неплатено обезщетение. Съдът приема тези обяснения за искрени, тъй като те се подкрепят от всички останали доказателства.

Трасологичната експертиза на вещото лице Г. потвърждава механизма на престъплението – удари с твърд предмет (лопата).

Съдебнооценителната експертиза на вещото лице Д. безспорно доказва размера на щетите (2507 лв.), които са значителни за вида на вещта.

Намерената на място метална част от лопата и доброволно предадената от М. дървена дръжка - сап са безспорни доказателства относно средството на престъплението.

По отношение на заканите с убийство по чл. 144, ал.3, т.1, вр. ал.1, пр.1 от НК съдът констатира, че са налице противоречия в гласните доказателства. Докато свидетелките К. и Б. твърдят, че подсъдимият е викал „Ще ви убия! Ще ви запаля!", М. категорично отрича това, заявявайки:

„Изобщо не съм си отварял устата". Съдът взема предвид и обстоятелството, че свидетелките са в пряка родствена връзка (майка и дъщеря) и са съпруга, съответно тъща на лицето, с което М. е в конфликт. Това предполага тяхната заинтересованост от изхода на делото. Свидетелят К., макар и съсед, също е описан от подсъдимия като човек в близки отношения с пострадалите, поради което неговите показания също не са безпристрастни.

При анализ на установената фактология и механизма на деянието съдът установи липса на взаимна връзка между поведението на подс. М. и твърдените престъпления по чл.144, ал.3 от НК. Всички свидетели са категорични, че М. не е замахвал към тях и не е правил опити за физическа саморазправа с хората, а е бил фокусиран единствено върху автомобила. Това разколебава тезата за наличие на умисъл за закана с убийство, която да е годна да предизвика „основателен страх".

При наличието на две коренно противоположни версии и липсата на независими доказателства, които да потвърдят думите на пострадалите, следва да се приложи правния принцип „При съмнение – в полза на обвиняемия“ , поради което съдът приема версията на подсъдимия за по-достоверна в частта за липса на вербална агресия.

2

От правна страна:

Относно престъплението по чл. 216, ал. 1, пр. 2 от НК съдът приема, че подс. М. е осъществил деянието както от обективна така и от субективна страна.

От обективна страна подсъдимият М. М. е осъществил признаците на състава, тъй като на 17.11.2024 г. чрез механично въздействие (удари с лопата) е засегнал целостта на лек автомобил „Тойота Корола“. Предмет на посегателството е чужда движима вещ. По делото е безспорно установено, че автомобилът не е собственост на дееца, а на „Кей Би Си Лизинг България“ ЕООД. Обстоятелството, че подсъдимият е считал вещта за принадлежаща на неговия длъжник А. Б., не променя правната квалификация, тъй като и в двата случая вещта има качеството „чужда“ за дееца. Изпълнително деяние е изразява в „повреждане“. Налице е частично унищожаване на функционалността и естетическия вид на вещта (счупени панорамно и странично стъкла, побитости по купето и щети по тапицерията), което изисква разходи за възстановяване в размер на 2507 лева. Деянието е противоправно, тъй като подсъдимият не е имал никакво правно основание да въздейства върху вещта. Съществуването на неуредени финансови отношения и неизплатено обезщетение от страна на ползвателя на автомобила не дава право на „възмездие“ чрез унищожаване на имущество. Законът предвижда установен ред за принудително изпълнение, а излизането извън него превръща действията в престъпни.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че удря с метален инструмент стъкла и части от автомобил, предвиждал е неизбежното им счупване и деформиране и пряко е целял този резултат, за да причини имотна вреда и емоционален дискомфорт на своя противник. Соченият от подсъдимият мотив – отмъщение за минал побой и невърнат дълг – само потвърждава умишления характер на действията му.

Относно обвиненията по чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК. За да е налице съставът на заканата с убийство, е необходимо тя обективно да е станала достояние на пострадалия и да е от естество да възбуди у него основателен страх от реализирането . Съдът намира, че по делото не се събраха несъмнени доказателства, че подсъдимият е изрекъл конкретните думи „Ще ви убия! Ще ви запаля!“. Единствените данни за това се съдържат в показанията на Х. К. и Н. Б., които са в конфликтни отношения с дееца и са пряко заинтересовани от неговото осъждане. Подсъдимият категорично отрича вербалната агресия, а независимият свидетел К. не дава достатъчно ясни показания, които да изключат разумното съмнение. Дори да се допусне, че е имало извикани думи в момент на афект, съдът счита, че те не са били възприети като реална заплаха за живота. Цялото поведение на М. е било насочено изключително към автомобила. Той не е замахвал с лопатата към жените, не се е опитвал да скъси дистанцията с тях с агресивни намерения и 3 след счупването на инструмента веднага се е оттеглил. В контекста на динамично развиващия се инцидент, фокусът на дееца върху имуществото и липсата на предходни заплахи към личността на пострадалите, съдът приема, че не е налице субективният и обективен състав на чл. 144, ал. 3 от НК.

Съгласно принципа в наказателния процес, че присъдата не може да почива на предположения, подсъдимият следва да бъде оправдан по тези обвинения.

Причини и условия за извършване на престъплението: Основната причина за извършване на престъплението по чл. 216 от НК е ниската правна култура на подсъдимия и убеждението му, че може да постигне справедливост извън рамките на закона. Като допълнително условие следва да се отбележи и предхождащото противоправно поведение на пострадалата страна (неизплащането на дължимото обезщетение), което е послужило като катализатор за емоционалния изблик на М..

Индивидуализация на наказанието:

Съдът определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства:

Смекчаващи: Чисто съдебно минало, напреднала възраст, искрено разкаяние за стореното по колата.

Отегчаващи: Липсват.

Наложеното наказание от 3 месеца „Лишаване от свобода" е минимално, но справедливо. Съдът приема, че то ще изпълни целите на общата и индивидуална праванция и съответства на обществената опасност на деянието и дееца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложи изпълнението за срок от 3 години, считайки, че за поправянето на М. не е необходима ефективна изолация, а престъплението е изолиран инцидент, продиктуван от емоционален афект.

Поради оправдаването по двете обвинения за закана, подсъдимият бе освободен от разноските за психиатричните експретизи, като му бяха възложени само тези за трасологичната и оценителната експертиза (общо 304,73 евро).

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства.

Районен съдия:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 16 гр. Велико Търново, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ

Съдебни

НИКОЛИНКА Т. Г. заседатели: ФЕРИХА ЮСМ. А.ОВА при участието на секретаря ПЕТЯ П. ИЛИЕВА и прокурора В. Ат. Г. като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Наказателно дело от общ характер № 20254110201446 по описа за 2025 година въз основа данните по делото и Закона,

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия М. С. М. с ЕГН **********, роден на **.**.**** г. в гр. ***, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, българин, български гражданин, с основно образование, не работи, женен, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че:

На 17.11.2024 г. в гр. ***, обл. ***, ул. „***“, до № ***, чрез използване на лопата, противозаконно повредил чужда движима вещ — лек автомобил марка „***“ с регистрационен номер ***, собственост на „***“ ЕООД, ЕИК:

***, гр. ***, изразяваща се в счупване на предно панорамно стъкло, причиняване на побитости по предна лява колонка, счупване на стъкло на предна лява врата, причиняване на побитости на задния край на рамката на стъклото на предна лява врата, причиняване на повреди по тапицерията на 1 предна лява врата, с обща стойност на вредите 2507 лева - престъпление по чл. 216, ал. 1, пр. 2 от НК.

На основание чл. 216, ал. 1, пр. 2 от НК, вр . чл. 36 и чл. 54, ал. 1 от НК НАЛАГА на М. С. М. с ЕГН ********** наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът ОТЛАГА изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

ПРИЗНАВА подсъдимия М. С. М. с ЕГН **********, роден на **.**.****г. в гр. ***, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, българин, български гражданин, с основно образование, не работи, женен, неосъждан, ЗА Н.ОВЕН в това, че:

На 17.11.2024 г. в гр. ***, обл. ***, ул. „***“, до № *** се заканил с убийство на Х. И. К. от гр. ***, с думите „Ще ви убия!“, „Ще ви запаля!“ и заканите са възбудили основателен страх за осъществяването им и го ОПРАВДАВА да е извършил престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, пр.