Решение № 267 от 05.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Пловдив, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело № 20225001000645 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл . ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на М. М. Х. с ЕГН: ********** като правоприемник на ЕТ „М.- М. Х.“ против Решение № 46 от 16.06.2022 г.,постановено от Пазарджишкият окръжен съд по търг. дело № 56/2021г.

По силата на обжалваното решение Пазарджишкият окръжен съд е отхвърлил като неоснователен предявеният от М. М. Х. ЕГН: ********** против „С.“ЕООД ЕИК ********* иск по чл.108 ЗС – за предаване на собствените на ищеца движими вещи:549 броя кожи- 36 231 кв.дм овча напа -антик , съгласно Спесификация № *** от ******** г., както и 40 облекла ,ушити от останалите 318 броя- 21 897 кв. дм овча напа.

Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че съдът неправилно е отхвърлил евентуалният иск за присъждане на паричната равностойност на процесните движими вещи, като в тази част съдът не е изложил мотиви .

Претендира се да се отмени обжалваното решение и вместо него да бъде постановено въззивно решение по съществото на спора, по силата на което съдът да осъди ответника да заплати сумата от 24 501 лева, 1 представляваща паричната равностойност на липсващите вещи към датата на предаването им ******** г., както и да се уважи иска по чл.86 от ЗЗД в размер на 66 294 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от ******** г. до 16.7.2020 г., на която дата е предявена исковата молба.

Въззиваемата страна търговско дружество „С.“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от управителя С. Л. Л. поддържа писмен отговор, съгласно с който въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Поддържа възражението, че в негова полза е признато по силата на влязло в сила съдебно решение право на задържане по отношение на процесните движим вещи, на което основание същите се намират в негово държание.

Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове като главният иск е по чл.108 от ЗС –за предаване владението на процесните движими вещи в полза на собственика им М. М. Х..

При условията на евентуалност, в случай, че движимите вещи се окажат унищожени или неналични е предявен евентуален иск за присъждане на паричната им равностойност в размер на 24 501 лева, определена към датата на предаването вещите - ******** г. Предявен е и акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД - за присъждане на сумата 66 294 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за времето от ******** г. до предявяването на исковата молба.

По делото е установено, че спорното между страните правоотношение е възникнало по силата на устен договор изработка на кожи – овча напа по чл.258 от ЗЗД. Не се спори, че ищецът, действащ като едноличен търговец с фирма „М. –М. Х.“ през пролетта на 1997 г. е предал за преработка на ишлеме 4926 броя сурови овчи кожи на преработвателно предприятие „В. „АД –гр.Л..

По делото е приложена Спесификация № *** от ******** г./ л.12 от делото/ за изпратеното от ищеца количество овча напа- „антик – за ишлеме общо 867 броя. Това количество е получено от ответника С. Л.

2 в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ “С. – С. Л.“ гр. П. на ******** г.

Няма спор, че ответното дружество „С.“ ЕООД- град П. е универсален правоприемник на

ЕТ „С. –С. Л.“ по силата на прехвърляне на предприятието на едноличния търговец по реда на чл.15 от ТЗ .

Факта, че посоченото количество овча напа –антик от 867 броя – 58 128 дм е било получено и е оставено за съхранение в склада на ЕТ „С. – С. Л.“-П. се потвърждава от представения протокол от 23.01.1998 г., който е двустранно подписан. От съдържанието на протокола става ясно, че страните са постигнали спогодба по смисъла на чл.365,ал.1 от ЗЗД, като очевидно са имали за цел да избегнат един възможен спор.

По делото не се спори,че ЕТ „С.- С. Л.“, правоприемник на който е „С.

„ЕООД е заплатил на третото лице „В.“ АД стойността на преработката на ишлеме, която е в размер на 4 950 щатски долара. Това е отразено в протокола от 23.01.1998 г., в който е обективирана спогодба по смисъла на чл.365,ал.1 от ЗЗД.

От тази спогодба се пораждат две основни задължения за страните, като задължението на ищеца ЕТ „М.- М. Х.“ е да изплати на ответника сумата от 4 950 щатски долара, представляваща стойността на обработката на суровите овчи кожи, т.н. „ишлеме“. Няма спор, че тази сума е заплатена от ответника на „В.“ЕАД-Л..

Спогодбата поражда задължение и за ответника, а именно от получените от него 318 броя овча напа да изработи 40 броя кожени облекла и да ги предаде на ищеца, както и да върне останалото количество овча напа в размер на 549 броя-36 231 дм. В споразумителния протокол от 23.01.1998 г. страните не са уговорени конкретни срокове за изпълнение на поетите задължения,т.е. задълженията са безсрочни.

По повод на спогодбата, обективирана в протокола от 23.01.1998 г. страните са имали спор, който е приключил с влязло в сила съдебно решение от 16.02.2004 г., постановено от Пазарджишкият окръжен съд по гр. дело № 73/2003 г. По силата на този съдебен акт съдът е осъдил ЕТ „М.– М. Х.“ да заплати на „С.“ ЕООД- гр. П. сумата от 8 905 лева, представляваща левовата равностойност на неизпълнено парично задължение по договора за 3 спогодба – протокол от 23.01.1998 г., ведно с мораторна лихва 1 507.53 лева, считано от 31.10.2001 г. до 20.10.2002 г. в размер на

За да отхвърли главният иск по чл.108 от ЗС първоинстанционният съд е приел, че ответника „С. „ЕООД упражнява фактическа власт върху процесните движими вещи на правно основание. Приел е по-конкретно, че по отношение на процесните движими вещи ответника упражнява търговско право на задържане по чл.315,ал.1 от ТЗ.

Съгласно цитираната разпоредба търговецът има право на задържане за изискуемото си вземане срещу друг търговец от сключена между тях сделка върху движимите вещи и ценните книжа на длъжника, получени от него правомерно. От съдържанието на разпоредбата става ясно, че правото на задържане е потестативно право, което се упражнява във формата на отлагателно възражение срещу един недобросъвестен кредитор.

Принципно положение е, че търговското право на задържане може да се упражни само от ответника под формата на възражение за задържане на движимите вещи, които се намират в негово държание.

Интересното в случая е, че ответника „С. „ЕООД- П. не е направил възражение за право на задържане. В писмения отговор на исковата молба ответника е поддържал становище, че предявеният иск е недопустим, тъй като спорът между страните е разрешен със сила на присъдено нещо.

Поддържал е възражението,че вземането на ищеца за присъждане на паричната равностойност на движимите вещи е погасено с изтичането на общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД.

Възражение за право на задържане по смисъла на чл.315,ал.1 от ТЗ обаче ответника не е правил.

Оказва се, че съдът в нарушение на диспозитивното начало / чл.6 ГПК / се е „самосезирал „ като е приел, че по отношение на процесните движими вещи ответника „С.“ ЕООД упражнява търговско право на задържане. Но такова възражение ответникът не е поддържал.

Спор по делото няма, че ищецът М. М. Х. в качеството си на едноличен търговец с фирма „ М. М. Х.“ е предал през далечната 1997 г. суровите овчи кожи. Впоследствие същите са били са били преработени във вид на овча напа – антик и са били получени от ответника “С.“ЕООД.

4

Ответникът не е установил валидно правно основание, по силата на което продължава да държи получената още през 1998 г. стока. При това ищецът е отправил още на 12.10.2001 г. нотариална покана до ответника с изричното искане да му бъдат върнати предадените 867 броя овча напа.

Следва да се уважи главния иск по чл.108 от ЗС като ответника бъде осъден да предаде владението на процесните движими вещи, които ответника държи без правно основание.

Наред с главния иск в исковата молба е предявен и евентуален иск в случай ,че процесните движими вещи се окажат неналични, то да бъде присъдена паричната им равностойност в размер на 24 501 лева. Предявен и акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД за сумата от 66 294 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо за времето на забавата, считано от ******** г. до 16.07.2020 г.

По отношение на тези претенции ответника „С. „ЕООД в писмения си отговор е поддържа възражението ,че исковете са погасени с изтичането на общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.

Действително в спогодбата от 23.01.1998 г. не е определен срок в който получените от ответника количества овча напа трябва да се предаде на ищеца. Съгласно чл.84,ал.2 от ЗЗД когато няма определен срок за изпълнение, длъжника изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

Ищецът М. Х. е отправил нотариална покана до ответника с искане да му бъдат предадени получените 867 броя овча напа, а ако стоката не бъде върната се претендира нейната равностойност в размер на 6 069 щ.долара.

Нотариалната покана / л.13/ от делото/ е връчена на ответника ЕТ „С. –С.

Л.“ на дата 16.10.2001 г., от която дата вземането на ищеца е станало изискуемо. Правото на иск се погасява с изтичането на общата пет годишна давност по чл.110 от ЗЗД, която е изтекла към 16.10.2006 г. Исковата молба е депозирана от ищеца в съда на 16.07.2020 г., т.е. далеч след като правото на иск е било погасено по давност.

Следва да се отхвърли евентуалния иск за присъждане паричната равностойност на процесните движими вещи в размер на 24 501 лева, тъй като правото на иск е погасено по давност. Следва да се отхвърли и акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД за сумата 66 294 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, който също е погасен по 5 давност.

При този изход на спора, при който главният иск се уважава ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца М. Х. сумата в размер на 1 000 лева, представляваща направени от него съдебни разноски, които са документално установени.

В този смисъл следва да се постанови въззивното решение.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 46 от 16.06. 2022 г., постановено от Пазарджишкият окръжен съд по търг. дело № 56/ 2021 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „С.“ ЕООД ЕИК *********- гр.П. да отстъпи собствеността и предаде владението на М. М. Х. ЕГН:********** по отношение на следните движими вещи, а именно:

549 броя кожи / петстотин четиридесет и девет/ - 36 231 кв. дм. овча напа – антик, съгласно Спесификация № *** от ********г., издадена от „В. „ЕАД, както и да предаде 40 броя кожени облекла, ушити от 3 1 8 / триста и осемнадесет /броя кожи – 21 897 кв.дм.овча напа.

ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност иска, предявен от М. М. Х.

ЕГН:********** против „С.“ ЕООД ЕИК ********* за присъждане на сумата в размер на 24 501 лева, представляваща паричната равностойност на липсващите движими вещи, конкретизирани в Спесификация № *** от ******** г.

ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност иска по чл.86 от ЗЗД, предявен от М. М. Х. ЕГН:********** против „С.“ЕООД ЕИК ********* за присъждане на сумата в размер на 66 294 лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за времето от ******** г. до 16.07.2020 г.

ОСЪЖДА „С.“ ЕООД ЕИК ********* да заплати на М. М. Х. ЕГН:

********** сумата от 1000 лева, представляваща направени от ищеца съдебни разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в 6 едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________