Определение № 357 от 01.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 357 гр. Велико Търново, 01.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА в присъствието на прокурора А. Г. Ч. като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20264000600293 по описа за 2026 година Производството е по чл. 65 ал. 8 от НПК.

С Определение № 460 от 21.09.2026 г., постановено по ЧНД № 853/2026 г. по описа на Окръжен съд – Русе, е оставено без уважение искането на адвокат О. Б., в качеството му на защитник на исканото лице С. М. Ш., за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“ до приключване на производството по изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена от Окръжен съд – Варшава, Република Полша.

Срещу определението е подадена частна жалба от адвокат О. Б.. Наведени са оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за наличие на реална опасност от укриване, като се аргументира, че наказателното производство в Република Полша е приключило задочно, без знанието на исканото лице, което пребивава трайно и осъществява легална търговска дейност на територията на Република България. Акцентира се върху липсата на предходни осъждания в страната, трайната уседналост, полаганите грижи за малолетно дете и управлението на собствено търговско дружество, които според защитата изключват опасността исканото лице да се укрие или да извърши престъпление. Въз основа на изложеното се прави искане за отмяна на обжалваното определение и за изменение на взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека такава – „домашен арест“ или „парична гаранция“.

В съдебно заседание прокурорът от Апелативна прокуратура – Велико Търново изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Излага доводи, че обжалваното определение е обосновано и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено.

В съдебно заседание се явява адвокат Сеид Махмуд, като защитник на С. Ш..

Заема становище, че поддържа подадената частна жалба и излага съображения в нейна подкрепа. Моли същата да бъде уважена, като по отношение на лицето да бъде взета 1 по-лека мярка за неотклонение „Домашен арест“.

При разглеждане на делото от въззивната инстанция исканото лице С. М. Ш. не се явява и не взема становище.

Апелативният съд, след като съобрази направените с жалбата оплаквания, материалите по делото и изслуша становищата на страните, заявени в съдебно заседание, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, поради което е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна по следните съображения:

От материалите по делото се установява, че е издадена Европейската заповед за арест с цел предаване на българския гражданин С. М. Ш. на полските съдебни власти за изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода“ с влязла в сила Присъда от 14.12.2022 г. по дело V K 344/22 г. на Районен съд – Варшава, изменена с Решение от 08.12.2023 г. по X Ka 395/23 г. на Окръжен съд – Варшава в Република Полша. Ш. е осъден за извършено на територията й престъпление. Същият е упражнявал физически и психически насилие спрямо жената, с която живеел на семейни начала, като противозаконно я лишавал от свобода и я заплашвал с убийство.

Ш. е отправял заплахи към детето си, а така също и му е нарушил телесната неприкосновеност, като му е нанасял удари. Инкриминираното деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 207, §1 и §1а от НК на Република Полша. На българския гражданин е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години с остатък за изтърпяване от 11 месеца и 22 дни.

С решение № 142/20.08.2026 г. по ЧНД № 722/2026 г. на Окръжен съд – Русе в производство по чл. 44 ЗЕЕЗА е отказано изпълнението на Европейската заповед за арест. На основание чл. 44, ал. 8, вр. чл. 40, ал. 1, т. 4 ЗЕЕЗА е прието да се приведе в изпълнение наложеното на Ш. наказание лишаване от свобода. С решение № 121/01.09.2026 г. по ВЧНД 269/2026 г. на АС – Велико Търново е изменено решението на първоинстанционния съд по отношение на мярката за неотклонение, като е потвърдена взетата такава с определение по ВЧНД № 257/2026 г. на АС – Велико Търново „задържане под стража“, която да се изпълнява до приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“.

Определението, предмет на настоящата въззивна проверка, е постановено в производство по чл. 65 НПК, инициирано от адвокат О. Б. в качеството му на упълномощен защитник на С. Ш., като се иска изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава.

Първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е приел, че не са налице нови обстоятелства по смисъла на чл. 65 от НПК, които да обусловят изменение на взетата мярка за неотклонение спрямо осъдения Ш. по реда на чл. 44, ал.

9 от ЗЕЕЗА, чиято цел е да осигури присъствието му до приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ с влязлата в сила присъда на полските съдебни власти.

Налице е реална опасност от укриване, която не е отпаднала, който извод на Окръжния съд напълно се споделя от настоящият въззивен състав. Тази опасност произтича от факта, че на българския гражданин предстои изтърпяване на ефективно наложеното му наказание ,,лишаване от свобода“ за извършено престъпление.

Правилно е отбелязано в обжалваното определение, че предходното му поведение, изразяващо се в напускане на издаващата държава и пребиваването му в различни 2 страни, сочи на опити да се укрие и да осуети изпълнението на наложеното му наказание.

Неоснователно е наведеното оплакване на защитата, че Ш. не е знаел за задочното си осъждане в Република Полша. Видно от съдържанието на ЕЗА е, че в хода на досъдебното производство българският гражданин е бил уведомен за необходимостта да посочи адрес за връчване на книжа на територията на Р Полша, както и че при промяната му е бил длъжен да уведоми органите на наказателното преследване или органите на правосъдието. Съдебните книжа са били изпращани на посочения от Ш. адрес с цел уведомяването му за насрочените съдебни заседания.

Същите не са били получавани от него, а така също и не са били потърсени от него в пощенските кутии, където са били оставени, поради което съдебното производство е проведено в негово отсъствие. Следователно е неоснователен довода на защитата, че Ш. не е посочил адрес за кореспонденция. Напротив в ЕЗА изрично е отбелязано, че той е посочи такъв адрес, на който обаче не е бил намерен, както и не е потърсил адресираните до него съобщения и книжа, оставени в пощенски кутии. Освен това е необходимо да се посочи, че същият е изтърпял част от наказанието в издаващата държава. Следователно Ш. е запознат както с постановената присъда, така и с наложеното му наказание, което следва да изтърпи. Това обстоятелство може да доведе до укриването му.

Правилно първоинстанционният съд е посочил, че семейната и трудовата ангажираност на исканото лице са обстоятелства, които си не са достатъчни, за да неутрализират риска от укриване. Наличието на малолетно дете и управление на търговско дружество с наети служители са били предмет на анализ и преценка при първоначалното вземане на мярката от въззивния съд. Същият е приел, че те представляват обичайни житейски обстоятелства и нямат изключителен характер, който да налага промяна на мярката му за неотклонение в по-лека такава.

Неоснователни са и доводите за прекомерна продължителност на задържането и неоправдано забавяне на процедурата по привеждане на присъдата в изпълнение.

Изтеклият до момента срок на задържане е в рамките на месец и половина. Същият е в границите на разумния срок по смисъла на чл. 6 от ЕКЗПЧОС. Този срок не се явява несъразмерен спрямо остатъка от наказанието от 11 месеца и 22 дни, което предстои да бъде изтърпяно. С оглед на изложените съображения, определението на Окръжния съд е законосъобразно и обосновано, като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 460 от 21.09.2026 година, постановено по ЧНД № 853/2026 година по описа на ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4