Решение № 239 от 06.03.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Бургас, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20232100502102 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от Я. И. И. чрез адв.

Валя Монева, СтАК срещу Решение №88/04.09.2023г. постановено по гр.д.

№228/2023г. по описа на РС Средец, с което съдът е изменил на основание чл.

150 от СК размера на определената с Решение №149/15.04.2019г., постановено по гр.д. №1143/2018г. по описа на БОС издръжка, която жалбоподателят е осъден да заплаща на малолетната си дъщеря Д.Я. И. чрез нейната майка и законен представител Ж. И. С. като е увеличил същата от 140лв. на 400лв. месечно, считано от 30.05.2023г., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до настъпване на основания за изменение или прекратяване. Със същото решение съдът е отхвърлил иска за разликата от уважения размер на иска от 400лв. до предявените 500лв.

Жалбоподателят е осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца - адв. Йорданка Желева сумата от 500лв. адвокатско възнаграждение по чл.

38, ал.2 от ЗАдв, както и е осъдил същия да заплати по сметка на РС Средец държавна такса върху увеличения размер на издръжката за бъдеще време в размер на 374,40лв. и 5,00лв. за издаване на изпълнителен лист. В частта относно присъдената издръжка е допуснато предварително изпълнение. С Определение №237/20.09.2023г. по чл. 248 от ГПК съдът е допълнил решението в частта за разноските като е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата от 168.06лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска.

1

Жалбоподателят сочи, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с практиката на ВКС и Постановление №5/1970г. на Пленума на ВС като моли същото да бъде отменено в частта, с която искът е уважен за сумата над 220лв., евентуално 250лв. Сочи, че така постановената от съда издръжка в размер на 400 лв. ще постави родителя в особено затруднение при изплащането й. Излага се, че основният решаващ мотив на съда за увеличаване на издръжката до този размер било здравословното състояние на детето, но представените по делото доказателства не установявали какво било действително то към момента, като излага подробни съображения в тази насока. Не се установявали по безспорен начин лекарствата, които ищцата твърдяла, че детето следва да приема, тяхното закупуване и съответно размера на средствата, необходими за лечението на детето, а част от лекарствата и провежданите рехабилитационни процедури били безплатни. По делото били налице данни за значително подобрение на здравословно състояние на детето, които не били отчетени от съда.

Аргументира, че минималният размер на издръжката за детето бил в размер на 504лв., които следвало да се разпределят между майката и бащата, като предвид доходите на майката и тези на бащата, последният следвало да заплаща такава в размер на 220 или 250лв. Твърди, че доходите на бащата били в размер на 487,77лв. месечно като същите получавал като управител на фирма „Техногарден 15“ ЕООД, а фирмата работила сезонно. Освен детето Далия въззивникът имал още две деца, съответно на 5г. и 2г., за които също поемал издръжка, живеел в дома на родителите си, които го подпомагали финансово, нямал собствен дом. От публикуваните в търговския регистър годишни финансови отчети на собствената му фирма се установявало, че от 2017г. до 2020г. същата не е извършвала търговска дейност. През 2021г. и 2022г. е извършвана сезонна дейност за три месеца – юни, юли и август.

Неразпределената печалба на фирмата за 2021г. била 1000лв. , съответно и за 2022г., но тя оставала за фирмата, не за ответника. Следователно ответникът нямал доходи от тази фирма, освен посочените от него в представената на съда декларация в размер на 487,77лв. Същият не притежавал фирма за машини „Хусгварна“, както е приел съдът. Оспорва декларираните от майката доходи да съответстват на действителните такива, тъй като съобразно чл.62 от ЗДБ на РБ за 2022 г. и чл.68 от ЗДБ на РБ за 2023 г.(ДВ бр.66 от 01.08.2023г.) месечните помощи за деца с увреждания 90% и над 90% по чл.8д от ЗСПД са 930,00 лева, а ищцата в декларацията си записала,че помощта, която получава по чл. 8д от ЗСПД е 550,00 лева месечно. Св. С. сочила, че личен асистент на детето Д. към момента е нейната майка -Ж. С., която като такава би следвало да получава една MP3 за страната от Община Средец,за отглеждане на дете с трайни увреждания, но такива доходи не били декларирани от ищцата в декларацията, предвид което съдът бил подведен относно средствата, с които тя разполагала за отглеждането на детето.

Обосновава, че дължимата за детето издръжка следва да бъде разпределена по 250лв. за всеки от двамата родители, предвид по-високите доходи на майката, 2 при отчитане на полаганите от нея непосредствени грижи. Представят се писмени доказателства – 9бр. амбулаторни листове, 11бр. разписки за заплащане на електроенергия и вода. Заявяват се доказателствени искания.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Ж. И. С., в качеството й на майка и законен представител на детето Д.Я. И. чрез адв. Йорданка Желева, БАК, с който се взема становище за неоснователност на жалбата. Заявява се, че присъдената от РС Средец издръжка в размер на 400лв. е реална и обоснована с оглед заболяването на детето, икономическото положение в страната, размера на издръжката за 2024г. Сочи се, че с оглед заболяването на детето, същото има нужда от личен асистент, като първоначално това била бабата на детето /по майчина линия/, а след влошаване на здравословното й състояние такъв била самата майка за период от два месеца до изтичане на телковото решение от 22.12.2020г. като нов договор нямало подписан с общината. Представя се ново телково решение от 11.12.2023г., съобразно което детето е оценено с 70% степен на увреждане. Не се оспорва, че състоянието на детето се е подобрило, но това било именно заради полаганите във времето грижи от страна на майката и в резултат на провежданото лечение. Оспорват се твърденията на въззивника, че била отказвана помощ и издръжка за детето, доколкото това твърдение не кореспондирало и с факта на търсената такава.

Взема се становище по представените от въззивника писмени доказателства.

По същество се моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ от адв. Ж. за въззивното производство.

Ангажирани са доказателства.

В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от въззивника Я. И., чрез процесуалния му представител адв. Монева, която заявява, че с оглед изменението на минималната работна заплата за страната за 2024г., желаят решението на Районен съд Средец да бъде изменено като бъде присъдена издръжка в размер на 280лв., вместо първоначално посочения във въззивната жалба размер от 220-250лв.

Въззиваемата Ж. С., чрез процесуалния си представител адв. Йорданка Желева пледира за потвърждаване на решението на районния съд.

Бургаският окръжен съд при извършената проверка по реда на чл. 267 от ГПК констатира, че въззивната жалба е редовна и допустима – същата е подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което може да се разгледа по същество.

След като извърши преценка на събраните пред първата и настоящата инстанция доказателства, взе предвид и изявленията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред Районен съд Средец е образувано по искова молба, подадена от Ж. И. С., в качеството й на майка и законен представител 3 на детето Д.Я. И., с която е поискано изменение на определената с Решение №149/15.04.2019г. по гр.д. №1143/2018г. по описа на БОС издръжка, която бащата Я. И. И. е осъден да заплаща в размер на 140лв. месечно. Изложени са обстоятелства, обуславящи изменение на първоначално определения размер – изминалия период от време, поскъпването на цените на всички храни, лекарства, дрехи, здравословното състояние на детето, което след първоначално определената издръжка било диагностицирано с детска церебрална парализа и получавало чести пристъпи на епилепсия. Детето било освидетелствано с 90% увреждане с чужда помощ, за което имало издадено телково решение. Във връзка със заболяването майката закупувала скъпоструващи лекарства, не ходила на работа, тъй като обгрижвала детето целодневно, дори ходила с него на училище. Бащата на детето бил здрав и в трудоспособна възраст. Поискано е първоначално определения размер на издръжката, който същият бил задължен да заплаща за детето, да бъде увеличен от 140лв. на 500лв.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Я. И. И. чрез процесуалния си представител е депозирал отговор на исковата молба, с който искът е оспорен по размер. Изложено е, че така претендираният размер на издръжката е прекомерен. Ответникът имал още две деца – на три и на пет години, започнал работа във фирма, в която се осигурявал на МРЗ от 710лв., съпругата му също имала нисък доход от 780лв., семейството живеело в дома на родителите му, които ги подпомагали финансово.

Не се спори по делото, а и видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №0594 от 10.09.2016г., детето Д.Я. И. е родено на 09.09.2019г. в гр.Бургас, като нейна майка е Ж. И. С., а бащата е Я. И. И.. С Решение № 149/15.04.2019г., постановено по гр.д.№ 1143/2018г., по описа на Окръжен съд – Бургас бащата Я. И. е осъден да заплаща на дъщеря си Д., чрез нейната майка и законен представител Ж. И. С., месечна издръжка в размер на 140 лева.

Видно от Експертно решение № 4154/22.12.2020г. на ТЕЛК към УМБАЛ – Бургас, детето Д. е освидетелствано с 90% вид и степен на увреждане с чужда помощ, с диагноза детска церебрална парализа – десностранна хемипареза, симптоматична епилепсия със средно чести пристъпи. Посочено е, че детето се нуждае от придружител със срок на чуждата помощ 3г.

Представен е картон на стока за лекарство Бривикат орал сол. 10мг/мл.

300мл. за период от 01.05.2021г. до 29.05.2023г., от който е видно, че клиент Ж. С. е закупувала лекарството на различни дати – 09.03.2022г., 19.05.2022г., 28.07.2022г., 05.10.2022г., 07.12. 2022г.

По делото е представен социален доклад, в който е отразено, че от момента на раждането му, детето е отглеждано от майката и живее с нея в дома на баба си и дядо си по майчина линия. За учебната 2023/2024г. Д. е записана в 1ви клас в СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ гр. Средец /установява 4 се и от Удостоверение с изх. №813/22.06.2023г., издадено от директора на училището/. Майката Ж. С. не работи, подпомагана е от страна на ДСП Бургас като получава помощи в размер на 550лв. месечно по чл. 8д от ЗСПД.

По данни на майката детето приема следните лекарства: Eslibon сироп, Briviakt сироп, Serena Mente капки за успокоение Regulatiys.

От справка от НЗОК се установяват ползваните медицински услуги и изписаните лекарства на Д. – детето редовно е водено на прегледи и консултации и му е изписвано лекарството Eslibon. Представени са два броя амбулаторни листи от 02.03.2023г. и 01.06.2021г., в които е отразено обективното състояние на детето-конвергиращ страбизъм на ляво око, астигматизъм десностранна химипариза, както и че движи десните крайници в намален обем, походката е нестабилна, криви очите, изписани са лекарства и терапия – Депакин хроно, Левебон таблетки и Бриварацетам, издадена е рецепта за очила, представена е касова бележка за закупуването на такива на стойност 408,00 лева.

В представената декларация за семейно и материално положение майката С. е декларирала, че същата не получава доходи от трудова дейност, получава помощи от АСП в размер на 550лв. месечно, както и издръжка от бащата в размер на 140лв., не притежава собствени недвижими имоти, притежава МПС – Фолксваген пасат. От представеното удостоверение от ДСП от 07.07.2023г. се потвърждава обстоятелството, че на майката се изплащат помощи/добавки на осн. чл. 8д, т. 1 от ЗСПД в посочения в декларацията размер.