Решение № 1591 от 10.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1591 гр. Пловдив, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Ил. Костадинова при участието на секретаря София Г. Чаушева като разгледа докладваното от Диана Ил. Костадинова Гражданско дело № 20225330106141 по описа за 2022 година

Предявеният иск е по чл. 144 от СК, както и такъв за издръжка за минал период от време по чл. 149 от СК.

Постъпила е искова молба от Й. И. Г., ЕГН: **********, против И. А. Г., ЕГН:

**********, в която твърди, че е дъщеря на ответника, като е родена от брака му с майката на ищцата А. Г., сключен през ***** г. С решение от 2006 г., а в последствие с изменение на същото решение родителските права са възложени на майката на ищцата, като ответникът е осъден да й заплаща издръжка в размер на 150 лв. През 2019 г. издръжката е изменена и ответникът е осъден да заплаща издръжка на ищцата като непълнолетна в размер на 500 лв. до навършване на пълнолетието й. На ***** г. ищцата навършила пълнолетие, но към настоящия момент била ученичка в *******.

След като навършила пълнолетие баща й прекратил плащането на издръжката. Така майка й поела изцяло издръжката й. Ищцата не работела, тъй като към момента на подаване на исковата молба била ученичка в **** клас и се подготвяла за кандидатстване и предстоящи матури във ВУЗ след завършване на средното й образование. Твърди да не притежава собствени доходи от трудова дейност или доходи от ползване на имущество, с което да обезпечи жизнените си потребности и необходимостта от закупуване на учебници и помагала. Твърди обучението й в ***** да изисква специална учебна подготовка и налагало необходимост от надграждане на познанията й с оглед предстоящите й държавни и зрелостни изпити. Тъй като нямала средства посещенията на курсове и частни уроци било нещо, за което майка й не можела да отдели средства, затова разчитала изцяло на самоподготовка в свободното си време. Към настоящия момент се нуждаела от закупуване на учебни помагала, учебници и ръководства за подготовка за предстоящите й зрелостни и 1 кандидатстудентски изпити, нещо, което не можела да си позволи. Заплатата, която получавала майка й не достигала за осигуряване на минималния жизнен стандарт.

Според ищцата същата е правила опити да проведе разговори с баща си, за да го информира, че е в затруднено финансово положение, но за нейно голямо съжаление той не откликвал на тези нейни нужди. Ответникът бил ***** по професия, като се ползвал със сериозна репутация в тези среди, съответно бил търсен за изработка на *****, като от сайта на ***** било видно колко големи и многобройни *****. Освен това бил в добро здраве, работоспособен, получавал достатъчно големи по размер възнаграждения, поддържал висок стандарт на живот, управлявал луксозен джип, а при всяка възможност пътувал на екскурзии зад граница. Предвид горното е направено искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплаща месечна издръжка в размер на 600 лв., считано от датата на подаване на исковата молба пред Районен съд - Пловдив – 29.04.2022 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за забава от деня на падежа до окончателното й изплащане. На основание чл. 149 от СК е претендирана издръжка за минал период от време, а именно за периода от 21.01.2022 г. до датата на подаване на исковата молба – 28.04.2022 г., в размер отново на 600 лв.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е депозиран такъв от ответника. Не се спори, че ищцата в момента е пълнолетна и че учи редовно в посоченото от нея средно учебно заведение. Нямало спор и затова, че след навършване на пълнолетие от ищцата, ответникът не заплаща месечна издръжка. Становището на ответника е, че предявените искове са процесуални допустими и частично основателни. Заявява, че признава заявените в исковата молба факти, както и че няма възражение представените в заверени преписи документи към исковата молба да се приемат и ценят като писмени доказателства по делото. Няма възражение и по направените доказателствени искания.

Оспорва размера на претендираната месечна издръжка, заявена в размер на 600 лв. месечно.

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Не е спорно между страните, а и от представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че ищцата Й. И. Г., ЕГН **********, е дъщеря на ответника И.

А. Г., ЕГН **********.

От Ученическа книжка, издадена от *****, е видно, че ищцата е била ученичка в дневна форма на обучение в учебното заведение в ***** клас през учебната 2021/2022г., а с Удостоверение, изх. № УР08-677/12.12.2022 г., изд. от *****, е посочено, че Й. И. Г. е ученичка от ***** клас, дневна форма на обучение през учебната 2022/2023 г. и е записана в книгата за подлежащи на задължително обучение деца до 16-годишна възраст. Ищцата е навършила пълнолетие на *****.

От представения препис на Решение № 4130/29.10.2019 г. по гр. д. № 11348/2019 г. на Районен съд – П., се установява, че размерът на определената с предходно съдебно решение месечна издръжка, която бащата – И. А. Г., е следвало да заплаща на дъщеря си – Й. И. Г., е бил изменен от 150 лева на 500 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.07.2019г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.

2

От представената Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Й. И. Г., се установява, че същата не получава доходи от трудови възнаграждения, няма спестовни влогове, както и, че не притежава недвижими имоти и МПС.

По делото са приети и справки от ТД на НАП – П. /от 21.07.2022 г. и от 24.11.2022 г./, съобразно които за ищцата – Й. И. Г.: няма данни за регистрирани действащи трудови договори от „Регистъра на осигурителите за регистрирани трудови договори“ за период от 01.01.2020 г. до 17.11.2022 г.; няма данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.01.2020 г. до 30.05.2022 г.; няма данни за подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетни 2020 г. и 2021 г.; няма данни за изплатени доходи по извънтрудови правоотношения по ЕГН, върху данните, подадени със справките по чл.

73, ал. 1 от ЗДДФЛ за отчетни 2020 г. и 2021 г.; няма регистрация като едноличен търговец; няма участие в търговски дружества; няма регистрация като самоосигуряващо се лице; по данни на общините – няма декларирани недвижими имоти и МПС.

За А. В. Г. /майка на ищцата/ информацията, обобщена в справките от ТД на НАП – П. е следната: Получава доходи от трудово възнаграждение по договор, сключен на 10.02.2017 г., като за периода януари 2020 г. – октомври 2022 г. осигурителният й доход е бил средно около 722,93 лева; има подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетната 2021 г., с която е деклариран придобит облагаем доход от трудови правоотношения с код на дохода 101 в размер на 9217,02 лв. и Приложение 10ползване на данъчни облекчения за деца в размер на 4500 лв.; сумата от годишните данъчни основи е в размер на 7922,97 лв.; няма данни за подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетни 2020 г.; няма данни за изплатени доходи по извънтрудови правоотношения по ЕГН, върху данните, подадени със справките по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за отчетни 2020 г. и 2021 г.; няма регистрация като едноличен търговец; няма участие в търговски дружества; няма регистрация като самоосигуряващо се лице; по данни на общините – няма деклариран недвижим имот, има данни за декларирано МПС: марка/модел „Рено Каптур“, рег. № *****, от което притежава 1,00 идеална част.

За ответника – И. А. Г., съобразно същите справки от ТД на НАП – П., е посочено, че: няма данни за подадени уведомления за регистрации на трудови договори за период от 01.01.2020 г. до 17.11.2022 г.; няма данни за подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетни 2020 г. и 2021 г.; няма данни за изплатени доходи по извънтрудови правоотношения по ЕГН, върху данните, подадени със справките по чл.

73, ал. 1 от ЗДДФЛ за отчетен период 2020 г. и 2021 г.; няма регистрация като едноличен търговец. Има участие в следните търговски дружества: **** – едноличен собственик, представляващ субекта, управляващ; ******** – едноличен собственик, представляващ субекта, управляващ, ***** – едноличен собственик, управляващ; Има регистрация като самоосигуряващо се лице, като е приложена справка, от която е видно, че ответникът в качеството си на собственик на ******, се е осигурявал за Инвалидност от дата 18.09.2017 г. Съгласно приложената справка – Данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.01.2020 г. до 30.06.2022 г., е видно, че ответникът се е осигурявал на минималния осигурителен доход, за съответната година: съответно за 2020 г. – 610 лв., за 2021 г. – 650 лв., за януари-март 2022 г. - 650 лв., за април-септември 2022 г. – 710 лв.; по данни на общините – няма декларирани недвижими имоти и МПС.

От представената Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на ответника, се установява, че същият не притежава недвижими имоти и 3

МПС, както и декларира осигурителен доход за месеците януари-март 2022 г. от 650 лв. и за месеците април-ноември 2022 г. – от 710 лв., декларира също че не получава възнаграждение за положен личен труд.

В хода на настоящото производство са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на св. А. В. Г. /протокол от открито съдебно заседание, проведено на 20.02.2023 г./.

От разпита на допуснатия свидетел на ищцовата страна А. В. Г., майка на ищцата, става ясно, че ответникът по делото е *****, като според нея същият работил като ***** във фирмата на майка си, а после направил и друга фирма, както и трета, която основал с приятел. Споделя, че ответникът карал „Порше“, с което возил ищцата, представял автомобила като свой, но не е проверявала дали реално е така. Ответникът строял два апартамента в центъра на града, които по информация от ответника били негови, не знаела дали са готови. Същият представял финансовото си състояние за много добро, хвалел се, че пътува по целия свят.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, намирайки ги за обективни, допълващи се от писмените доказателства по делото и допринасящи за изясняване на релевантните обстоятелства.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като ясно и компетентно изготвено, неоспорено от страните. Съобразно същото, вещото лице е отговорило на поставените му задачи, като е проверило приложените към делото документи, както и документи при ответника. Сочи, че проверяваното дружество ***** има активна стопанска дейност в периода 2020-2022 г., като в резултат на нея е формирало следния финансов резултат: за 2020 г. - печалба 21331 лв., за 2021 г. – печалба 25803 лв., за 2022 г. – загуба от 7100 лв. Общо за периода 2020-2022 г. финансовият резултат бил 39940 лв., която сума представлявала нерезпределена печалба. Цялата неразпределена печалба на дружеството до периода на проверката възлизал на 105697 лв., която сума представлявала нерезпределена сума с натрупване и от финансови години преди разглежданите.

С оглед поставената задача, вещото лице е дефинирало понятието „дивидент“, като паричен израз на възнаграждението на собственика за положените от него усилия при управлението на дружеството, изброени са предпоставките, които следва да са налични, за да възникне правото на дивидент – формирана годишна печалба от дейността на дружеството, наличие на протокол, от който да е видно каква част от печалбата ще бъде определена за дивидент, начислен данък дивидент. След представяне на счетоводството на дружеството, вещото лице е установило, че печалбата се е натрупвала с годините и не е редуцирана с цел дивиденти, като е заключило, че такива не са раздавани.

С договор *****, дружеството се договорило с ******* да получи на лизинг лек автомобил марка/модел „Porsche Cayenne“, на стойност 38219,80 евро, при условията на 6,53 % годишен лихвен процент, разплатени както следва: първоначална вноска 16379,95 евро и 60 бр. месечни вноски, като след изплащането им, автомобилът следвало да остане собственост на дружеството. По време на проверката си, вещото лице е установило, че месечните вноски не се погасяват съгласно предвидения план, имало невнесени вноски към лизинговата компания с изтекъл падеж. Към 07.08.2023 г. задължението за непреведени вноски с изтекъл падеж били в размер на 5987,74 евро, равняващи се на 11711 лв., поради тази причина лизинговата компания поискала от ЧСИ ***** да пристъпи към принудително събиране на вземането.