Решение № 389 от 22.08.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Пазарджик, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20235220200209 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Т. Г. от с.И. обл.Пазарджик, против НП №22-1818-000914 от 25.01.2023г. на началника на РУ- Пазарджик, ОДМВРПазарджик, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.150 от ЗДвП, й е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

В жалбата се навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска. Жалбоподателят твърди, че деянието не е извършено. Счита, че АНО е допуснал процесуални нарушения, свързани с изискванията на чл.42 ЗАНН и чл.57 ал.1 ЗАНН, касаещи задължителното съдържание на АУАН и НП. Настоява, че деянието представлява маловажен случай, съгласно нормата на чл.28 ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Районният съд, след преценка основателността на релевираните в 1 жалбата оплаквания, като взе предвид събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С обжалваното НП жалбоподателят е санкциониран за това, че на 14.12.2022г., около 08:20ч., в с.И., обл.Пазарджик, на ул.10-та срещу №25, е управлявал лек автомобил О.А. с рег.№..., собственост на С.В.П. ЕГН ********** от с.И., без да е правоспособен водач, тъй като не притежава СУМПС.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.150 от ЗДвП, съгласно който „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач…”.

Нарушението е установено от актосъставителя- св.Е. Г.- мл. полицейски инспектор към РУ- Пазарджик, който на посочените по-горе дата, час и място забелязал жалбоподателката да паркира процесния лек автомобил. В хода на извършената проверка св.Г. установил, че Г. е неправоспособен водач, тъй като не притежава СУМПС.

За извършеното нарушение е съставен АУАН в присъствието на нарушителя и св.Д. Л.- мл. полицейски инспектор при РУ- Пазарджик.

Въз основа на този акт е издадено атакуваното НП. Последното е връчено лично на нарушителя на 02.02.2023г., а жалбата против него е подадена чрез АНО на същата дата, поради което се явява процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния районен съд.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдържащи се в материалите по административнонаказателната преписка, показанията св.Е. Г.актосъставител, св.Д. Л.- свидетел на съставянето на АУАН и частично от показанията на св.Б. А..

Не е спорно по делото, че към инкриминираната дата жалбоподателката 2 е била неправоспособен водач, тъй като не е притежавала валидно издадено СУМПС.

Основният оспорван факт, подлежащ на доказване, касае въпроса дали Г. е управлявала на посочените в НП време и място процесното МПС. С оглед установяване обективната истина, освен двамата полицейски служители, по делото бяха допуснати до разпит и св.Стоянка П.- собственик на процесното МПС и св.Б. А.- племенник на жалбоподателката. Съгласно показанията на св.П. именно последният управлявал процесния лек автомобил в момента, когато св.Г. забелязал паркирането му. Такива твърдения се излагат и в обясненията, дадени от жалбоподателката в хода на проведеното пред съда съдебно следствие. В същото време верността на тези гласни доказателства не се потвърждава от показанията на св.А., който отрича да е управлявал автомобила преди установяване на деянието, като заявява, че бил извикан от своята леля само, за да го прибере след свалянето на регистрационните му номера от полицейските служители. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на св.Д. Л., пред когото жалбоподателката направила признание, че именно тя е управлявала процесния автомобил. В този смисъл изявленията на св.П. остават неподкрепени и изолирани от останалите гласни доказателства по делото, съдържащи се в показанията на св.Г., св.Л. и св.А.. В случая твърденията на св.П. имат единствено за цел да оневинят жалбоподателката, с която двете споделят общо домакинство и имат изградени близки приятелски отношения. Поради това съдът не кредитира показанията на св.П., касателно основния оспорван факт по делото, свързан с авторството на деянието. По същия начин следва да бъдат третирани и обясненията на жалбоподателката Г., проявяващи характер единствено на защитна теза без доказателствена стойност, допринасяща за разкриване на обективната истина. Що касае показанията на разпитаните в качеството на свидетели двама полицейски служители, то по отношение на същите не се създадоха съмнения относно тяхната безпристрастност и заинтересованост, независимо служебната им обвързаност с АНО, поради което следва да бъдат изцяло кредитирани като непротиворечиви и взаимно допълващи се.

Изложеното налага извод за доказаност факта на извършеното от жалбоподателката нарушение по чл.150 от ЗДвП, за което правилно е била ангажирана нейната административнонаказателна отговорност по реда на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП. Именно тази правна норма предвижда 3 административно наказание за този, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач.

Не може да бъде споделено и възражението на жалбоподателя за допуснати от АНО съществени процесуални нарушения, касаещи задължителното съдържание на АУАН и НП. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, а атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 ЗАНН и в него не се откриват съществени пороци, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя. В АУАН и НП са посочени имената на съставителя/издателя и свидетеля, дата на издаването, имената на нарушителя, времето, мястото и самото деяние, както и обстоятелствата при които е извършено, нарушените законови разпоредби, вида и размера на наказанието.

В случая нарушението е описано изцяло в съответствие с нормата на чл.150 от ЗДвП, като е посочено, че жалбоподателят е неправоспособен водач на МПС, тъй като не притежава СУМПС. В този смисъл при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на проведеното административнонаказателно производство.

Деянието не представлява маловажен случай. Преценката за прилагането на чл.28 ЗАНН се извършва от АНО по законосъобразност. В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът вредни последици не може да бъде взет предвид при извършване на тази преценка. В същото време процесното деяние не разкрива други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, за да бъде квалифицирано като маловажен случай. Най-сетне, подобен вид нарушения следва да бъдат поставени на сериозно внимание и критика, доколкото управлението на МПС от неправоспособен водач винаги създава опасност за безопасността на всички участници в движението. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя касателно приложението на чл.28 ЗАНН.

С оглед на всичко това правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Въпреки изложеното, настоящият състав намира, че при определяне размера на административното наказание глоба по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, 4

АНО не се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН относно индивидуализацията му. Неправилно е била отчетена тежестта на нарушението. Очевидно, като е наложил максималния размер на предвидената за процесното нарушение глоба, АНО е приел, че същото е с изключително завишена степен на обществена опасност, но този извод не кореспондира с доказателствата по делото. Това нарушение е инцидентно за жалбоподателя, тъй като до момента тя не е била санкционирана за никакви други нарушения по ЗДвП, съгласно справката й за нарушител/водач /л.40 от делото/. Следва да се държи сметка и за това, че управлението на МПС е извършено в неголямо населено място, където движението съвсем не е интензивно, а разстояниятакратки. Няма данни по преписката да са събирани доказателства от страна на АНО относно семейно, материално положение и имотно състояние на нарушителя, при което в негов интерес следва да се приеме, че са налице смекчаващи отговорността му обстоятелства. С оглед на всичко това не е ясно защо наложеното наказание глоба е в максимален размер от 300 лева.

Посоченото води до извод, че АНО не е индивидуализирал глобата по критериите, обективирани в разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, в противен случай не би наложил административното наказание в неговия максимално предвиден от закона размер. Отчитайки всички горепосочени смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът намира, че наказанието глоба е следвало да се наложи при техен превес, т.е. в минималния предвиден размер. В случая целите на наказанието, визирани в чл.12 ЗАНН ще бъдат постигнати чрез изменение на НП като се намали размера на глобата от 300 лева на 100 лева.

Поради изложеното, жалбата се явява частично основателна.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП №22-1818-000914 от 25.01.2023г. на началника на РУПазарджик, ОДМВР- Пазарджик, с което на А. Т. Г. от с.И. обл.Пазарджик ЕГН **********, на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.150 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 300 лв., като НАМАЛЯ размера на наложената глоба на 100 /сто/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд5 Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6