Акт от 11.01.2021, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 258 гр. В.

Търново, 11.01.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, трети касационен състав в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ДИАНКА ДАБКОВА

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ в присъствието на секретаря С.Ф. и с участието на прокурора СВЕТЛАНА ИВАНОВА от ВТОП разгледа докладваното от съдията Дабкова касационно АНД

№ 10 269/2020г. по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от името на

ТД „ГАЗ ЛОДЖИСТИКС”ЕАД с ЕИК *********, действащо чрез упълномощения адвокат.

Обжалва се Решение № 260078/22.07.2020г. по АНД № 338/2020г. по описа на Районен съд Велико Търново. Със същото е потвърдено Наказателно постановление/НП/ №КГ-2269/25.11.2019г., издадено от председателя на Държавна агенция метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ срещу дружеството „ГАЗ ЛОДЖИСТИКС”ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София. За извършено на 16.05.2019г. в гр. Велико Търново нарушение на чл. 8, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух/ЗЧАВ/, във връзка с чл.6,т.2 от Наредба за изискванията за качество на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол/Наредбата/, за което е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лв., на основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ и е възложено заплащане на разходите за вземане и изпитване на пробите в размер на 595,00лв.

В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение, т.к. е постановено при неизяснена фактическа обстановка, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Касаторът твърди, че неправилно РС не е уважил доказателственото им искане за изслушването на СХЕ, макар и пряко свързано с фактите по делото. В тази връзка излага поредица от възражения срещу СХЕ, извършена в хода на АН производство, вклч. това, че е необоснована технически и научно; че позоваването на стандарта БДС е некоректно, че горивото не е изследвано по всички показатели за качество; за обема на съдовете за проба и т.н. Не били обсъдени възраженията им, вклч. това, че според Директива 98/70/ЕО показателят пламна температура не е показател за качество изобщо. Изтъкнати са и възражения за процесуални нарушения в хода ан АН производство, а именно: за липса на материална и териториална компетентност на проверяващите органи, т.к. АУАН е съставен в гр.

Плевен от лице с месторабота Хасково, за нарушение установен в гр. В. Търново; че АУАН не е връчен надлежно на дружеството на 19.07.2019г., т.к. е подписан от лице, чието пълномощно междувременно е оттеглено на 18.07.2019г. По тези съображения ПП на дружеството моли касационната инстанция да отмени решението на РС и да върне делото за ново разглеждане, а алтернативно да го реши по същество като отмени и самото НП. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции.

В о.с.з. касаторът редовно призован се представлява от упълномощения адвокат, който поддържа КЖ на изложените в същата основания.

Представя списък на претендираните разноски.

Ответникът по жалбата – редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на РС за постановено при изяснена фактическа обстановка, макар да не е назначена СХЕ. Правните изводи на РС определя като съответни на материалния закон.

Административният съд – В. Търново, в посочения касационен състав, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно правомощията си по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.

1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима. Оплакванията в КЖ съдат квалифицира като касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК - нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. За първото съгласно чл.218, ал.2 от АПК съдът следи служебно, а за второто КО само при наведени конкретни оплаквани, както е в случая.

Разгледана по същество КЖ е НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения по фактите и правото:

РС установил от фактическа страна, че дружеството стопанисва бензиностанция, находяща се в гр. В.Търново, на ул. „Стоян Михайловски". При извършена на 16.05.2019 г., в обекта проверка, от бензиноколонка № 1 била взета проба от разпространяваното течно гориво - гориво за дизелови двигатели. Контролната проба била изпитана в стационарна акредитирана Лаборатория към ГД ККТГ- ДАМТН, гр. София. На основание извършена експертиза бил изготвен Констативен протокол № КП - 0262/17.05.2019 г. със заключение, че изпитваното течно гориво не съответства на изискванията за качество, по отношение на показател: "Пламна температура" (°С). Полученият резултат от изпитването бил 47,5 °С при норма над 55,0 °С. След прилагане на критериите за прецизност на използвания метод е получен резултат от изпитването под 53,0 °С, т.е.продуктът не съответства на изискванията за качество по този показател.

По искане на дружеството е проведен арбитражен анализ в Акредитирана изпитвателна лаборатория на нефт, разтворители, горива и нефтопродукти към „Българска Петролна Рафинерия" ЕООД. Изготвена е Експертиза № ЕА-009/17.07.2019 г. със заключение, че изпитваното течно гориво

- гориво за дизелови двигатели не съответства на изискванията за качество по чл.6, т.2 Приложение №2 от НИКТГУРНТК, по показателя „Пламна температура".

Изпитването е проведено съгласно арбитражния метод на стандарт БДС EN ISO 2719 „Определяне на пламна температура. Метод на Pensky - Martens със затворен тигел". Полученият резултат от изпитването било 46.5

°С, при норма над 55,0 °С. След прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за изпитване, бил получен резултат от изпитването под 53,1 °С, поради което било прието, че продуктът не съответства на изискването за качество по този показател.

При този лабораторен резултат от изпитването на арбитражната проба е издадено процесното НП за това, че дружеството разпространява течно дизелово гориво, което не отговаря на изискванията за качество, предвидени в Наредбата, в частност по показателя пламна температура.

За да потвърди НП РС приел, че изпълнителното деяние е доказано от фактическа страна и правилно квалифицирано от правна. Не са налице процедурни нарушения при пробовземането и изследването на пробите. Приел, че арбитража потвърждава констатацииет на органите на ДАМТН. Съдът не констатирал нарушения на императивни законови разпоредби в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Издадени са в законоустановените за това срокове и от комтетентни за това длъжностни лица, като не са допуснати нарушения на процесуалните правила при тяхното връчване. РС изследвал, че не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, а наказанието е правилно индивидуализирано.

Касационната инстанция намери Решението на РС за правилно постановено. Фактическите констатации на РС са основани на доказателства, събрани и обсъдени по приложимия процесуален ред. Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства и е попълнил делото с такива, установяващи значимите в производството пред него факти. Доказателствените източници, писмени и гласни не са противоречиви. РС е изяснил фактическата обстановка обективно, всестранно и пълно. Изложил е подробни мотиви, с които е отговорил на конкретните оплаквания в жалбата. В тази връзка касационната инстанция не намира за необходимо да ги преповтаря и на основание чл.221, ал.2, изречение второ от АПК, препраща към мотивите на РС. В тази връзка АСВТ сподели и решаващият правен извод на РС за потвърждаване на НП.

Освен изложеното, по конкретните оплаквания в КЖ следва да бъде отбелязано следното:

Действително потвърждава се при порверката/вж. л.131-гръб и л.115/, че РС не е уважил доказателственото искане на дружеството за изслушването на СХЕ.

АСВТ сподели мотивите на РС, че така формулираните задачи за СЕ са принципни, касаят технологията ан изпитването и са разрешени в съответния стандарт за изпитване, неотносими са към предмета на делото и конкретния изследван показател за качество на горивото. Принципно следва да се подчертае, че при наличие на арбитражно изпитване на проба от горивото последваща СХЕ е недопустимо доказателствено средство. Защото на основание чл.30в, ал.1, т.3 от ЗЧАВ/в редакцията на ДВ бр.

1 от 2019г./, действала при осъществяване на нарушението и издаване ан НП, резултатите от изпитването на арбитражната проба и изготвената експертиза са окончателни. Освен това, нормата на §1, т.10б от ДР на горепосочената Наредба сочи, че може да се арбитрира само годна проба, която е такава в срок до 6 месеца от пробовземането и е съхранявана в ГД „ККТГ”. В този ред на мисли е очевидно, че РС не е допуснал съществено процесуално нарушение като е отклонил искането за СХЕ.

Безспорно е, че горивото не е изследвано по всички показатели за качество, както и това, че именно по показателя „пламна температура” горивото не съответства на изискването на Наредбата същият да е над над 55,0 °С. След като е доказана тази констатация на АНО, на която е основано НП, то фактическата обстановка е изяснена. Съдът е длъжен да изследва фактите, в рамките на повдигнатото обвинение, а не да прави за пръв път фактически установявания по другите показатели за качество на горивото.

Видно е, че РС не е обсъдил възраженито, че според

Директива 98/70/ЕО показателят пламна температура не е показател за качество изобщо. Но това в случая не е съществено процесуално нарушение. Настоящата инстанция изследва този въпрос и не сподели виждането на ПП на дружеството. Видно от §1б от ДР на Наредбата/НИКТГУРНТК/ същата транспонира в националното законодателство нормите на Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1998г. относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 93/12/ЕИО на Съвета. В чл.4 от Директивата е посочено, че изискванията към дизеловото гориво са посочени в Приложение II. Безспорно показателят пламна температура не е изведен в тези спецификации на дизеловите горива. Но видно от преамбюла /вж. съображение 20/ и чл.6 на тази Директива държавите членки могат да изискват на своя територия продажбата ан горива с по-високи екологични спецификации от посочениет в нея, за да се защити здравето на хората и/или околната среда. В тази връзка в Приложение №2 към чл.6, т.2 от Наредбата фигурира и показателят пламна температура на дизеловото гориво, т.е. националният законодател е приел по-строги спецификации. Възпламеняването на дизела при по-никса температура от предвидената е свързано с опасности от пожари, аварии и др.

Неоснователно е възражението за липса на материална и териториална компетентност на проверяващите органи, т.к. АУАН е съставен в гр.

Плевен от лице с месторабота Хасково, за нарушение установен в гр. В. Търново.Според разпоредбата ан чл.30а, ал.1 от ЗЧАВ председателят на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица осъществяват контрола върху изискванията за качество на течните горива. В случая както служителят взел пробите, така и този, съставил АУАН са конкретно и изрично оправамощени със Заповед № А-212/01.04.2019г. на председателя на агенцията. Нито в закона, нито в цитираната Заповед е предвидено ограничение на правомощията на контролните органи по териториален признак.

Безпочвенао е и оплакването, че АУАН не е връчен надлежно на дружеството на 19.07.2019г., т.к. е подписан от лице, чието пълномощно междувременно е оттеглено на 18.07.2019г. За да има действие оттеглянето, пълномощникът трябва да бъде уведомен, че вече не разполага с представителна власт. Видно от разпита на пълномощника – Данчо Генчев, който е получил АУАН на 19.07.2019г./вж. л.74 и 80/, в качеството на свидетел той заявява, че е разполагал с пълномощно и при подписване на АУАН не е знаел, че същото е оттеглено на 18.07.2019г. Общото правило е, че оттеглянето на пълномощното следва да бъде извършено в същата форма, в която е и самото пълномощно. В случая и упълномощаването и оттеглянето на пълномощното са с нотариална заверка.