Решение № 93 от 09.05.2023, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 129/2023
- Вид
- Решение № 93
- Подписан
- 09.05.2023
- Състав
- Евгения Георгиева Симеонова, Калин Трифонов Тодоров, Христо Николов Христов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.147 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.126, т.13 · Кодекс на труда
- чл.126, т.4 · Кодекс на труда
- чл.126, т.7 · Кодекс на труда
- чл.187, ал.1, т.3, т.7 и т.10 · Кодекс на труда
- чл.187, ал.1, т.3, т.7 и т.10 · Кодекс на труда
- чл.187, ал.1, т.3, т.7 и т.10 · Кодекс на труда
- чл.188, т.3 · Кодекс на труда
- чл.189, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.190 · Кодекс на труда
- чл.190, ал.1, т.7 · Кодекс на труда
- чл.193, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.194 · Кодекс на труда
- чл.194, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.195, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.330, ал.2 т.6 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 и т.2 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 и т.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 93 гр. Враца, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Евгения Г. Симеонова
Членове:
Калин Тр. Тодоров
Христо Н. Христов при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20231400500129 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 1686/17.02.2023 г. на Б. Е. М., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.Е. Т., против Решение № 9/17.01.2023 г. по гр.д.№ 1246/2022 г. по описа на Районен съд-Козлодуй, с което са отхвърлени предявените от въззивника против "АЕЦ Козлодуй" ЕАД обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
В жалбата се посочва, че между страните по делото не се спори относно следните обстоятелства:
- че ищецът Емануил М. и ответникът "АЕЦ Козлодуй" ЕАД са били в трудово правоотношение от 22.07.1991 г. до 20.12.2021 г., когато със Заповед № НК-20/16.12.2021 г. същото е прекратено на основание чл.190, ал.1, т.7 ГПК;
- че посочената заповед е връчена на Б. М., като удостоверяването на връчването е извършено с подписите на А. Й., И. П. и М. В.;
- че в проведеното дисциплинарно производство работодателят е поискал обяснения от ищеца, които са били представени надлежно и в срок;
- че в оспорваната заповед е констатирано от работодателя, че на Б. М. никога не са налагани дисциплинарни наказания;
- че ответникът твърди, че е установил нарушение на трудовата дисциплина с Доклад рег.№ ЕП2-1296/12.10.2021 г. на С. В. – главен инженер на ЕП-2, в който обаче не се съдържа предписание за изпит на ищеца, предложение за налагане на дисциплинарно наказания или квалификация 1 относно тежестта на нарушението;
- че в периода на т.нар. нарушение на трудовата дисциплина – 15.05.2018 г. до момента на налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е увеличил трудовото му възнаграждение 2 пъти с допълнителни споразумения от 29.05.2019 г. и 26.08.2021 г.
Според изложеното в жалбата, спорните обстоятелства са: дали Б. М. е извършил най-тежкото нарушение на трудовата дисциплина; обективно ли е забавянето на обучението му и дали работодателят е следвало да назначи изпит и след като комисията го изпита и ако не заслужи оценка "издържал" – да го преназначи или да го освободи.
Въззивникът счита, че от събраните писмени доказателства се установява, че е имал обективни пречки за полагането на последния изпит от етап ІІІ, изразяващи се в операция и продължително допълнително лечение и рехабилитация, локдаун поради COVID 19 и липсата на нормативна уредба, задължаваща обучаващите да обучат служителите в конкретни срокове и да назначат изпит за проверка на придобити знания и умения. Изтъква, че ответникът не е представил документ, от който да е видно, че обучението му е продължено с какъвто и да е акт на работодателя, а същевременно е преминал през десетки изпити в периода 2018-2021 г., видно от квалификационното му досие, които не са отразени в индивидуалната му учебна програма. Моли да бъде взето предвид, че в периода, касаещ дисциплинарното производство, е издържал всички изпити, вкл. и обобщението на изпита по Обучение на екипите на БЩУ /Блочен щит на управление/-5-6 на ПМС-1000 през 2018 г., както и изпит пред Р. Д. Х. – главен технолог по организация на експлоатационната дейност в "АЕЦ Козлодуй", който е могъл да му постави оценка и в Индивидуалната учебна програма за подготовка, ведно с Протокол от изпит № 168/11.
В жалбата се твърди, че от разпита на свидетелите, които въпреки че са служители на ответника, не се установява Б. М. да е извършил най-тежкото нарушение на трудовата дисциплина, както и че забавянето в обучението му е обективно. В подкрепа на тези твърдения се извършва позоваване на части от показанията на свидетелите С. И., К. К., С. В., Р. Х. и З. А..
Въззивникът счита, че при издаването на процесната заповед, работодателят не е съобразил нормата на чл.194, ал.1 КТ, както и че това не е сторено и от първоинстанционния съд. Сочи, че твърдението в заповедта е, че Б. М. е извършил дисциплинарно нарушение с незавършване на Индивидуална учебна програма за подготовка № 16.ИУП.ЕП2.Е-03.053(3) и неполагане на всички изпити от Протокол за изпит № 168/11 в срок до 15.05.2018 г., но същевременно работодателят три години и половина не е предприел действия по иницииране на дисциплинарното производство.
Навежда доводи, че заповедта за уволнение следва да бъде отменена само на това основание.
Моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и немотивирано и вместо това да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове, и да му бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 2411/09.03.2023 г. от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, чрез главен юрисконсулт В. Б., в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
2
Въззиваемият счита, че обжалваното решение е правилно като постановено в съответствие с изискванията на материалния и процесуалния закон, както и че при постановяването му районният съд е изяснил правилно и точно фактическата обстановка, в мотивите ясно е обсъдил задълженията на М., произтичащи от заеманата от него длъжност и е изложил съображения защо приема, че е налице неизпълнението им. Изразява несъгласие с изложените в жалбата твърдения, че по отношение на ищеца са били налице обективни пречки за завършване на обучението, и намира същите за недоказани. Счита, че от представените от работодателя доказателства е установено, че на Б. М. са били осигурени всички условия да изпълнява задълженията си, произтичащи от заеманата длъжност, както и да завърши обучението си и да придобие необходимата правоспособност.
В отговора се посочва, че в жалбата е игнорирано проведеното доказване на обстоятелствата, изложени в мотивите на заповедта за уволнение. Развиват се съображения, че изискванията за обучение за работно място, както са описани в Индивидуалната учебна програма на Б. М., не са изпълнени от него не само към крайната дата, на която е следвало да приключи обучението си – до 15.05.2018 г., но и към датата, на която са му изискани обяснения, както и че видно от присъствените форми за периода от 15.09.2017 г. до 04.10.2021 г. ищецът е имал достатъчно време да завърши обучението си, тъй като е отсъствал поради отпуск и временна неработоспособност през 2017 г. – само 9 работни дни, през 2018 г – 72 дни, през 2019 г – 89 работни дни, през 2020 г. – 130 работни дни и през 2021 г – 118 работни дни. Твърди се, че безспорно е доказано, че Б. М. не е изпълнил основни задължения, произтичащи от заеманата от него длъжност: да изпълнява работата, за която се е уговорил, да изпълнява индивидуалните програми за обучение като усвоява определения в тях обем знания и умения, да спазва указаните срокове и документира изпълнението на програмите, както и да положи в срок необходимите изпити за придобиване на правоспособност за допускане до самостоятелна работа на длъжност ***.
Твърди се още, че това нарушение е тежко по смисъла на чл.190 КТ, предвид обстоятелството, че от 11.03.2013 г. до прекратяване на трудовото правоотношение М. не е завършил етапите на обучение, посочени в длъжностната му характеристика, като не приключил обучението по т.2.8.1.6.
ІІІ етап на обучението по оборудване І контур, съгласно изготвената му индивидуална учебна програма.
В отговора се посочва, че заповедта за дисциплинарно уволнение отговоря на изискванията на чл.195, ал.1 КТ, както и че при издаването й са спазени формалните изисквания – изискани са писмени обяснения от служителя и същите са обсъдени в мотивите на заповедта.
Въззиваемият навежда доводи и относно спазването на сроковете по чл.194 КТ, макар да счита, че такива оплаквания се излагат за първи път във въззивната жалба. Твърди, че от мотивите на заповедта е видно, че изпълнителният директор е узнал, че Б. М. е осъществил нарушение на трудовата дисциплина, едва от Доклад рег.№ ЕП2-1296/12.10.2021 на главния инженер на ЕП-2, поради което заповедта е издадена в срок. Като още един аргумент за спазването на срока, посочва, че нарушението, за което М. е уволнен, се изразява под формата на продължително бездействие – неизпълнение на основни трудови функции в продължителен период от 3 време, вкл. до момента на прекратяване на трудовото правоотношение. В тази насока се позовава на практика на ВКС на РБ.
Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да му бъдат присъдени направените разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба на Б. Е. М., ЕГН **********, с посочен съдебен адрес в ***, с която против "АЕЦ К озлодуй" ЕАД, ЕИК ***, със седалище гр. Козлодуй, представлявано от Г. К. – изпълнителен директор, са предявени следните обективно съединени искове: 1/ Иск с правно основание чл.344, ал.1 т.1 КТ - за признаване за незаконн о уволнението на ищеца и отмяна на Заповед № НК-20/16.12.2021 г. на изпълнителния директор, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото му правоотношение и 2/ Иск с правно основание чл.344, ал.1 т.2 КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
В исковата молба се посочва , че ищецът е работил при ответника от 22.07.1991 г. до 20.12.2021г, когато със Заповед № НК-20/16.12.2021г. , връчена му с писмо изх.рег. № 12.2021 г., трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.188, т.3 КТ. Ищецът счита, че тази заповед е незаконосъобразна и не са налице фактическите основания за едностранно прекратяване на трудовото му правоотношение от работодателя. Твърди, че не е извършил нарушение на трудовата дисциплина и поддържа дадените обяснения пред работодателя в дисциплинарното производство. Изтъква, че в заповедта е посочено, че във връзка с дадените от него обяснения е била изискана информация от различни служби, но не са ми били предоставени за запознаване изисканите документи. Навежда доводи, че в заповедта е посочено основание, но без да се излагат мотиви, както и че не е запознат с други правила и заповеди и такива не са му връчвани. Твърди, че в посочения в заповедта период на извършване на нарушение на трудовата дисциплина, работодателят с конклудентни действия го е преназначил на друга длъжност и е увеличил трудовото му възнаграждение, което според него показва безспорните му качества и изпълнение на трудовата дисциплина. Твърди също, че заповедта противоречи и на колективния трудов договор, но без да излага конкретни съображения в тази насока.
Ответникът в срок по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Поддържа, че правилно и законосъобразно при спазване нормите на КТ на ищеца е наложено наказание „дисциплинарно уволнение” за допуснато тежко нарушение на трудовата дисциплина.
Пред районния съд са събрани многобройни писмени и гласни доказателства. Приложени са Правилник за вътрешния трудов ред в "АЕЦ Козлодуй" ЕАД; Инструкция за разработване, оформяне и съхраняване на индивидуални учебни програми във всички редакции, действали през процесния период; Инструкция по качество. Изисквания към квалификацията на персонала на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, подлежащ на изпити пред ВИК;
Правила по качество.Обучение и квалификация на персонала на "АЕЦ 4
Козлодуй" ЕАД.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, настоящият съдебен състав приема за установена следната фактическа обстановка:
Между страните не се спори, а и от приложеното копие от личното трудово досие на ищеца Б. М. се установява, че той работи в АЕЦ от 1991 г.
По силата на Допълнително споразумение № 144/05.03.2013г., считано от 11.03.2013г. е назначен на длъжност *** , Дирекция „Производство", Електропроизводство-2, Направление „Експлоатация", Оперативно звено. В т.3 на допълнителното споразумение е уговорена с л е д н а т а обща характеристика на работата: "Придобива необходимите знания и умения, чрез преминаване на първоначално специализирано обучение, в съответствие с типовата и индивидуалната учебни програми за ***. Полага в срок необходимите изпити за придобиване на правоспособност за допускане до самостоятелна работа на длъжност ***, в съответствие със системата за обучение и квалификация на персонала в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД"".