Решение № 177 от 30.10.2023, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Б. Вътков при участието на секретаря Валя Г. Пенова като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело № 20221450100928 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от З. Т. Г., ЕГН ********** от гр. Р., против „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК 202527341 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, с която ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи неустойка в размер на 430.38 лв. дължима въз основа на сключения договор за кредит № 1424 от 13.05.2020 г. сключен между ищцата и „Адесо Кредит България“, вземанията по който са прехвърлени на ответника с цесия, поради нарушение на разпоредбите на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответника оспорва иска изцяло. Твърди, че процесния договор е сключен съобразно разпоредбите на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП и сумата е дължима от ищцата. Претендират се и разноски.

Правната квалификация на иска е чл. 124 ал. 1 ГПК вр. с чл. 26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

1

Не е спорно между страните по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че между „Адессо кредит България“ ЕООД и ищцата е сключен Договор за паричен заем № 1424 от 13.05.2020 г., въз основа на който на ищцата е предоставен кредит от 700.00 лева, съгласно чл.

2 от процесния договор, като погасяването на усвоения кредит е за срок от 27 седмици, на равни седмични вноски, при ГПР от 48,95 % и ГЛП 40 %.

В чл. 4 ал. 2 от процесния договор е уговорено, че кредитополучателя дължи неустойка в размер на 430.38 лева в случай на непредоставяне на обезпечение на договора, като вида на обезпечението е подробно регламентирано в чл. 4 ал. 1 от договора – чрез две физически лица – поръчители или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя.

Установява се също така, че ответното дружество „Адессо кредит България“ ЕООД е небанкова финансова институция, по смисъла на чл. 3 ал. 2 от Закона за кредитните институции, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства и това го определя като кредитор по смисъла на чл. 9 ал. 4 от Закона за потребителския кредит. От друга страна ищцата по делото има качеството на „потребител“ по смисъла на §13 т.1 ДР на Закона за защита на потребителите. В този смисъл сключения между страните договор е потребителски, поради което следва да отговаря на изискванията на чл. 143148 от Закона за защита на потребителите.

Съдът намира за основателни доводите на ищцата за нощожност на клаузата предвидена в чл. 4 ал. 2 от процесния договор предвиждаща заплащане на неустойка във фиксиран размер от 430.38 лева при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение на договора по следните съображения:

Така уговорената клауза в чл. 4 ал. 2 от договора за заем, според която се дължи неустойка във фиксиран размер от 430.38 лева при неосигуряване в тридневен срок от датата на сключване на договора на обезпечение чрез поръчител отговарящ на изискванията на чл. 4 от договора или банкова гаранция в полза на заемодателя, се намира в пряко противоречие с целите, заложени в Закона за потребителския кредит. На практика тази клауза цели да улесни финансовата институция, като й спести задължението за извършване за своя сметка на предварителна оценка на платежоспособността на 2 длъжника, като прехвърля това й задължение за оценка на риска върху самия длъжник и то за негова сметка, чрез увеличаване размера на кредита му, с повече от половината размер на отпуснатия заем, доколкото се касае за получена сума в размер на 700.00 лева, като по този начин е налице оскъпяване на предоставената финансова услуга. Не такова обаче е изискването на чл. 16 от Закона за потребителския кредит, която норма предвижда финансовата институция да извърши проверка на платежоспособността на потребителя преди сключването на договора за кредит чрез посочване на конкретни действия въз основа на които да бъде проверена от кредитора, а именно да извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите при вземане на решение относно предоставянето на потребителски кредити, вземайки предвид тази информация при управление на риска, свързан с предоставянето на кредита и чак тогава да поиска предоставяне на обезпечение въз основа на риска от неизпълнение на задълженията и след предоставяне на обезпечението договорът да бъде сключен. В противен случай на длъжника се вменява задължение за осигуряване на обезпечение на отпуснатия му кредит и то след като вече сумата му е предадена от кредитора и ако не изпълни това задължение, размера на кредита се увеличава до размер, който е необосновано висок. В конкретния случай не се установява ответното дружество да е извършвало проверката за кредитоспособността на ищцата и какво е становището на кредитния консултант във връзка с преценка на риска.

От друга страна следва да се вземе предвид и т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, според която нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. С тълкувателно решение е прието, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, но преценката за нищожност на неустойката 4 поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните критерии: 1. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от 3 неизпълнение на задължението вреди; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи - като поръчителство, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;

4. размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка. Следва да се посочи, че освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката може да има и санкционен характер.

В случая уговорената в чл. 4 ал. 2 от договора неустойката цели санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение на кредита. Това задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху основното задължение за погасяване на договора за паричен заем.

Уговорената клауза за предоставяне на обезпечение представлява допълнителна гаранция в полза на кредитора, като уговорената неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, повече от половината от размера на главницата, съдът намира, че е в разрез с добрите нрави. С клаузата, предвидена в чл. 4 ал. 2 от договора за кредит несъмнено се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения годишен процент на разходите, който по този начин се явява само привидно съобразен със законоустановените изисквания за действителността му.

От представения по делото погасителния план към Договор за паричен заем № 1424 от 13.05.2020 г. се установява също, че още със сключването на договора в погасителния план е уговорено разсрочено плащане на неустойката за неизпълнение на посоченото задължение за предоставяне на обезпечението, формулирано в чл. 4 ал. 2 от договора. Действително в погасителния план е отбелязано, че неустойката се дължи само при непредставяне на поне едно от обезпеченията, изискани от кредитора, но несъмнено всяко едно от уговорените обезпечения би било практически неизпълнимо от кредитополучателя, особено в уговорения кратък тридневен срок.

С оглед горното, съдът намира, че подобна клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят й е 4 вменил и нарушава принципа за справедливост, тъй като допълнително увеличава размера на отпуснатия кредит. По изложените съображения, съдът приема, че така уговорената клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, поради което в частта за неустойката договорът не е породил правно действие.

За основателни настоящият състав намира и доводите на ищцата за неравноправност на клаузата на чл. 4 ал. 2 от договора, на основание чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП, доколкото с нея е предвидено заплащането на неустойка, която е необосновано висока.

Ето защо предявеният от ищцата иск следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото, ответникът дължи на ищцата направените деловодни разноски – 50.00 лева за заплатена държавна такса.

В случая на ищцата е оказана безплатна правна помощ от адв. М. М., поради което на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.

7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, на пълномощника следва да се присъди сумата от 400 лева за процесуално представителство по предявеният иск, с оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид обстоятелството, че същото е протекло в три съдебни заседания, в което пълномощникът на ищцата не се е явил.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 202527341 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, че З. Т. Г., ЕГН ********** от гр. Р., не дължи неустойка в размер на 430.38 лв., по договор за кредит № 1424 от 13.05.2020 г. сключен между ищцата и „Адесо Кредит България“ ЕООД, ЕИК202250289, вземанията по който са прехвърлени на ответника с цесия, поради нищожност на клаузата по чл. 4 ал.

1 и ал. 2 от договора.

ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 202527341, ДА ЗАПЛАТИ на З. Т. Г., ЕГН **********, направените по 5 делото разноски в размер на 50.00 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 202527341, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. В. М. – АК Пловдив с адрес: гр.

Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, сумата от 400.00 лева разноски за процесуално представителство.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________ 6