Решение № 1091 от 02.03.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№1091/2.3.2020г.

Гр.Варна,02.03.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ

И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание проведено на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13 069 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по предявена искова молба,заведена във ВРС с вх.№

60 171/16.08.2019г., предявена от ищцата В.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат от АК Варна - М.Т., със съдебен адрес:*** ,против ответното дружество „Е. С.“ АД.

Искът, предявен от В. Б. против „Е.

С.“ АД е отрицателен установителен с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищцата основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства:

В. Б. твърди, че стопанисва недвижим имот, находящ се в адрес: * и че има качеството потребител на електрическа енергия в имота с клиентски номер № *и аб. номер № *. Съставен бил констативен протокол, въз основа на който дружеството-ответник издало фактура №********** от 30.07.2019г. за ел.енергия за периода от 08.04.2016 г. до 21.05.2019 г. за сумата от 2142.78лв. с ДДС, която ищцата не била потребила, нито тази енергия й била доставена.Ищцата оспорва изцяло дължимостта на сумата от 2142.78 лв. с ДДС, отнасяща се за допълнително начислени суми за ел.енергия за минал период.

Оспорва изцяло и констативния протокол, доколкото същият като частен документ нямал материална обвързваща сила за съда. Ищцата оспорва начина и методиката, по които е начислена сумата по посочената партида. Същите, според В.Б., били неправилни и незаконни. На следващо място ищцата счита, че не са били просрочени, нито тя била в нарушение на задълженията си на потребител на ел.енергия. Всички, начислени по партидата, периодични месечни сметки, подчертава в исковата си молба ищцата, били изпяло изплатени в съответните срокове, въпреки че доставчикът на ел.енергия не бил представил конкретни данни за законно монтираните, сертифицирани по реда на Закона за измерванията и Правилата за измерване средства за търговско измерване на процесния адрес (СТИ) - електромери. Твърди се още, че по кл.номер № *не следвало да се е дължала процесната сума. Размерът на тази парична сума бил произволно определен. Същата тази сума била произволно „начислена“; без каквото и да е правно основание и в нарушение на нормите, които уреждали предоставянето и потреблението на ел. енергия. В договора за продажба на ел. енергия не се съдържала действителна клауза, по силата на която да се дължала процесната сума, а и ищеца не се съгласявал с процедура за едностранно и без негово участие преизчисляване за минал период на сметки за месечно доставената и отчетена посредством СТИ ел. енергия. Потребителят не дължал процесната сума на ответника, а ответника, съгласно издадения му лиценз, нямал право да продава ел. енергия, още по-малко да принуждава потребители да поемат задължение за заплащане на суми чрез спиране на ел. захранването им. Дължимостта на сумата не се основавала на процесния документ (констативен протокол - КП), твърди ищцата а на предхождащи неверни и неоснователни твърдения за потребяване на ел.енергия без същата да се е отчитала.„Е. Б. М.“ АД /„Е. С. АД“/, считано от 01.2007 г., рлевира ищцата, че не притежавало правомощие да извършва дейност по продажба на ел. енергия.

Вследствие на европейските изисквания към отношенията в областта на енергетиката бившият монополист в преноса и продажбата бил преобразуван чрез отделянето на дейността по продажба на ел. енергия и образуването на ново юридическо лице - „Е. Б. П.“ АД /Е. П. П. АД/, което дружество се явявало новият лицензиант за продажба на ел. енергия за територията на гр. Варна. Тъй като се касаело за дейност, която можело да бъде извършвана само след получаване на съответната лицензия, то съвсем ясно /за ищцата/ било, че след като „Е. С.“ АД нямало правомощия да продава ел. енергия на населението, още по-малко имало правото да коригира сметки за вече потребена и платена ел. енергия. Т.е. съгласно дадената лицензия, „Е. С. АД“ било лицензирано дружество единствено да разпределя електрическа енергия на обособена територия, а не да коригира сметки и да начислява ел.енергия върху вече платени месечни такива за предходни периоди.Също така, с исковата си молба ищцата оспорва лицензията на Е.

С. АД да е била относима към територията, в която попадал имота на ищцата в настоящото производство. Видно било от бюлетина на КЕВР, че не само едно било дружеството, което има лиценз за продажба на ел.енергия. Твърди се също така, че Общите условия на „Е. С.“ АД не били приети по надлежния ред, ищцата не била запозната със същите и те били неприложими в отношенията между страните. В контекста на наведените твърдения ищцата счита, че ответникът следва да представи подписан от ищцата с „Е. С.“ АД договор за присъединяване, също договор за продажба на ел.енергия, от който да било видно към коя дата и при какви условия страните се съгласили да уреждат отношенията помежду си по повод покупко-продажбата на ел. енергия.Ответникът по делото, претендиращ процесната сума, следвало, според ищцата, да представи и Протокол за присъединяване към електрическата мрежа на потребителя със съответните дата и вх.номер и описано чрез индивидуализиращите го белези /фабричен и peг. номера/ СТИ.Размерът на паричната сума по корекцията, повторно твърди ищцата, че бил произволно определен, при това от лица без пълномощия за това. Към датата на извършване на проверката, в правната действителност не съществувал нормативен акт, който да регламентира правото на електроразпределителните дружества да коригират едностранно обема и стойността на доставената ел.енергия на потребителя за минал период от време. Ищцата също така счита, че съставения констативен протокол няма характер на официален документ, а представлявал частен свидетелстващ такъв, който нямал материална доказателствена сила в гражданския процес и бил непротивопоставим на ищеца в настоящото производство.Твърди се още, че не било ясно по какъв начин и въз основа на каква методика била извършена служебната корекция на сметките на потребителя - ищец. В. Б. счита, че за да начисли такова количество ел. енергия лицензианта следвало да докаже, че то било доставено на ищеца, поради което последния дължи нейното заплащане.

Установяването на това обстоятелство било безспорно необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинявала на общите правила на договора за продажба. Купувачът дължал заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. Потребителите при общи условия дължали на доставчика - продавач, само стойността на месечно доставена, месечно потребена и месечно измерена ел. енергия посредством законно монтиран и сертифициран електромер.На следващо място в исковата си молба ищцата моли съда да вземе предвид, че първият й аргумент е, че „корекционната процедура“ се основава на нищожни правни норми, като навежда следните правни доводи: Нито в Закона за енергетиката, нито в писмен договор за продажба на ответника била предвидена твърдяната отговорност в размер на процесната сума. Доколкото ответника щял да се позове на аналогично правило, прието в Общите му условия или в правило, съдържащо се в Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „Е. С. „АД, счита ищцата, че същите са нищожни и противоречали на правни норми, регламентиращи правилата за разпределение на риска при продажба на родово определени вещи, освен това противоречали на интереса на потребителя. За ищците не съществувала обвързваща действителна клауза, по силата на която да се дължала процесната сума, а и потребителите не се били съгласявали с процедура за едностранно и без тяхно участие преизчисляване за минал период на сметките за месечно доставена и отчетена посредством СТИ ел.енергия. Ако се приемело обратното, то твърди ищцата, че на този адрес не била потребена енергия в количество, което да се равнява на процесната сума по одобрените цени за ел. енергия. Сметката била изчислена на база по-високи от тогава утвърдените цени. Не било възможно да било отчетено от законно монтиран и сертифициран електромер подобно огромно количество ел. енергия. Извършената корекция на сметки визирала електромер, който не обслужвал процесния адрес.Отделно от всичко изложено ищцата счита, че за въпросното СТИ, с което се е измервала консумираната ел.енергия на абоната не било от одобрен тип, същото не било заявено в БИМ съгласно чл.31 (1) от Закона за измерванията.

Твърди също така, че на СТИ не била правена нито първоначална, нито последваща проверка съгласно чл. 26 (1) от Закона за измерванията/ЗИ/ - т.е. електромера бил напълно негоден да измерва ел.енергията в обекта, собственост на ищеца. В обобщение ,в исковата си молба ищцата на база горните твърдения отправя и искането си по см. на чл.127, ал. 1 т. 5 ГПК, уточнено с допълнителна молба от дата 30.8.2019 г. а именно: Отправеното до съда искане е да бъде постановено Решение по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните – ищцата В.Д.Б., ЕГН **********, с адрес *** не дължи на ответника „Е. С.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, р-н *, представлявано заедно от всеки двата от членовете на УС –Н. Й. Н., К. Т. И.и Р. Г. Л. СУМАТА в размер на 2142.78 лв. (две хиляди сто четиридесет и два лева и седемдесет и осем стотинки) с ДДС - недължимо изисквана от потребителя, начислена служебно по „констативен протокол“ по клиентски номер № *и аб. номер № * за недоставена и непотребена електроенергия, обективирана във фактура №********** от 30.07.2019г. за ел.енергия, издадена на името на ищцата за периода от 08.04.2016 г. до 21.05.2019г., на основание чл.124, ал.1 ГПК.Обективирано е искане и на основание чл. 78, ал.

1 ГПК, да бъдат присъдени на ищцатанаправените съдебно- деловодни разноски.С исковата молба изрично е заявено, че съгласно изрично дадените от ищцата към адв.М.Т. от ВАК пълномощия сумата за разноски, при евентуално уважен иск съгласно Решението на съда - може да бъде заплатена на процесуалния представител на ищеца в брой, на адреса на кантората - *.Изрично е направено и искане при невъзможност да се яви ищцата и/или процесуалният й представител в първото по делото съдебно заседание, делото да бъде гледано на второ четене. В случай, че не са успели да се явят и на второ четене, то не се възразява делото да бъде гледано в отсъствие на ищцата и процесуалният й представител.В подкрепа на твърденията си залегнали в исковата молба ищцата е представила заверено за вярност с оригинала копие на документ- процесната фактура, издадена от „Е. С.“ АД.

В СРОКА по чл.131 ГПК ответното дружество „Е. С.“ АД, представлявано от адвокат Л. М. депозира отговор на исковата молба. Ответното дружество намира иска за допустим, но неоснователен като навежда следните твърдения и възражения: Налице било правно основание за възникването на оспорваното материално право - предмет на отрицателния установителен иск, депозиран от ищеца, а именно вземането на „Е. С.“ АД към ищеца за потребена електрическа енергия на стойност 2142,78 лв., конкретизирано по размер с фактура №

**********/30.07.2019г. и се дължало от ищеца на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Възраженията на ищеца в исковата молба ответното дружество намира за неоснователни. Относно оспорването на констативен протокол от извършена проверка с твърдения, че същият е частен документ и няма обвързваща съда доказателствена сила и не може да се противопостави на ищеца, ответното дружество сочи следното: Констативният протокол от извършена проверка № 1105591/21.05.2019 г. бил съставен съобразно изискванията на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ в присъствието на един независим свидетел, който не бил служител на електроразпределителното дружество.

Съгласно посочената разпоредба: „при отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. „.В ПИКЕЕ нямало разпоредба, която да въвеждала задължително присъствия на абоната при извършване на проверката. Доколкото констативния протокол бил изготвен съобразно законовите изисквания, то същият бил противопоставим на ищеца. Поради изложеното, това твърдение на ищеца, според ответното дружество се явявало неоснователно. Относно твърденията за неправилност и незаконност на използваната методика за изчисление на процесната сума ответното дружество сочи следното: В конкретния случай се касаело за т.н. софтуерна манипулация на СТИ, която имала за своя последица „отвеждане“ и „укриване“ на част от потребената от абоната ел. енергия в невизуализиран регистър на СТИ с цел препятстване на възможността същата да бъде отчетена при ежемесечен отчет на електромера. Видно било от изложеното, начислените на абоната 12326 кВтч не били изчислени по методика, а представлявали реално потребена от последния ел. енергия, преминала и отчетена от СТИ.Посоченото количество енергия било остойностено по определена от КЕВР цена. Поради изложеното и това твърдение на ищеца се явявало неоснователно.Относно твърденията на ищцата, че „Е. С.“ АД нямало лиценз за продажба на ел. енергия, поради което и нямало право да коригира сметки за ел енергия становището на ответника е следното: Не се оспорва обстоятелството, че „Е. С.“ АД няма лиценз за продажба на енергия.Правото на електроразпределителното дружество да преизчислява количествата ел. енергия било изрично регламентирано в чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба ползвателят на мрежата заплащал на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1.