Решение № 4060 от 02.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4060 гр. Пловдив, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20225330108519 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Г. Б. С., ЕГН **********, от гр. П., бул. „***“ № ***, вх. *, ет. *, ап. ***, срещу Д. Б. С., ЕГН **********, от гр.

П., ул. „***“ № *, ет. *, с която са предявени иск за делба на съсобствени имоти по чл. 34 ЗС и иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част на Г.

Б. С. от наследството на А. Д. С..

В исковата молба се твърди, че страните са законни наследници на своите родители А. Д.С., поч. на *** г., и Б. Г. С., поч. на *** г. Двамата родители били оставили в наследство придобития от тях по време на брака им СОС с идентификатор *** по КККР на гр. П., находящ се в сграда № , разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на самостоятелния обект гр. П., Район ***, ул. „****“ № *, ет. *, с площ от 113,50 кв.м., ведно с прилежащите части – мазе № * от 9 кв.м., таван № * от 26 кв.м. и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж. Имотът бил разпределен на двамата родители съгласно договор за доброволна делба от *** г. Сочи се в молбата, че със саморъчно завещание от *** г. А. Д. С. завещала на ответника Д. С. притежаваните от нея 1/2 ид.ч. от имота.

Поддържа се от ищеца, че това завещание накърнявало запазената част на Г.

С. от наследството на А. С., което се равнявало на 1/8 ид.ч. от имота. В тази връзка с исковата молба и уточняваща молба е направено искане за възстановяване на запазената част на ищеца в посочения размер чрез намаляване на завещателното разпореждане. Сочи се, че наследодателката С.

1 не е притежавала друго имущество към момента на смъртта си, в наследството нямало пасиви, нито пък в полза на ищеца били извършвани дарения и завети. Развити са съображения, че по този начин страните наследяват от наследодателката С.а следните идеални части от имота – 1/8 ид.ч. за ищеца и общо 3/8 ид.ч. за ответника. Останалата 1/2 ид.ч. от имота, притежавана от бащата, се разпределяла поравно, т.е. по 2/8 за всеки. С Предвид горното се моли за допускане на процесния имот до съдебна делба при квоти между страните 3/8 ид.ч. за ищеца и 5/8 ид.ч. за ответника.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Д. Б. С., с която се оспорва претенция по чл. 30 ЗН като погасена по давност. Сочи се, че майката на страните А. С. е починала на *** г., а настоящата искова молба е депозирана на 09.06.2022 г., т.е. повече от пет години след смъртта на наследодателката. Поддържа се, че в случая давностният срок е започнал да тече от момента на откриване на наследството – ***г., защото това бил и моментът, в който ищецът узнал за завещанието, и към датата на предявяване на иска вече е изтекъл. В тази насока се развиват съображения и се цитира съдебна практика. Предвид погасяването на претенцията за възстановяване на запазена част на ищеца, ответникът счита, че той е собственик на 6/8 ид.ч. от имота – по завещание от неговата майка и по наследство от баща му, а ищецът на останалите 2/8 ид.ч., като моли при тези квоти да се допусне делбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Пловдив, VI състав, е сезиран с иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

По делото са представени удостоверения за наследници на А. Д. С., починала на *** г., и на Б. Г. С., починал на ***г. Видно от същите А. С. е оставила наследници по закон преживелия си съпруг Б. С. и двама сина – настоящите страни Д. С. и Г. С.. Последните двама се явяват и единствени наследниците по закон на Б.С., съгласно посоченото удостоверение за наследници.

Не се спори, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства – Договор за доброволна делба от *** г., че А. и Б. С.и са получи дял втори от извършена доброволна делба, включващ втори етаж от жилищна сграда, състоящ се от входно антре, две стаи, хол, дневна, готварна, баня, тоалетна и три тераси, заедно с мазе № * и таванско помещение № *, с площ на апартамента от 113,50 кв.м., заедно с 28,2 % от общите части на сградата. От представената схема № *** на СГКК гр. П., е видно, че разпределения в дял на двамата имот е идентичен с процесния СОС с идентификатор ***. Към датата на изповядване на сделката – *** г., А. и Б.С.и са били в брачна връзка помежду си, което се установява от представено с исковата молба удостоверение за граждански брак, съгласно което двамата са сключили брак на *** г. Следователно имотът е придобит в режим на СИО на основание чл. 13, ал. 1 вр. чл. 103 от Семеен кодекс от 1968 г., чл. 19, ал. 1 вр.

2

§ 4 от ПР на Семеен кодекс от 1985 г. и чл. 21, ал. 1 вр. § 4 от ПР на действащия Семеен кодекс (СК). Възникналата бездялова семейна общност е прекратена със смъртта на А. С., починала на *** г. В тази насока следва да се съобразят разпоредбите на чл. 27, ал. 1 вр. чл. 44, т. 1 от СК. Предвид изложеното и на основание чл. 28 от СК дяловете на двамата съпрузи следва се считат равни – по 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху имота.

Касателно притежаваната от Б. С., починал на *** г., 1/2 ид.ч. от имота, то същата се наследява по равно от двамата му сина - Д. С. и Г. С., като въз основа на наследственото правоприемство от техния баща, всеки получава по 1/4 ид.ч. от имота.

Спорен е въпросът относно притежаваната от А. С., починала на ***г., и от кого тя се наследява.

По делото е представено саморъчно завещание от А. С., с което тя завещава на сина си Д. С., цялата притежавана от нея 1/2 ид.ч. от настоящия процесен имот. Завещанието е от дата *** г., като видно от нотариалното удостоверение към същото, то е обявено с Протокол с Общ рег. № ***г., рег.

№ *, дело № *** г. от Регистъра за записване на саморъчни завещания, документи и книжа по описа на ***П. М., рег. № ***, район на действие РС – Пловдив. Предвид заявеното искане от Г. С. за намаляване на завещателното разпореждане на А. С. и възстановяване на запазената част на ищеца С. от наследството на неговата майка, и с оглед на релевираното възражение от ответника Д. С. за погасяване на това право на ищцовата страна по давност, по делото са ангажирани гласни доказателства за установяване на момента, в който ищецът е разбрал за завещанието. В тази насока съдът е кредитирал показанията на свидетелката Е. К., доколкото същите са подробни, последователни, непротиворечиви, а и свидетелят излага твърдения за факти, които лично е възприел. Според св. К., ищецът Г. С. се е свързал с нея няколко дни след смъртта на А. С. през месец *** г. и е запитал свидетелката дали знае, че майка му е съставила завещание в полза на брат му Д. С.. Самата свидетелката потвърждава, че е запозната със завещанието, доколкото при неговото съставяне до св. К. се била допитала наследодателка С., леля на свидетелката, и самото завещания й е било представено лично, за да се запознае с неговото съдържание. Потвърждава и че наличното по делото завещание е същото, което й е било представено. В тази връзка съдът приема, че действително св. К., както и тя самата посочва, е била наясно с това за кое завещание Г. С. говори и че то е именно процесното. Съдът не е ползвал показанията на другия свидетел И.Т., близък приятел на ищеца, доколкото свидетелят предава думи, споделени му от ищеца С., а и изложеното от него, касателно момента в който ищецът е узнал за завещанието, не съответства на показанията на свиделката К., явяващи се и преки доказателства.

Следователно и с оглед на приетите по делото гласни доказателства, съдът намира, че ищецът е узнал за завещанието най-късно края на м. *** г.

Посоченият момент обаче не е може да се приеме, че стартира давностния срок за предявяване на иска по чл. 30 ЗН. Предвид задължителните указания в ППВС № 7/1973 г. искът за намаляване на завещания за възстановяване на запазената част се погасява с общата 3 петгодишна давност, която започва от момента, когато заветникът упражни своите права по завещанието. Следователно релевантно за давността е не кога ищецът по иска по чл. 30 ЗН е узнал за съществуването на завещателното разпореждане, а кога заветникът е изразил изрично или мълчаливо волята си да приеме наследството по завещание, тъй като съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му (вж. Решение № 142 от 21.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 988/2011 г., II г. о., ГК). Според друга съдебна практика пък упражняването на правата по завещанието е момента на отправеното искане да бъде отворено и обявено то (вж. Решение № 176 от 15.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 673/2009 г., II г. о., ГК и др.). В случая страните са били наясно със съставеното завещание от А.С. на дата *** г., още към края на м.*** г. Не е било ясно обаче дали заветникът Д. С. ще упражни правата си по завещанието. Поради това няма как от момента на смъртта на А. С. или от момента на узнаването за завещанието да тече погасителна давност за упражняване на правото на Г. С. за възстановяване на запазена му част от наследството на неговата майка. Това е така, защото завещанието е обявено много по-късно – едва на *** г., видно от нотариалното удостоверяване. По делото липсват данни в по-ранен момент заветникът Д. С. да е обективирал волята си изрично или мълчаливо да приеме наследството по завещание.

До същите изводи се достига и от мотивите на цитираното от ответната страна Решение № 208 от 7.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 820/2011 г., I г. о., ГК, където ВКС е приел, че съдът следва да държи сметка и за двата факта налице ли са действия по упражняване на правата по завещанието и дали тези действия са могли да бъдат узнати от наследниците, на които се противопоставя това завещание. Т.е. отново се приема, че не е релевантно узнаването за съществуването на самото завещание, а че заветникът е упражнил права по него.

Предвид гореизложеното съдът намира, че давността за погасяване на правото на ищеца да иска възстановяване на запазената му част от наследството на неговата майка е започнала да тече най-рано на *** г. с обявяването на завещанието, като петгодишния срок не е изтекъл до момента на предявяване на настоящата искова молба на дата 09.06.2022 г. В тази насока следва да се обсъди въпросът за основателността на искането.

Запазената част е правото на наследника да получи по наследство имущество на определена стойност. Чл. 28, ал.1 от ЗН определя лицата с право на запазена част от наследство – низходящи, родители и съпруг. В настоящия случай, от представеното удостоверение за наследници на А. С., се установява, че ищецът – Г. С., се явява низходящ от първа степен на наследодателя, респ. същият е материалноправно легитимиран да претендира възстановяване на запазена част от наследството. Размерът на запазената и разполагаемата част е уреден в чл. 29 ЗН и по отношение на съпруга и низходящите зависи от броя на децата, като в случая – при наличие на преживял съпруг и две деца, запазената част възлиза на 1/4 ид. част от наследството за всеки от наследниците по закон.

По делото несъмнено се установи, че с процесното завещателно 4 разпореждане от 28.12.2016 г., наследодателят А. С. е завещала на своя син – Д. Б., притежаваната от нея 1/2 ид. част от делбения имот. Липсват твърдения на страните, а и не са представени доказателства за установяване дали в наследството е имало други активи, нито дали същото е било обременено с някакви пасиви. Поради това и завещаната идеална част се явява цялото имущество, притежавано от А. С. към момента на смъртта й. Няма данни и да са били направени други завети или дарения от наследодателя С.а, вкл. и в полза на ищеца. Следователно в настоящия случай не е необходимо да бъде образувана маса по чл. 31 от ЗН, а намалението следва да се извърши направо в дробна част, съответстваща на запазената част на наследника по закон съобразно разпоредбата на чл. 29 от ЗН.