Решение № 67 от 07.10.2024, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Тутракан, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спас М. Стефанов при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно наказателно дело № 20243430200073 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Н. К. Н., с ЕГН **********, от **** срещу Електронен фиш серия К № 7489237, издаден от ОДМВР – Силистра, с който на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволен от издадения ЕФ, жалбоподателят, чрез упълномощения да го защитава адв. С. С. от АК – ***, го обжалва в срок. В хода на съдебните прения защитникът пледира за отмяната на ЕФ, като навежда доводи, свързани с нарушено право на защита (поради нечетливостта на копието на връчения ЕФ), от една страна, а от друга – с противоречие между начина на установяване на нарушението и Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. Претендира присъждане на сторените в процеса разноски.

Въззиваемата страна – директорът на ОДМВР – Силистра, редовно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. Подадено е писмено становище от редовно упълномощен негов представител – В.А., главен юрисконсулт на ОДМВР – Силистра, с наведени доводи в подкрепа на издадения ЕФ. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразява за прекомерност на адвокатския хонорар.

Районна прокуратура гр. Силистра ТО гр. Тутракан, редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.

1

Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Свидетелят И. К. изпълнява длъжността младши полицейски инспектор в ПУ – Главиница към РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра.

На 29.03.2023 г. св. К. осъществявал контрол на скоростта на движение на преминаващи моторни превозни средства в участъка от път II-21, преминаващ през с. Зафирово, обл. Силистра, наименуван ул. „Трети март“, в близост до ЗК „Атила Зафиров“. Полицейският служител осъществявал дейността си посредством автоматизирано техническо средство TFR1-M с фабр.№ 517. Последното било насочено в посока от гр. Силистра към гр. Русе и заснемало автомобилите, движещи се в тази посока.

В 14:50 ч. техническото средство заснело товарен автомобил марка/модел „МАН ТГА 26.430 БЛ“ с рег. № ****, движещ се към АТСС със скорост 84 км/ч. Нарушението било заснето от устройството, което е видно от приложената разпечатка на снимки от клип № 18361 TFR1-M № 517. От последната са видни регистрационният номер на автомобила, неговата марка, скоростта и посоката му на движение, участъкът от пътя, по който се движи автомобилът, координатите на мястото, на което е позиционирано АТСС, дата и часът на извършване на нарушението, типът и индивидуалният номер на АТСС. Установената стойност на скоростта, след приспадане на максимално допустимата грешка при измерване на скорост в полеви условия, се равнявала на 81 км/ч.

На 11.04.2023 г. бил издаден Електронен фиш серия К № 7307039 срещу К.А.К. – законен представител на дружеството, собственик на товарния автоомбил „Тръст лоджистикс“ АД. След като получил фиша, К. попълнил декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която посочил, че на процесната дата МПС било управлявано от жалбоподателя, като представил копие от неговото СУМПС.

На 20.05.2023 г. бил издаден Електронен фиш серия К № 7489237 срещу жалбоподателя Н..

На 21.02.2024 г. ЕФ бил връчен на жалбоподателя.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетеля; заверени копия на: препоръчано писмо от БП R004SIB N; ЕФ серия К 7307039; справка/статус на ЕФ; ЕФ серия К № 7489237; Декларация с вх. № 357000-4200/11.05.2023 г.; СУМПС на Н. Н.; Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г.; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.;

Заповед № 8121з-46/12.01.2022 г.; Заповед № 8121к-2685/21.03.2022 г.;

Протокол за използване на АТСС; Протокол № 1-41-23 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 517; техническо описание и инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол на 2 нарушенията на правилата за движение TFR1-M; клип № 18361 TFR1-M № 517 от 29.03.2023 г. 14:50:33 ч.; служебна бележка от „Човешки ресурси“ при ОДМВР – Силистра; справка картон на водача Н.; справка АИС – собственик МПС; справка АИС – промяна на регистрацията; справка история на регистрацията; ЕФ серия К 7489237 в оригинал.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН от лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като такава, тя е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП, тъй като ОДМВР – Силистра е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението. Настоящият състав намира, че обжалваният ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган.

Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Електронният фиш е съставен на основание фиксирано и заснето нарушение по ЗДвП, а именно движение на МПС със скорост, надвишаваща максимално допустимата за съответния участък. Нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M № 517. Участъкът от пътя, на който е заснето нарушението, е с ограничение на скоростта за движение до 50 км/ч., доколкото се намира в населено място с. Зафирово, обл. Силистра – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Електронният фиш е издаден при напълно изяснена фактическа обстановка от наказващия орган.

Наказващият орган, при комплектоване на преписката за съда е приложил доказателства за първоначалното одобряване на типа средство за измерване на скоростта на МПС и заснемането им, както и протокол за последната извършена проверка на техническото средство, което е използвано за заснемане на нарушението, извършено от жалбоподателя. От приетото като доказателство заверено копие на Протокол № 1-41-23 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 517 от 16.02.2023 г. е видно, че процесното АТСС е преминало технически преглед на посочената дата, като е дадено заключение, че съответства на одобрения тип. Доколкото в т. 31 от Заповед №А-616, издадена от председателя на ДАМТН на основание чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията, периодичността на метрологичният контрол относно „скоростомерите“ е 1 година, то следва, че АТСС е било технически изправно към процесната дата.

Образецът на електронния фиш се одобрява със заповед на Министъра 3 на вътрешните работи, копие от която е приложено по делото, както е приложено и копие от одобрения образец. В действителност, представеното от процесуалния представител на жалбоподателя копие на ЕФ, което е било връчено на последния, се чете трудно, но не и невъзможно. От него са видни, макар и с известно напрягане на зрителните способности, всички задължителни реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, от което следва извод, че правото на защита на жалбоподателя не е било накърнено в необходимата степен, че да представлява особено съществено процесуално нарушение, водещо до отмяната на ЕФ. Именно поради това съдът намира, че възражението в този смисъл следва да се отхвърли като неоснователно.

Във връзка с оспорването, че посредством мобилни АТСС било недопустимо издаването на ЕФ, за което се привеждат аргументи и от ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., е необходимо да се направят следните уточнения. На първо място, изразът „в отсъствие на контролен орган и нарушител“ се отнася до издаването на ЕФ, а не до установяването и заснемането на нарушението, както твърди жалбоподателят. На второ място, следва да се има предвид, че тълкуващият орган се е произнесъл по време, когато в ЗДвП е липсвало легално дефиниране на стационарните и мобилните АТСС. С въвеждането през 2015 г. на т. 65 на § 6 от ДР на ЗДвП е определено що е то мобилно АТСС, като изрично е посочено, че посредством него се установяват нарушения в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Оттук следва извод, първо, че установяването на нарушения посредством мобилни АТСС в присъствието на контролен орган, е законосъобразно, и второ, че тълкувателното решение в тази си част е загубило правното си значение (доколкото не е налице неяснота при тълкуването на цитираната разпоредба, въведена след издаването на ТР).

Единственото ограничение по отношение използването на мобилни АТСС като основание за започване на съкратената административно наказателна процедура по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е въведено с правилото на чл. 11, ал. 2, изр. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи. Според цитираната разпоредба, за нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение (т.е. – прикрепени към МПС, което се движи), електронни фишове не се издават. С оглед на изложеното, коментираното възражение на защитата също следва да се отхвърли като неоснователно.

От обективна страна, изпълнителното деяние на извършеното нарушение се състои в управлението на МПС със скорост, по-висока от указаните в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В настоящия случай заснетата скорост е 84 км/ч, която след приспаднатия толеранс е редуцирана до 81 км/ч – т.е. нарушението се състои в превишаване с 31 км/ч., тъй като е въведено ограничение за процесния пътен участък с пътен знак „Д 11“ за начало на населено място.

От субективна страна, жалбоподателят е действал небрежно, тъй като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е бил длъжен да спазва ограничението на скоростта на управлявания от него автомобил, като същевременно при полагане на дължимата грижа е бил в съС.ие да предотврати осъществяването на нарушението.

Поради изложеното дотук съдът намира, че жалбоподателят е осъществил както от обективна, така и субективна страна процесното административно нарушение.

Предвид това, че наложеното с ЕФ наказание фиксирано в абсолютен размер от законодателя, то според съда е безпредметно да се обсъжда наличието или липсата на отегчаващи и/или смекчаващи вината на жалбоподателя обстоятелства. Същото, на основание чл. 189з от ЗДвП, важи и по отношение прилагането на чл. 28 от ЗАНН.

4

Имайки предвид всичко изложено, съдът счита, че липсват основания електронният фиш да бъде отменен, поради което същият следва да бъде потвърден като законосъобразен.

В хода на производството, на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, от процесуалният представител на АНО е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. В разпоредбата на чл. 27е от НЗПП е указано, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е в диапазона от 80 до 150 лв., от което следва, че искането на процесуалния представител на АНО не може да бъде удовлетворено. Предвид фактическата и правна сложност на случая, съдът счита, че следва да присъди разноски в минимален размер. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от НЗПП, той се равнява на 80 лв.