Решение № 666 от 13.12.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 666 гр. В.Т., 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Г. Драгoстинов

Станислав Стефански при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20234100500674 по описа за 2023 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е обраузвано въз основа на подадена от Г. В.

Д. въззивна жалба против Решение № 901/12.07.2023г. , постановено по гр- д.

№ 73/2023г.по описа на Районен съд – В.Т., с което е отхвърлен предявеният от Г. В. Д., ЕГН: ********** против Е. М. Д., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. В.Т., ул. „"П.", иск за признаване за установено в отношенията между страните, че Е. М. Д., ЕГН: ********** дължи на Г. В. Д., ЕГН:

********** сумата от 7980 лв. – главница по неформален договор за заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 02.11.2022 г., до окончателното плащане на вземането, за която сума е била издадена Заповед № 1076 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.11.2022 г. по ч.гр.д. № 2733 по описа на РС – В.Т. за 2022 г., както и е отхвърлен предявеният от Г. В. Д. против Е. М. Д., в условията на евентуалност осъдителен иск за заплащане на сумата от 7980 лв. – получена от ответницата без правно основание.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение, както следва :

Обжалваното решение е постановено при неправилна преценка на събрания доказателствен материал, довела до необоснованост на акта и погрешно установена фактическа обстановка, което от своя страна е довело и до неправилно прилагане на материалния закон.

Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, като изцяло е кредитирал представените от ответницата доказателства и показанията на 1 разпитания свидетел , който е неин баща, а е игнорирал представените от ищеца доказателства.

Съдът, от една страна развива аргументи, защо претендираната от Д. сума за връщане представлява издръжка, а от друга страна развива други аргументи, с които се обосновава защо приема, че издръжката не се заплаща на основание на предбрачния договор, така както твърди ответника. Не са изложени мотиви защо след като получената от Д. сума е за издръжка, същата сума не отговаря нито по размер, нито е заплатена в срок, нито с посочено основание в преводите - „издръжка".

Развиват се подробни съображения , като се отправя искане към съда да отмени обжалваното решение и да уважи претенцията по чл. 422 от ГПК, евентуално, ако я счете за неоснователна, да уважи иска по чл. 59 , ал. 1 от ЗЗД.

В постъпил в законоустановения срок от говор на въззивната жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност, като твърди, че въпреки извода на първоинстанционния съд, че това свое задължение ищецът не е изпълнявал на основание сключения между страните предбрачен договор, ясно може да се установи, че в горепосочения процесен период страните са били в съпружески отношения и по силата на г. 3 от раздел I предложение две и три от този договор, ищецът е имал участие в разходите по издръжка на семейството си, чрез осигуряване на парични средства. Развити са подробни доводи по оплакванията в жалбата и се отправя искане към съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността :

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта:

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение 2 първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно.

Съображенията за този извод са следните : С исковата си молба Г. В.

Д. претендира да бъде признато за установено установено в отношенията между страните, че ответницата Е. М. Д.- Д.а му дължи сумата от 7980 лв. – главница по неформален договор за заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 02.11.2022 г., до окончателното плащане на вземането, за която сума е била издадена Заповед № 1076 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.11.2022 г. по ч.гр.д. № 2733 по описа на РС – В.Т. за 2022 г. В условията на евентуалност ищецът предявява осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 7980 лв., получена от последната без правно основание. Ищецът твърди, че по силата на сключен между страните неформален договор за заем е предоставил на ответницата парична сума в размер на 7980 лв. чрез парични преводи, които са били извършени, както следва: на 03.05.2022 г. – 1000 лв., 13.05.2022 г. – 1000 лв., 01.06.2022 г. – 1000 лв., 10.06.2022 г. – 1000 лв., 29.06.2022 г. – 1000 лв. и 980 лв., на 11.07.2022 г. – 2 х 1000 лв. На 15.08.2022 г. изпратил до ответницата покана в срок до 3 дни от получаването да върне предоставената й сума, която е била получена от нея на 18.08.2022 г., но исковата сума не е била върната и понастоящем. При условията на евентуалност ищецът твърди, че ответницата е получила процесната сума при липса на правно основание за това.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответницата Д.а оспорва предявените искове. Оспорва, че между страните е бил сключен неформален договор за заем. Твърди, че от 17.01.2021 г. с ответника са съпрузи иче паричните средства в общ размер от 7980 лв. са й предоставени на основание клаузата на т. 6, раздел I от сключен на 14.01.2021 г. брачен договор, според която ищецът се задължава да осигурява издръжка на двете си деца през времето на брака, платима от първо до пето число на текущия месец. Посочва, че на 01.05.2022 г. ищецът е напуснал семейното жилище, а на 19.04.2022 г. във вайбър комуникация с нея същият е направил писмено признание, че сумата от 2000 лв. месечно е уговорена между тях като необходима за издръжката на децата им. Твърди, че на това основание ищецът е превел сумата от 6000 лв. за месец май, юни и юли 2022 г., като останалите 1980 лв. са били преведени, за да заведе тя децата на морска почивка. Оспорва твърдението, че процесната парична сума е получена от нея без основание. Излага доводи, че освен от сключения брачен договор задължението на ищеца да осигурява издръжка на децата им следва и от разпоредбите на СК. Моли съда да отхвърли исковете.

От събраните по делото доказателства се установява, че страните към момента на подаване на исковата молба в съда са били съпрузи, като бракът им е прекратен с развод по силата на Решение № 411/13.03.2023г. , постановено по гр. Д. № 2076/2022г. на Районен съд І В.Т., като служебно известно на настоящия състав е , че решението е влязло в сила в частта му относно прекратяване на брака между страните с развод.

3

Не е спорно обстоятелството, а и то се установява от приложените към делото писмени доказателства, че ищецът е превел на ответницата сума общо в размер на 7980 лв., както следва: на 03.05.2022 г. в размер на 1000 лв., на 13.05.2022 г. в размер на 1000 лв., на 01.06.2022 г. в размер на 1000 лв., на 10.06.2022 г. в размер на 1000 лв., на 29.06.2022 г. в размер на 1000 лв., на 29.06.2022 г. в размер на 980 лв., на 11.07.2022 г. в размер на 1000 лв. и отново на 11.07.2022 г. в размер на 1000 лв. като с покана от 15.08.2022г. я е поканил да му върне горепосочената сума.

Съгласно приложения към делото договор, именуван предбрачен договор от 14.01.2021 г., страните са уредили правата си върху притежаваното от тях имущество преди сключване на брака, както и придобитото по време на брака, начините на управление и разпореждане с имуществото, участието на страните в разходите по издръжка на семейството и задълженията относно отглеждането на двете им деца, имуществените последици в случай на развод, издръжката на съпрузите по време на брака, издръжката на децата от брака и други имуществени отношения. Договорът е сключен с нотариална заверка на съдържанието и подписите на страните.

Съгласно клаузата на т. 3 от раздел І на договора страните са се споразумели , че съпругът поема изцяло задължението ,което е изпълнявал и до момента на сключване на договора – да осигурява парични средства за поддържане на семейния дом и паричните средства, необходими за разходи по отглеждане на двете деца на страните.

Съгласно т. 4 от договора страните са се споразумели, че при прекратяване на брака между тях поради физически или психически тормоз или изневяра , съпругът се задължава да заплаща издръжка за всяко дете в размер на по 2000 лв. месечно, платима до пето число на текущия месец, за който се дължи.

Съгласно чл. 6 от договора съпругът има задължението да осигури на двете си деца издръжка по време на брака, платима до пето число на текущия месец, колкото е необходимо за всяко дете.

По делото са събрани гласни доказателства-показанията на свидетеля М.И.Д. – баща на ответницата. Свидетелят установява , че от началото на месец май 2022 г. ищецът е напуснал семейното жилище и се е разделил окончателно с ответницата. След раздялата според свидетеля ищецът започнал да заплаща месечна издръжка на децата си от по 1000 лв. В края на месец юни са празнували рождения ден на по-голямото дете на страните– Г., като тогава при разговор ищецът му е споделил, че всеки месец дава по 2000 лв. за издръжка на децата и отделно от това е приготвил парична сума от 1000 – 2000 лв. за почивка на децата на море. Че ищецът е предоставил на ответницата сума от 1500 – 2000 лв. за морска почивка на децата свидетелят научил и от нея самата. Свидетелят твърди, че е разбрал, че страните са сключили предбрачен договор и въз основа на него ищецът е заплащал издръжка на децата. От ответницата свидетелят знае, че след 01.08. ответникът е спрял да заплаща издръжка на децата си, заради заведените съдебни дела. Посочва, че е виждал водена между страните вайбър 4 комуникация, в която ищецът е заявил, че ще заплати за рождения ден на детето, а ще преведе и останалите 1000 лв. за издръжката. Свидетелят сочи, че не знае за сключен между страните договор за заем. Заявява, че към момента ответницата работи и получава заплата, от която се издържа.

По делото са представени платежни нареждания за плащане на издръжка от страна на ищеца за двете му деца за период, извън исковия .

Представени са и копия на чат комуникация, за която ответницата твърди, че е водена между нея и ищеца. Авторството на изявленията, обективирани в представените копия , заверени по реда на чл. 183 от ГПК , не е установено по делото, поради което въззивният съд счита, че не следва да ги обсъжда и да ги взема предвид при решаване на спора.

По реда на чл. 176, ал. 2 от ГПК ищецът заявява, че ответницата след раздялата им го помолила да й осигури пари, за да си покрива някакви нужди.

Разбрали се да му ги върне след 10 –ти август. След тази дата тя продължила да му иска пари, като не върнала вече дадените. Той установил, че ответницата е завела срещу него 10 дела и не ползва дадените й пари за благото на децата, а за да плаща адвокатски хонорари. Твърди, че от 01.05.2022г. плащал издръжка за децата си в брой и след постановяване на привременните мерки, започнал да заплаща по банков път това, което е определено от съда .