Определение № 5276 от 22.04.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5276 гр. Варна, 22.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20253110105010 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Г.Б.Б срещу „М. по реда на чл.422 ГПК с искането да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 125 000,00 лв. (сто двадесет и пет хиляди лева) – неплатено възнаграждение по договор за цесия от 19.11.2021 г. с нотариална заверка на подписите рег. номер 4514/19.11.2021г. на помощник-нотариус по заместване М.Д.К. при нотариус М.П., рег. номер 759 от Регистъра на НК, ведно със законната лихва от 28.08.2024 г. /датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК/ до датата на окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение въз основава на документи по чл.417 ГПК по ч.гр.д.14409/2024 г. по описа на РС-Варна, 12 състав.

Родовата подсъдност абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на иска, за която съдът следи служебно.

В настоящия случай Варненски районен съд счита, че не е родово компетентен да разгледа подадената искова молба. Такава компетентност има Окръжен съд – Варна по следните съображения.

Нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК не сдържа особени правила във връзка с родовата подсъдност, така, че приложими са общите разпоредби - чл. 103 и чл. 104 ГПК. Правилата за родовата компетентност в заповедното производство не определят и тази в исковото производство. Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК е в гл. ХХХVII на ГПК, но тя е процесуална и урежда исковия път за удовлетворяване на кредитора чрез установяване съществуването на оспореното от длъжника вземане.

Ето защо, дадената възможност за получаване на заповед за изпълнение, независимо от цената на вземането при условията на чл. 417 ГПК, не дерогира правилото на чл. 104, т. 4 ГПК при предявяване на иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК / както е разяснено в Определение № 416 от 5.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 369/2010 г., IV г. о., ГК./ Следователно, единствено цената на исковете е от значение за определяне на родовата подсъдност, а в случая тя е над 25 000 лв. и съгласно чл. 104, т. 4 ГПК, компетентен по спора като първа инстанция, е окръжният съд.

Предвид на това производството пред ВРС следва да се прекрати и изпрати за разглеждане от родово компетентния съд - Окръжен съд – Варна.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.118 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №5010/2025г. по описа на ВРС, 12 състав.

ИЗПРАЩА ДЕЛОТО ПО ПОДСЪДНОСТ на Окръжен съд- Варна.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Варна в едноседмичен срок 1 от съобщаването на ищеца.

Определението да се връчи на ищеца.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2