Протокол № 445 от 14.03.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 445 гр. Пазарджик, 14.03.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен В. Велев при участието на секретаря Елена Пенова

Сложи за разглеждане докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело № 20245220104387 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, редовно призован, не изпраща представител.

СЪДЪТ докладва постъпила на 10.03.2025 г. молба от ищеца чрез юрк.

Б. Д., с приложено пълномощно, с която не възразява ход на делото да бъде даден, в случай че не са налице процесуални пречки. Поддържа исковата молба. В случай, че ответникът се яви в съдебно заседание и направи нови доказателствени искания моли за възможност да вземе становище. Поддържа направеното искане за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза. Сочи, че във връзка с признанието за главница в размер на 6 478,06 лева, направено с депозираното възражение и за която заповедта за изпълнение е влязла в сила, моли съда да приеме, че претендираната главница в настоящото производство е 9 325,01 лева. Взема становище по същество на спора. Претендира присъждане на разноски съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК по отношение претендирания адвокатски хонорар на насрещната страна. Прави искане протоколът от днешното съдено заседание да бъде изпратен на посочен имейл.

Ответницата А. А. Б., редовно призована, не се явява. Не се явява и процесуалният й представител адв. Д. Ф., с пълномощно по делото.

СЪДЪТ докладва постъпила от адв. Д. Ф. молба от 06.03.2025 г., с която не възразява ход на делото да бъде даден при липса на процесуални пречки.

1

Сочи, че поддържа отговора на исковата молба. Претендира частично прекратяване на производството по предявения отрицателен установителен иск за главница, доколкото с възражението срещу заповедта за изпълнение частично е призната дължимостта на главница в размер на 6 478,06 лева, съответно в тази част заповедта за изпълнение била влязла в сила. Поддържа, че предявеният иск е допустим само за сумата над признатата с възражението главница от 6 478,06 лева до 15 803,07 лева. Поддържа доказателствените искания за допускане на ССчЕ и съдебно-техническа експертиза. Изразява становище по същество. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА, съобразно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните за днешното съдебно заседание счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, чрез юрисконсулт Б. Д. срещу ответницата А. А. Б., ЕГН **********.

Ищецът твърди, че на 02.02.2021 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕИК 204915054, като Кредитор, и ответницата А. Б. – Кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № PLUS-18379390, с който кредиторът е предоставил на заемателя паричен заем в размер на 20 000,00 лева, със застрахователна премия в размер на 6 501,60 лева и фиксирана договорна лихва в размер на 4 897,60 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне сума в общ размер на 31 399,20 лева в срок до 01.02.2028 г., платима на 84 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 373,80 лева, при първа погасителна вноска 01.03.2021 г., съгласно погасителен план, посочен в договора за кредит.

Твърди, че договарянето между страните се осъществило чрез средствата за 2 комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЕДЕП и ЗПК. Сключването на договора за кредит било инициирано от страна на Кредитополучателя, който попълвал заявка за кандидатстване, намираща се на уеб-страницата на кредитора, където предоставя пълни и верни лични данни. В края на заявката за кандидатстване Кредитополучателят посочвал, че бил съгласен с приложимите Общи условия, като приемането на Общите условия било необходимо условие за изпращане на заявката. Твърди, че сумата по кредита е предоставена на Кредитополучателя, което породило задължението му да върне заетата сума на Кредитора, съобразно погасителния план.

С Приложение № 1 от 11.05.2023 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК 204915054 и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, вземанията по договора за потребителски кредит били прехвърлени на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, за което длъжникът бил уведомен с изпращане на уведомително писмо, както и с връчване на исковата молба и приложеното към нея уведомление за извършената цесия.

Поради спиране на плащанията по кредита същият бил обявен за предсрочно изискуем, съгласно чл. 5 от условията на договора за кредит, като уведомление за това било получено от ответницата на 11.06.2024 г. Съгласно условията към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължал и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит.

За дължимите суми по договора за потребителски кредит ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2772/2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, против която постъпило възражение от длъжника, което обуславяло правния му интерес от завеждане на настоящия иск. Сочи, че с оглед условията по договора, по кредита била начислена лихва за забава за периода от 02.08.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която била в общ размер на 2 935,80 лева, като за периода 13.03.2020 г. 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС.

3

Отправеното искане е да бъде установено в отношенията между страните съществуването на вземанията по издадената срещу длъжника Б. заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2772/2024 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, за сумите, както следва: 15 803,07 лева главница за периода от 01.08.2022 г. до 01.02.2028 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 11.06.2024 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; 2 533,84 лева договорна лихва за периода от 01.08.2022 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 11.06.2024 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; 2 935,80 лева - обезщетение за забава считано от 02.08.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задълженията.

В случай, че не бъдат уважени предявените установителни искове, моли да бъде осъдена ответницата да му заплати следните суми: 15 803,07 лева главница за периода от 01.08.2022 г. до 01.02.2028 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 11.06.2024 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; 2 533,84 лева договорна лихва за периода от 01.08.2022 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 11.06.2024 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; 2 935,80 лева - обезщетение за забава считано от 02.08.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задълженията.

Прави изявление, че исковата молба има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Претендира разноските в заповедното и исковото производство.

Представя писмени доказателства: договор за потребителски паричен кредит, СЕФ, договор за застрахователно посредничество, сертификат за застраховка, рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, потвърждение за извършена цесия, пълномощно за уведомяване на длъжниците, уведомително писмо, известие за доставяне.

4

Моли да бъде приложено заповедното производство.

В случай, че ответницата оспори обстоятелствата, въз основа на които претендира вземанията, формулира искане за съдебно-счетоводна експертиза.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответницата, позовавайки се на Решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата А. А. Б., чрез адвокат Д. Ф.. Намира предявения иска за недопустим по отношение сумата за главница в размер на 6 478,06 лева, доколкото с възражението срещу заповедта е признала дължимостта на тази сума, съответно е оспорила като недължима разликата над 6 478,06 лева до претендираните от заявителя вземания за главница в размер на 15 803,07 лева.

Сочи, че възражението е подадено само по отношение на останалите заявени от кредитора вземания - за остатъчна главница в размер на 9 325,01 лева, за договорна лихва в размер на 2 533,84 лева за периода от 01.08.2022г. до 11.06.2024г. и за обезщетението за забава в размер на 2 935,80 лева за периода от 02.08.2022г. до 28.06.2024г. Намира, че с оглед на това заповедта за изпълнение е влязла в сила в частта, за която длъжникът не е оспорил вземанията чрез възражението, а именно за сумата от 6 478,06 лева - главница.

Поради това намира, че производството по предявения установителен иск за главница в размер на 15 803,07 лева следва да бъде частично прекратено и искът да бъде разгледан само за разликата от 9 325,01 лева. Възразява срещу действителността на процесния договор, като го намира за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Твърди, че не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 20 от ЗПК, тъй като не съдържал размера на лихвения процент на ден.

Излага, че договорът бил сключен по неясен и неразбираем начин, в противоречие с изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, доколкото не всички негови елементи били представени в еднакъв по вид, форма и размер шрифт, съответно възразява, че клаузите на договора са съставени със шрифт помалък от размер „12“. Излага, че шрифтът е един за договора, а приложеният застрахователен сертификат и условия на застраховката по договора за кредит е с по-малък по размер шрифт, съответно счита, че и двата документа трудно се четат. Сочи, че договорът за застраховка представлява елемент от договора 5 за кредит, тъй като сумата на застрахователната премия е част от посочената в договора обща стойност на плащанията и е включена като разсрочено погасяване в месечните погасителни вноски по кредита. Намира, че при нарушение на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК относно шрифта договорът за кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК и потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита без лихва или други разходи. Излага още, че посочения в договора годишен процент на разходите (ГПР) е неверен и по-нисък процент от реално приложеният в правоотношението, което съставлявало нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10, във вр. с чл. 10, ал. 1, във вр. с чл.

19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Счита, че в посочения размер на ГПР в договора от 7,81% не били включени както размерът на таксата ангажимент, така и застрахователната премия, уговорени в договора. Излага, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Излага, че в процесния договор кредиторът заблуждаващо е посочил, че общият размер на кредита е в размер на 20 000 лева, доколкото в чл. 2 било предвидено, че потребителят дължи такса за ангажимент, която се заплащала от последния, а кредиторът удържал сумата от общият размер на кредита при неговото предоставяне. В този смисъла намира, че по силата на тази уговорка заемателят е усвоил 19 300,00 лева, поради извършената удръжка на 700,00 лева - такса ангажимент. Сочи, че в практиката на Съда на ЕС е изведено задължително разяснение, че удържаните от главницата по кредита от кредитодателят суми за разходи не формират „общият размер на кредита“. Намира, че таксата ангажимент е разход по кредита, поради счита, че посоченият в процесния договор за потребителски кредит ГПР не е реален, като освен това, не било изпълнено и изискването на чл. 10, ал. 1, във вр. с чл. 11, ал. 1, т .7 от ЗПК с произтичащите правни последици по чл. 22 от ЗПК. По отношение застрахователната премия намира, че същата макар и за допълнителна услуга, представлявала съществена част от договора за кредит, без която договорът нямало да бъде сключен при тези условия. С оглед на това, намира, че договорената с договора застраховка в размер на 6 501,60 лева е следвало да бъде включена в общите разходи по кредита, служещи за изчислението на ГПР, което не било 6 сторено от кредитора. Счита, че невключването на таксите ангажимент и на застрахователните премии в обхвата на ГПР е неизпълнение на изискванията по чл. 19, ал. 1 от ЗПК, доколкото ГПР следвало да отразява действителните разходи по кредита. Позовава се на разпоредбите на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, поради което намира, че доколкото договорът за кредит е изначално недействителен, то заемополучателят дължи да възстанови на кредитора единствено чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и други вземания. Твърди, че в изпълнение на договора, ответницата е заплатила сума в общ размер на 9 325,00 лева, поради което на основание чл. 23 от ЗПК, претендира всички плащания, извършени от ищцата в изпълнение на процесната нищожна кредитна сделка да бъдат отнесени за погашение на единственото действително нейно задължение – това по главницата. При условията на евентуалност, ако искът за главница бъде уважен, моли да се отхвърли изцяло предявения иск за мораторна лихва, доколкото намира, че прилагането на чл. 86 от ЗЗД в случая не съответства на Директива 2008/48/ЕО, за което сочи подробни съображения. Счита, че в случая в полза на кредитора не следвало да се присъжда законната лихва върху чистата стойност на главницата на основание чл. 86 от ЗЗД, считано от подаване на заявлението. Отправя искане съдът да прекрати производството по недопустимата претенция, съответно да отхвърли като неоснователни предявените искове за договорна лихва и за мораторна лихва. Претендира присъждане на разноски в заповедното и исковото производство, както и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната на ответницата безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.