Решение № 909 от 24.08.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 909 гр. Варна, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от мл.с. Ралица Светославова Въззивно гражданско дело № 20263100501510 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 8985/25.06.2026 г. по регистъра на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808, подадена от А. П., германски гражданин, роден на 20.06.1963 г. във *************, чрез адв. А. Г., в качеството му на взискател по изпълнително дело № 20268080400057 по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808, с район на действие:

Окръжен съд - Варна, срещу постановление на съдебния изпълнител от 10.06.2026 г. за прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Моли за обезсилването му като недопустимо, респ. отмяната му като неправилно.

В жалбата се посочва, че на 31.03.2026 г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство по искане на длъжника поради липса на плащане. ЧСИ е разгледал подробно искането на длъжника с вх. № 1100/23.03.2026 г. с твърдение, че е извършил плащане, както и становището на взискателя с вх. № 4825/30.03.2026 г., че такова плащане не е получено, поради което е приел, че не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Посочва, че законът изисква документ, издаден от трето безпристрастно лице – банка или поща, а в случая е налице сливане на длъжника и третото лице – същата банка, поради което не може да се приеме за достоверен издаденият от самия длъжник документ, удостоверяващ извършено плащане. Отделно се сочи, че самите платежни документи не съдържат името на банков служител, извършил плащанията. Вместо това е поставен гриф „masspay“, който не удовлетворява изискването за удостоверяване на лицето, наредило плащането, поради което е възможно да бъде канцелиран от самата банка.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило становище от длъжника „Алианц Банк България“ АД.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили писмени мотиви от ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808, с район на действие: Окръжен съд - Варна, в които изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставянето й без уважение. Посочва, че видно от материалите по делото, длъжникът е платил задължението по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното дело – 09.01.2026 г., поради което оплакванията на 1 жалбоподателя са неоснователни.

Съдът, като обсъди дА.те по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да се произнесе, съобрази следното:

Изпълнително дело № 20268080400057 по описа на ЧСИ Захари Димитров е образувано на 02.03.2026 г. по молба на А. П. въз основа на изпълнителен лист № 106, издаден на 25.02.2026 г. от Окръжен съд - Варна на основание решение № 149/14.04.2025 г. по търг. д. № 378/2024 г. по описа на ВОС и решение № 312/11.12.2025 г. по в. търг. д. № 346/2025 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с който „Алианц Банк България“ АД, ЕИК 128001319, е осъдена да заплати на взискателя сумата от 3174,89 евро (6209,55 лв.), представляваща сторени съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и сумата от 2335,58 евро (4568 лв.), представляваща сторени съдебно деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е поискал налагане на възбрана върху С.О.С. с идентификатор ***, с адрес: гр. Варна, район „Одесос“, ***, ет. 1, обект 1, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, предназначение на сградата: сграда за обществено хранене, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: за обществено хранене, брой нива на обекта: 1, площ – 306 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***, под обекта: няма, над обекта: няма, и извършване на опис, оценка и публична продан на посочения недвижим имот, собственост на „Алианц Банк България“ АД, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба № 156, том XLII, дело № 9981 от 30.05.2024 г. на СВ - Варна, както и запор на банковите сметки на длъжника в „Алианц Банк България“ АД.

На 14.03.2026 г. на длъжника „Алианц Банк България“ АД, ЕИК 128001319, е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. № 3598/10.03.2026 г. с уведомление за разноски.

На 23.03.2026 г. длъжникът е депозирал молба за прекратяване на изпълнителното дело, към която прилага два броя платежни нареждания за платени на 09.01.2026 г. по сметка на взискателя суми в размер на 3174,89 евро и 2335,58 евро.

На 30.03.2026 г. е постъпило становище от взискателя, в което посочва, че не признава плащането, доколкото сумата е преведена на банкова сметка, която е блокирана и не е активна. Представена е разпечатка от телефонна кореспонденция между взискателя и банков служител.

С разпореждане на ЧСИ от 31.03.2026 г. молбата на длъжника е оставена без уважение.

По молба на взискателя на 01.06.2026 г. е наложена възбрана на собствения на длъжника недвижим имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.

2

Варна, район „Одесос“, ***.

На 09.06.2026 г. е депозирана молба от длъжника за прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, към която са приложени същите два броя платежни нареждания от 09.01.2026 г.

С разпореждане на ЧСИ от 10.06.2026 г. молбата на длъжника е уважена и изпълнителното дело е прекратено.

Съобщения за прекратяване на изпълнителното производство изх. № 10911/16.06.2026 г. и изх. № 10914/16.06.2026 г. са връчени на длъжника и взискателя, съответно на 22.06.2026 г. и 24.06.2026 г.

С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирана страна – взискател по изпълнението, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за прекратяване на изпълнителното производство, и е депозирана в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

Разпоредбата урежда специално основание за прекратяване, при което погасяването на вземането преди образуване на изпълнителното производство следва да бъде удостоверено по несъмнен начин с някой от посочените в закона документи. Съдебният изпълнител не разрешава материалноправен спор относно настъпването на погасяващия факт, а преценява дали представените документи безспорно удостоверяват плащането или внасянето на сумата за взискателя.

В случая длъжникът е представил две преводни нареждания за вътрешнобанков превод, удостоверяващи нареждането на съответните суми по банкова сметка, посочена като принадлежаща на взискателя. Още при първото искане за прекратяване, обаче, взискателят изрично е оспорил плащането и е заявил, че не признава погасяването на вземането, като е посочил, че посочената в платежния документ сметка е блокирана.

При това положение тежестта да установи погасяващия факт е на длъжника, който се позовава на извършеното плащане като основание за прекратяване на изпълнителното производство. Той следва да установи не само, че е наредил превода, но и че сумата действително е била платена или внесена за взискателя. Представените преводни нареждания удостоверяват извършеното нареждане на парични суми, но сами по себе си не установяват по несъмнен начин, че същите са постъпили по сметката на взискателя или са били надлежно внесени за него.

При изричното оспорване на плащането и при твърдението, че сметката не е била активна, е било необходимо представянето на надлежно удостоверени банкови документи, от които да се установи изпълнението на преводите и постъпването на сумите по сметката на взискателя, респективно внасянето им за него. Такива доказателства по делото не са представени.

Не променя този извод и представената от взискателя кореспонденция с оператор на банка, доколкото същата не представлява официален удостоверителен документ и сама по себе си не установява по несъмнен начин статуса на банковата му сметка. Недоказването на това обстоятелство, обаче, не е достатъчно, за да се приеме за установено твърдяното от длъжника плащане, което следва да бъде доказано по изискуемия от чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК 3 начин.

Следва да се отчете и обстоятелството, че първоначално съдебният изпълнител е отказал да прекрати производството въз основа на същите платежни документи, а впоследствие е постановил обратен резултат, без по делото да са представени нови доказателства относно плащането и без молбата да е изпратена за становище на взискателя.

Макар да не е обвързан от предходното си произнасяне, съдебният изпълнител е следвало да изложи мотиви защо при непроменена доказателствена основа, достига до различен извод. В обжалваното постановление такива мотиви липсват, поради което не може да се установи въз основа на какви фактически и правни съображения е прието, че плащането е доказано по несъмнен начин.

По изложените съображения съдът приема, че към момента на постановяване на обжалваното постановление, предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК не са били установени по несъмнен начин. Представените преводни нареждания удостоверяват нареждането на парични суми, но при конкретните факти по делото не удостоверяват безспорно действителното им плащане или внасяне за взискателя преди образуването на изпълнителното производство.

Поради това обжалваното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по жалба вх. № 8985/25.06.2026 г. по регистъра на ЧСИ Захари Димитров на А. П., германски гражданин, роден на 20.06.1963 г. във *************, Постановление от 10.06.2026 г. по изпълнително дело № 20268080400057 по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808, с което на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК е прекратено изпълнителното производство.

В Р Ъ Щ А делото на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808, за продължаване на изпълнителните действия.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от съдебното решение на ЧСИ Захари Димитров по изпълнително дело № 20268080400057.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4