Решение № 944 от 15.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 944 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20231000500646 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 2595 от 30.09.2022 год., постановено по гр.д.№ 9506/2021 год. по описа на СГС, ГО, I-30 състав, ЗК „Лев Инс” АД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Ж. П. Б. сумата от 24 500 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 2 587.60 лева – имуществени вреди, вследствие на пътнотранспортно произшествие, станало на 11.03.2021 год., ведно със законната лихва, считано от 28.07.2021 год. до окончателното изплащане, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен до пълният размер от 70 000 лева. С решението са разпределени и разноските между страните.

Решението е обжалвано от ищеца Ж. П. Б., чрез процесуален представител, в отхвърлителната част, като излага доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер е занижен с оглед търпените болки и страдания. Оспорва изводите на съда с които е приел наличие на съпричинавяне от страна на пострадалия, като твърди, токова не е налице или алтернативно – приноса е съвсем малък. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което искът за причинените неимуществени вреди бъде уважен изцяло. Претендира разноски.

Решението е обжалвано и от ответника ЗК „Лев Инс” АД в осъдителната част досежно неимуществените вреди за сумата от над 10 000 лева до присъдения размер от 24 500 лева, като отново се излагат доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като 1 определеният размер на неимуществените вреди е силно завишен и несъответства на действително претърпените от ищеца болки и страдания. Молят съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което искът за неимуществени вреди да бъде отхвърлен над сумата от 10 000 лева. Претендират се разноските по делото.

Въззиваемите взаимно оспорват жалбите на насрещната страна и изложените в тях доводи.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваните части за валидно и допустимо.

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на деликта, за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска „гражданска отговорност“.

Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната му част за сумата от 10 000 за неимуществените вреди и изцяло за имещуствените вреди/ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ - наличие на валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди на ищеца, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител. Не е спорен и установения от първоинстанционният съд механизъм на произшествието.

С оглед на заявените в жалбите оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди, както и наличието или не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.

Изслушана е пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните и от която се установява, че ищцата, вслествие на произшествието е получила многофрагментна фрактура на външния кондил на лявата голямопищялна кост с депресия на ставното плато на лявата колянна става, като спешна медицинска помощ и лечение пострадалата е получила във ВМА - София, където по спешност са били извършени клинични хематологични изследвания, проведени са били рентгенови изследвания на гръден кош и бял дроб, костите на таза, на двете тазобедрени стави и на лявата глезенна става – но в тези области костни увреждания не са били установени. При изследването на лявата колянна става е било констатирано „многофрагментно счупване на външния кондил на големия пищял с травматична депресия на ставното плато на големия пищял“. Наред със счупването в областта на лявата колянна става, при ищцата са били установени и придружаващи заболявания - медикаментозна алергия (към антибиотици), хипертонична болест и сърдечен ляв бедрен блок. В тази връзка пострадалата се е нуждаела от подготовка за операция, през който период фрактурата временно е била обездвижена с гипсова лонгета. След проведена предоперативна подготовка, ищцата е била оперирана на 15.03.2021 г. като е извършено открито наместване 2 на счупената кост, костна пластика с лиофилизирана кост, а фрактурата е била стабилизирана с метална плака и винтове. Включена е била инфузионна, антибиотична, антикоагулантна, седативна и обезболяваща терапия, като след гладко протекъл следоперативен период, пострадалата е изписана от болницата с подобрение на 25.03.2021 г., като лечението и е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи и предписана антикоагулантна и обезболяваща терапия. Установява се, че счупената голямопищялна кост при ищцата е зараснала окончателно за срок от 7 месеца, а общо оздравителния период на процесната фрактура е прикрючил за срок от една година с експертно решение на ТЕЛК. Установявя се също така, че през посоченият период пострадалата е търпяла болки и страдания, като най-интензивни те са били през първите 2-3 месеца, непосредствено след злополуката и извършената костна операция, а интензивни са били болките за период около два месеца и половина по време на проведената рехабилитация на лявата колянна става. Извън посочените периоди ищцата е търпяла само периодично явяващи се болки в зоната на лявото коляно - най вече при рязка промяна на времето – при студено и влажно време, когато е била принудена да ползва повече седативни и обезболяващи средства. Установява се, че наред с претърпените болки, в продължение на първите 4 месеца пострадалата е била трудно подвижна, поради проведената костна операция и защото не е трябвало да натоварва левия крак. В началото на третия месец ищцата е започнала придвижване с помощта на патерици, с леко натоварване на левия крак и е започнала провеждането на рехабилитация на коляното. Установава се също така, че от процесната злополука вече е изминала една година и ищцата търпи само единични болки при рязка промяна на времето, но тези болки отзвучават след употреба на аналгетици.

Полученото счупване в областта на лявата коленна става и това че ищцата има придружаващи заболявания е дало повод на ТЕЛК да я освидетелства и със свое ЕР№ 0455/038 от 04.03.202 2г. по силата на което за заболявания и травми: „Счупване на горния край на левия голям пищял. Многоетажна дискова болест. Вертебрален синдром. Увреждане на междупрешлените дискове“- по съвкупност на Ж. Б. е била определена 30 % трайна загуба на работоспособност. Установява се, че металната остеосинтеза не е отстранена от зарасналата вече кост. Отстраняването на металната остеоснитеза се осъществява след консултация с лекаря-оператор и обичайно това става около 1 година след първата операция, но това решение за нова оперативна намеса зависи още от възрастта и оперативния риск ако съществуват тежки придружаващи заболявания, а при ищцата има такива. Също така, на външната част на лявото коляно при пострадалата е налице остатъчен оперативен белег с дължина 12см. и ширина-0,3см. Ставата видимо е оточна и палпаторно болезнена. Към датата на изготвяне на експертизата движението флексия /свиване/ е с възможност до 100 градуса, а екстензията /разгъване/ на коляното е вече в пълен обем. При изследване се установява налична предно латерална нестабилност, т.е. трайна халтавост.

Ищцата има затруднения при клякане и изкачване на стълби. Установява се оток на ставата в горната и част. На рентгеновото изследване след операцията се вижда трайно нарушено плато в латералната част на ставата. В долната средна част на лявата подбедрица има мускулна херния с диаметър 3- 4 см, като същата е оперирана и в момента не оказва 3 негативно влияние върху движението на левия крак. Ищцата се придвижва самостоятелно, но с бавна и накуцваща на ляво походка и често с придружител.

От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел В. Б., съприг на ищцата, чийто показания съдът кредитира при условията на чл.172 от ГПК се установява, че съпругата му след изписването от болничното заведение не можела сама да се придвижва, нито да се обслужва, била на легло. Около 6 месеца ползвала памперси, което било кошмар за нея, постоянно плачела, сменила си личността. Свидетелят установява, че с ищцата са семейни от 40 години и тя вече не е същият човек. Постоянно се сеща за инцидента, буди се нощем с крампи в краката и болки, ходи бавно. Вече година не работи и се притеснява, че ще си загуби работата. В продължение на 6 месеца се придвижвала с две патерици, после с една, а в момента задължително излиза с придружител. Поради мускулен проблем на крака й, се получавали отоци и имала нужда от масажи. Походката й се променила, все нещо „я дърпа“.

Продължава да не работи, ползва неплатен отпуск, като причината е, че работното й място се намирало на голямо разстояние, налагащо смяната на три превозни средства и няма кой да я придружава до и от работа. Самото естество на работата било свързано с навеждане, изваждане на продукти от количка и маркирането им, а ищцата имала болки, поради което търсела от ръководството някаква по-лека работа.

При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..

В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените неимуществени вреди, но е достигнал до погрешни изводи относно неговия размер.

Установи се по делото от събраните доказателства, че пострадалата е търпяла болки и страдания за период от около 1 година, като най-интензивни те са били през първите 2-3 месеца, непосредствено след злополуката и извършената костна операция, а интензивни са били болките за период около два месеца и половина по време на проведената рехабилитация на лявата колянна става. При определяне на обезщетението следва да бъде взето предвид, че металната остеосинтеза не е отстранена от зарасналата вече кост, като това отстраняване също ще донесе болки и страдания. Също така следва да бъде съобразено, че на външната част на лявото коляно при пострадалата е налице остатъчен оперативен белег с дължина 12см. и ширина-0,3см, а ставата видимо е оточна и палпаторно болезнена, като се 4 установява и налична предно латерална нестабилност, т.е. трайна халтавост. Пострадалата изпитва затруднения при клякане и изкачване на стълби и не на последно място - се придвижва самостоятелно, но с бавна и накуцваща на ляво походка и често с придружител.