Решение № 940 от 03.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 940 гр. Пловдив, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20245330200887 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 23-1030007326/04.01.2024г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с което на П. Р. Г., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ул. “**, на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т.1 от Кодекс за застраховането /КЗ/ е наложена глоба в размер на 250 лв. за нарушение на чл. 483, ал. 1, т.1 от КЗ.

Жалбоподателят П. Г., в жалбата си моли съдът за отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание, редовно призован се явява лично и поддържа жалбата си. Като причина за липса на застраховка гражданска отговорност сочи забравена платена вноска поради случило му се голямо житейско нещастие което преобърнало живота му, а именно жилището му изгоряло през лятото на 2022г. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна, Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирана до съда молба-становище, моли за потвърждаване на процесното НП. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не претендира разноски.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и 1 в тяхната съвкупност прие за установено следното:

На 20.08.2022г. в жилището на жалбоподателя Г. възникнал пожар в гасенето на който се участвали три противопожарни коли.

На 21.11.2023г., около 13:36 ч., в гр. Пловдив, жалбоподателят П. Р. Г. управлявал собствения си лек автомобил марка и модел "Ауди 80“, с рег. № **, като се придвижвал по ул. „Македония“ до № 97А, в посока на движение север-юг. Превозното средство било спряно за проверка от полицейски служител П. С. К. на длъжност м** при 01 РУ Пловдив и свидетелят по съставения акт М.Е.Х., също полицейски служител. При проверката било установено, че към момента на извършването й, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил, който бил регистриран на територията на страната и не бил спрян от движение, но не притежавал сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" ("ГО") на автомобилистите. Жалбоподателя Г. има валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със ЗАД „Дал Бог: Живот и здраве“ АД, с начална дата на покритие 19.11.2022г. и крайна дата на покритие 18.11.2023г. в 23.59ч., т.е. проверката била извършена два дни след крайната дата на покритие. По този повод ** К. съставил на жалбоподателя Г. акт за извършено административно нарушение АУАН серия GA № 1024110 от 21.11.2023г. в присъствието на нарушителя и свидетеля очевидец на извършеното нарушение – Х. за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Актът бил връчен и подписан от жалбоподателя, без възражения от негова страна.

Такива не били направени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

При тези обстоятелства и въз основа на така съставения АУАН, административно-наказващият орган е издал и обжалваното НП № 23-1030007326/04.01.2024г, с което на П. Р. Г. била наложена на основание чл. 638, ал.

1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ глоба в размер на 250 лв. за нарушение на чл. 483, ал. 1, т.1 от КЗ. Фактите описващи извършеното нарушение били същите каквито факти били описани и във съставения АУАН въз основа на който било издадено НП, като нарушението било квалифицирано по идентичен начин.

След извършената на жалбоподателя проверка на 21.11.2023г. в 13.36ч. и установяването на обстоятелството че старата застрахователна полица на жалбоподателя била изтекла преди два дни, още същия ден по – малко от час след проверката жалбоподателят Г. сключил застрахователна полица за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на 21.11.2023 г. в 14:14 ч. със срок на валидност на договора от 14:14 ч. на същата дата.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства - НП, АУАН, справка нарушител/водач, справка за промяна на регистрация и собственици на МПС, оправомощителна заповед, копие от застрахователна полица № 2

BG/02/123003513528 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от 21.11.2023г., копие от контролен талон, копие от удостоверение от Втора РСПБЗН-Пловдив относно получено съобщение за пожар, три броя справки от гаранционен фонд към дата 21.11.2023г., към дата 20.11.2023г., и към дата 01.11.2023г., както и въз основа на свидетелските показания на свидетеля П. К..

От приложените по делото справки - извлечения от публичния регистър на сключените договори "Гражданска отговорност", поддържан от Гаранционния фонд (ИЦ на ГФ), се установява, че за управлявания от жалбоподателя автомобил не е имало застраховка "ГО", действаща към датата на проверката 21.11.2023г. Съгласно информацията, съдържаща се в публично достъпната информационна система на ГФ предходната застрахователна полица на жалбоподателя за този автомобил е изтекла на 18.11.2022г., а последваща е сключена веднага след проверката която е била извършена в 13:36ч. на 21.11.2023г. и е с начална дата на покритие от 14:14 ч. на същата дата 21.11.2023г.

От приобщеното като писмено доказателство по делото копие от удостоверение от Втора РСПБЗН-Пловдив се установява настъпил пожар на 20.08.2022г. на апартамент на адрес ул. „** в гр. Пловдив, като при ликвидирането на произшествието са участвали три противопожарни автомобила

Разпитан в съдебно заседание, свидетелят К. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Твърди, че на процесната дата, доколкото си спомня случая, той и колегата му санкционирали възрастен мъж за липса на сключена валидна гражданска отговорност, като същият посочил като причина за липсата на застраховка, че е забравил, тъй като му изгоряла къщата. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото, всички, служещи за установяване на обективната истина.

Жалбопадателя Г. не отрича че на процесната дата, час и място е управлявал лек автомобил марка и модел "Ауди 80“, с рег. № ** негова собственост, като той не отрича и че при проверката е установил че застраховката „Гражданска отговорност му била изтекла“.

Следва да се отбележи и това, че съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не беше оборена от събраните по делото доказателства, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна 3 проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

Разгледана по същество, жалбата се преценява ОСНОВАТЕЛНА.

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по делото АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административно-наказващия орган следва от така представената Заповед № № 317з-7973/30.08.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото писмени доказателства, в това число и от гласните доказателства на св. К., съдът намира за безспорно доказано, че от страна на П. Р. Г. е било осъществено нарушение на чл. 483, ал. 1, т.1 от КЗ, като е установено, че същият е управлявал МПС без да има валидна сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на управление. Видно от приложената по делото справка от Информационния център към "Гаранционния фонд", по отношение на посоченото превозно средство не е била налице валидна застраховка "Гражданска отговорност" към датата на проверката. Обстоятелството, че инициатива за подновяването й е предприета от жалбоподателя на същия ден, не променя фактите. Безспорно установено е и че посоченият автомобил е собственост на жалбоподателя Г..

Съгласно нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, е длъжно да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Текстът на чл. 461, т. 1 от КЗ, от своя страна, установява договорът за "Гражданска отговорност" като един от задължителните за автомобилистите.

В санкционната разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ се предвижда отговорност за физическо лице-собственик на МПС, което не изпълни задължението си по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ за сключване на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Административното нарушение е извършено виновно – по небрежност, при форма на вината пряк умисъл. Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици 4 от неизпълнението на своите задължения, произтичащи от нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Съдът обаче намира, че в конкретния случай, е налице основание за прилагане разпоредбата чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай на административно нарушение. Съгласно нормата на чл. 93, т. 9 от Допълнителната разпоредба на НК, към която препраща разпоредбата на чл.

11 от ЗАНН, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. От съвкупния анализ на всички обстоятелства, релевантни към случая, съобразявайки данните за личността на нарушителя, липсата на нарушения по КЗ, подбудите за извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е станало това, а именно след голямата трагедия сполетяла жалбоподателя, а именно изгорелият му апартамент и настъпилите за жалбоподателя последици от същото които са дългосрочни по своя характер, незабавното отстраняване на нарушението – в случая проверката на жалбоподателя от служители на 01 РУПловдив е извършена на 21.11.2023г. в 13:36ч., като същият веднага след нея – в 14:14ч. още същият ден на 21.11.2024г. е сключил договор за застраховка „ГО“, Съдът счита, че всички те дават основание да се приеме, че деянието следва да се третира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите от този вид, т.е. като "маловажен случай". Съдът приема твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата му за достоверни, тъй като не се опровергаха от доказателства, ангажирани от АНО, още повече че по делото се ангажираха от негова страна писмени доказателства: удостоверение от Втора РСПБЗН-Пловдив, установяващо настъпил пожар на жилището на жалбоподателя, както и застрахователна полица за валидно сключена минути след констатираното нарушение гражданска отговорност на шофираният от него автомобил. Обстоятелството че апартамента на ул. „** е бил на жалбоподателя се установява както от отразеното от наказващия орган в НП като адрес на нарушителя, така и от адреса отразен в справката от информационните масиви на МВР относно собствеността на автомобила в която също е отразен същия адрес. Посочените обстоятелства са от категорията на смекчаващите отговорността и дават основание да се приеме, че извършеното от жалбоподателя деяние представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. При тези обстоятелства, Съдебният състав приема, че нарушението не е следствие от целенасочено поведение на жалбоподателя към неспазване на законовото изискване, а е резултат от настъпило тежко събитие в живота на жалбоподателя, затрудняващо го добросъвестно да изпълни 5 задълженията си предвидени в КЗ. Същият безспорно осъзнава противоправността на поведението си и съжалява за извършеното, като веднага след установяването на нарушението е отстранил същото. В тази връзка е справедливо да се отбележи, че нарушителят е лице, което може да се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност, доколкото от справката му за нарушите/водач се установява минимален брой влезли в сила актове за нарушения на ЗДВП, като няма актове за нарушения на КЗ, извън процесното деяние, поради което и не следва да се разглеждат като обременяващи положението на нарушителя. Така установените конкретни обстоятелства относно обществената опасност на деянието и на дееца в своята съвкупност определят изключително ниска степен на обществена опасност, поради което и случаят следва да бъде определен като маловажен. По тази причина, Съдът приема, че наложеното наказание на жалбоподателя е прекомерно тежко за него и по никакъв начин не би съдействало за постигане на целите в чл. 12 от ЗАНН. При издаване на НП АНО не е проверил дали са налице условията за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.