Решение № 206 от 03.08.2021, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно търговско дело 334/2020
- Вид
- Решение № 206
- Подписан
- 03.08.2021
- Състав
- ИЛИЯНА ПОПОВА, МАЯ ПЕЕВА, ГАЛЯ МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 366 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 - чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал. 3 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал. 3, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 147, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 58, ал. 1, т. 1 и ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 58, ал. 1, т. 1 и ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 294, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 206 гр. Велико Търново , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
ИЛИЯНА ПОПОВА
ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20204001000334 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 265/15.11.2019 г. по т.д. № 281/2017 г. Окръжен съд Русе е отхвърлил предявения от „Юробанк България“ АД иск против Н.В. И. за заплащане на сумата от 31935,09 CHF, представляващи дължима главница в размер на 31930 CHF по договор за кредит № HL 34365/18.03.2008 г. и допълнителни споразумения към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 18.10.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата 5 CHF, представляваща дължима лихва върху горната главница. Присъдени са разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Юробанк България“ АД, с която се оспорва постановеното решение като неправилно.
Оспорва се приетият извод от съда, че договорът за кредит попада в предметния обхват на ЗЗП, като не е взета предвид системата от нормативни актове, уреждащи потребителското кредитиране. Анализират се разпоредбите на ЗКНИП, ЗПК, които изключват приложението според жалбоподателя на чл. 143 – чл. 146 ЗЗП. С оглед на това нито ответникът, нито съдът могат да се позовават на тези норми, респ. да прогласяват нищожността на посочените с решението клаузи. В случай, че се приеме, че правилата на ЗЗП намират приложение се оспорва решението като необосновано, тъй като не е направен пълен и всеобхватен анализ на фактите по делото. Навеждат се аргументи, че рискът от изменението на чуждестранната валута се носи и от двете страни по договора, а не само от кредитополучателя. Преценката за експертните познания на едната страна следва да се отчита в рамките на разумните очаквания за бъдещото изменение на курсовете, включително като се имат предвид продължителните периоди от време между сключването на договора 1 за кредит и измененията в курса на валутата, особено както е в процесния случай – при рязкото поскъпване на швейцарския франк, обусловени от вътрешнополитически решения. Изменението на курсовата стойност на чуждата валута е обстоятелство извън контрола на страните по сделката, тъй като тя се дължи на свободния пазар. Не се споделят мотивите на съда за представянето на информацията за неблагоприятните последици от увеличаване на курса на швейцарския франк спрямо българския лев в найобобщен вид, като жалбоподателят счита, че клаузите на договора са ясно и недвусмислено посочени. Клаузата за поемане на валутния риск е разбираема, макар и да не е пределно изчерпателна, тъй като предоставянето на цялата информация би поставила на практика потребителя в невъзможност да формира ясна представа за отражението на измененията в икономическата обстановка върху неговите задължения по договора. Клаузата, според която е уговорено отпускане и погасяване на кредит в една и съща валута, макар и различна от националната, не е непременно неравноправна, като от волята на заемателя зависи каква валута ще предостави за погасяване на кредита. Сочи се, че усвояването на кредита е в швейцарски франкове.
Моли съда да отмени постановеното решение като неправилно и да постанови друго, с което бъдат уважени изцяло предявените искове, и му бъдат присъдени разноски.
Въззиваемата страна заема становище, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и обосновано, поради което жалбата следва да се остави без уважение.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. Решението е допустимо, поради което настоящият състав счита, че следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Пред Окръжен съд Русе е предявен иск от „Юробанк България” АД срещу Н.В. И. за заплащане на сумата 31935,09 CHF, представляващи дължима главница по договор за кредит № HL 34365 от 18.03.2008 г., възлизаща на 31930,09 CHF, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и дължима лихва в размер на 5 CHF. Излагат се обстоятелства за сключен договор за кредит между страните, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя И. кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 33120 лв. по курс „купува” за швейцарския франк към лева. С договор за цесия, сключен между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, банката е прехвърлила на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД всички свои вземания, произтичащи от този договор, ведно с всички обезпечения и принадлежности. С допълнителни споразумения от 30.03.2009 г. и 30.07.2010 г., сключени между длъжника и цесионера страните са предоговорили условията по кредита, подробно описано. С нов договор за 2 цесия от 23.12.2016 г. „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е прехвърлило обратно на „Юробанк И Еф Джи България“ АД всички свои вземания, произтичащи от договора за кредит. Поради забавяне на дължимите вноски по договора, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, за което на 05.07.2017 г. на кредитополучателя е изпратена нотариална покана. С оглед на настъпилата предсрочна изискуемост на целия кредит, към момента на исковата молба ответникът дължи на банката главница в размер на 31930,09 CHF, както и лихва в размер на 5 CHF.
С отговора на исковата молба са направени следните възражения: оспорват се като неравноправни клаузите на договора за преизчисляване стойността на кредита според курса на швейцарската валута, за едностранна промяна на лихвения процент на договорната лихва; оспорва се размера на сумата като главница; направено е възражение за погасяване по давност на вземанията по договора, както и възражение че ответникът не е редовно уведомен за извършената цесия и за изявлението за настъпване на предсрочна изискуемост.
С обжалваното решение е прието, че в допълнителните споразумения е налице анатоцизъм, изразяващ се в натрупване на просрочени задължения към редовната главница, които уговорки са нищожни, установено е, че кредитът е реално предоставен в лева и клаузите, прехвърлящи валутния риск изцяло в тежест на потребителя, са неравноправни, като връщането на заетата сума се дължи в лева. С оглед на това, че паричната сума е уговорена в чуждестранна валута, се дължи и се присъжда в съответната валута, а определянето на остатъка от дълга в лева би представлявало недопустимо служебно изменение на иска, е постановено отхвърляне на исковете.
От събраните по делото доказателства, включително и изготвената пред въззивната инстанция съдебно – икономическа експертиза, се установява следното:
Между ищеца, от една страна, и Н.В. И., от друга страна, е съществувало облигационно правоотношение по повод сключен договор за потребителски кредит № HL 34365 от 18.03.2008 г., по силата на който кредиторът "Юробанк И Еф Джи България" АД предоставя на кредитополучателя И. потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 33120 лв., по курс „купува” за швейцарския франк към лева на „Юробанк И Еф Джи България” АД в деня на усвояването на кредита, а кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит на месечни вноски, със срок за издължаване 300 месеца от датата на усвояване на кредита, съобразно погасителния план към договора. За деня на усвояване на кредита и приложимия към същата дата търговски курс „купува” за швейцарския франк на банката, както и за конкретно определения размер на кредита в швейцарски франкове, страните подписват приложение № 1 към договора. В конкретния случай същото е подписано на 27.03.2008 г., посочена като дата на усвояване на кредита и приложим курс „купува” за швейцарския франк към лева на банката 1,2233. Съобразно този курс размерът на предоставения кредит е 27075 CHF, установен от вещото лице. Този кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя, след което се превалутира служебно от банката в лева по търговски курс „купува” швейцарския франк към лева за съответната валута в деня на усвояването, като сумата се превежда по сметка на кредитополучателя – чл. 2, ал. 3 от договора.
Погасяването на кредита, съгласно чл. 6 от договора се извършва на месечни вноски, като според ал. 2 те се дължат във валутата, в която кредитът 3 е разрешен – в швейцарски франкове. В случай, че кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове, но има средства в лева по своите сметки в банката, погасяването се извършва с тези средства, след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава”, като съгласно чл. 23, ал. 1 от договора кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев, както и превалутирането по чл. 21 от договора може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2 от договора, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. В договора са предвидени възнаградителни и наказателни лихви, като възнаградителната лихва се формира от базов лихвен процент, към момента на сключване на договора в размер на 4,5 %, и надбавка в размер на 6,15 %.Съгласно чл. 3, ал. 5 от договора действащият БЛП на банката не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Според чл. 19 от договора, при непогасяване на която и да е вноска по кредита или което и да е задължение по настоящия договор, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Съгласно чл. 19, ал. 2 от договора, при неиздължаване на три последователни месечни вноски целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, без да е необходимо волеизявление на страните.
На 30.03.2009 г. е подписано допълнително споразумение към договора между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и Н.И., с което страните са приели, че размера на задълженията са, както следва: просрочена главница – 48,35 CHF, просрочена лихва – 678,70 CHF, редовна главница – 26874,44 CHF, редовна лихва – 27,21 CHF, просрочени такси – 134,45 CHF.
Кредитополучателят се съгласява да внесе еднократно по кредита сума в размер на 287,93 CHF, с която сума банката служебно извършва пълно или частично погасяване, като кредитополучателят се съгласява разликата между погасената сума и общия сбор на просрочената главница и лихви да бъде преоформена чрез натрупване към редовната главница. Кредитополучателят ползва 12 месечен период на облекчено погасяване на общия дълг, съобразно подписан погасителен план.
С допълнително споразумение от 30.07.2010 г. отново е постигнато съгласие за облекчено погасяване на дълга в 12-месечен период, при което кредитополучателят се съгласява просрочената главница и просрочената лихва да бъдат преоформени чрез натрупване към редовната главница. За периода на облекчено погасяване на кредита е уговорена фиксирана годишна лихва в размер на 3,82 %, като размерът на месечните погасителни вноски възлиза на 95 CHF, след който период лихвеният процент е уговорен като БЛП плюс договорна надбавка от 5,98 %.