Решение № 491 от 05.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. Пловдив, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20225330207280 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 619260F634788/16.12.2021г. на Заместник директор на ТД НАП- Пловдив, с което на „ГРИЙНС ТРЕЙД“ ООД, ЕИК:203179959, със седалище и адрес на управление: гр. Първомай, обл.Пловдив, ул.“Перуника“ № 27, представлявано от В. П. К., ЕГН **********, на основание чл.182, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 / хиляда/ лева, за нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС.

По съображения изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния му представител – адв. А., жалбоподателят моли наказателното постановление /НП/ да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна – ТД на НАП гр.Пловдив се представлява от юрк.

С., която пледира да бъде потвърдено наказателното постановление, като на претендира присъждане на разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение, а и не прави възражение относно размера на адвокатското 1 възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона 14-дневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Срещу жалбоподателя „ГРИЙНС ТРЕЙД“ ООД, ЕИК:203179959 е съставен Акт за установяване на административно нарушение за това, че в качеството си на регистрирано лице по ЗДДС, като получател по кредитно известие по чл.115, ал.1 от ЗДДС № **********/31.05.2021г. с данъчна основа в размер на 1538,53 лв. и ДДС в размер на 307,71лв. лв. , дружеството не е отразило същото в дневника за покупки за съответния данъчен период – м.05.2021г. и в подадената в ТД на НАП-Пловдив СД с вх.№ 04.06.2021г. в законоустановения срок 01.06.2021г. – 14.06.2021г.

Кредитното известие е било издадено от доставчик „Юро пул систем България“ ЕООД с предмет „възстановяване“, което представлява облагаема доставка на услуга по смисъла на чл.12,а1, от ЗДДС. Поученото кредитна известие не е било декларирано в м. Май 2021г., като недекларирането на същото е довело до определяне на ДДС за внасяне за м. Май 2021г. в по- малък размер със сумата от 307,71лв. Това невнасяне е довело до определянето на резултат за периода „ДДС за внасяне“ в размер на 10634,22лв. вместо дължимия ДДС в размер на 10941,93лв.

В атакуваното наказагтелно постановление е записано , че нарушението е било извършено на 15.06.2021г. в гр.Пловдив.

При съставянето на АУАН , контролният орган е приел, че по този начин дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбите на чл.124, ал.5 от ЗДДС и чл.182, ал.1 от ЗДДС.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Изложените по-горе фактически положения се установяват от цялата доказателствена съвкупност – писмените доказателства, от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, както и от гласните доказателства – показанията на актосъставителя М. Г. Д., които съдът кредитира като последователни, логични, обективни и взаимоподкрепящи се.

2

При така изложената фактическа обстановка, настоящата инстанция приема за установено следното :

Съдът намира, че гореизложените факти от обективна страна са безспорно установени и изпълват състава на нарушението, за което е ангажираната отговорността на санкционираното дружество - чл.124, ал.5 и чл.182, ал.1 от ЗДДС. Разпоредбата на чл.124, ал.5 от ЗДДС задължава регистрираното лице, независимо от ал.4, да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по закон. За неизпълнение на това задължение, разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДДС сочи, че регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв. В случая несъмнено е осъществено нарушението по цитираната правна квалификация, тъй като са налице категорични доказателства, че „ГРИЙНС ТРЕЙД“ ООД, ЕИК:203179959, като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на получател по кредитно известие по чл.115, ал.1 от ЗДДС № **********/31.05.2021г. с данъчна основа в размер на 1538,53 лв. и ДДС в размер на 307,71лв. лв. , дружеството не е отразило същото в дневника за покупки за съответния данъчен период – м.05.2021г. и в подадената в ТД на НАП-Пловдив СД с вх.№ 04.06.2021г.

Недекларирането е довело до определяне на ДДС за внасяне в по-малък размер

Деянието на жалбоподателя е съставомерно, така както му го вменява административнонаказващият орган, тъй като е реализирано състояние на бездействие, въпреки задължението му за действие, свързано с отразяване на данъчния документ. Всички елементи от фактическия състав на административното нарушение по чл.124, ал.5 и чл.182, ал.1 от ЗДДС от ЗДДС са налице и административнонаказващият орган правилно е ангажирал отговорността на задълженото дружество.

Въпреки установеното нарушение, настоящият съдебен състав намира, 3 че е налице основание за основание за отмЯ. на наказателното постановление.

При разрешаването на въпроса за отговорността на дееца следва да бъдат съобразени релевантни обстоятелства като срока, в който нарушението е отстранено, неговата тежест, както и дали размерът на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане - в този смисъл Решение на СЕС по дело С-259/12. Налице е национална правна уредба, съгласно която за несвоевременното изпълнение на задължението за деклариране се налага санкция, чийто размер съответства на 100 % от недекларираната сума, но не по-малко от 1 000 лева. В настоящия случай към момента на установяване на нарушението /14.10.2021 г., недекларираната сума вече е била отразена от жалбоподателя в отчетните регистри и по гтози начин санкционираното дружество е отстранило възниккналото неправомерно определяне на задължение в по- нисък размер.

По този начин нарушението и последиците му се явяват отстранени. Съгласно Решение по дело С-259/12 на СЕС, което е с предмет: Данъчни въпроси - ДДС Директива 2006/112/ЕО - Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност - Несвоевременно счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура - Отстраняване на нарушението - Внасяне на данъка Държавен бюджет - Липса на вреда - Административна санкция, при констатация за непропорционалност между санкцията и конкретното нарушение, съдът следва да не прилага нормата от националното право като противоречаща на установен принцип на европейското право. При наличното противоречие между нормата на чл.182, ал.1 от ЗДДС и принципа на пропорционалност, регламентиран в чл.5, §4 от Договора за Европейски съюз, по силата на примата на европейското право спрямо националното противоречащата национална норма не следва да бъде приложена.

Независимо дали дадена разпоредба има директен ефект, националното законодателство следва да се тълкува в светлината на езика и целта на дадена Директива, за да бъдат постигнати нейните намерения съобразно концепцията за националните съдилища като част от държавата-членка, субект на задълженията по тази Директива. Съдът на ЕС пояснява, че принципът националното законодателство да се тълкува конформно със законодателството на ЕС изисква националните съдилища да направят всичко в рамките на правомощията си, като вземат предвид националното 4 законодателство в неговата цялост с оглед гарантиране Директивата да се прилага изцяло и постигане на резултат, съответстващ на преследваната от нея цел. В тази връзка при така установената по делото фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема, че предвидената с нормата на чл.182, ал.1 от ЗДДС имуществена санкция се явява непропорционална спрямо тежестта на санкционираното от националната норма нарушение. Каза се, нарушението е отстранено преди образуване на административнонаказателното производство. Следва да се посочи и отразеното в разглежданото НП обстоятелство, че нарушението е за първи път. В случая налагането на санкция в размер на определения в по-малък размер данък, а именно – 307,71лв., която съотнесена към законната лихва за периода на забава върху сумата на ДДС по процесното кредитно известие, се явява 3 пъти по-голяма, е в несъответствие с принципа на пропорционалност. Санкционната норма на чл.182, ал.1 от ЗДДС надхвърля необходимото за постигане на целите на Директива 2006/126 ЕО, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. В този изричен смисъл относно аналогични факти е и най-актуалната съдебна практика на касационната инстанция.

Мотивиран от горното, съдът приема, че обжалваното наказателно постановление подлежи на отмЯ. като незаконосъобразно, поради констатираното противоречие на чл.182, ал.1 от ЗДДС с принципа на пропорционалност, регламентиран в чл.5, §4 от Договора за Европейски съюз - така Решение № 2101/21.11.2022 г. по к.а.н.д. № 2046/2022 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на жалбоподателя, който е направил своевременно искане за възстановяване на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, за което са налице доказателства, че е платено в брой /л.26/.

По делото не направено възражение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, поради това претенцията на жалбоподателя следва да бъде уважена изцяло.

В случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо 5 лице, в структурата на което е част административнонаказващият орган, а това е Националната агенция за приходите като разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 2, ал. 2 вр. с чл. 19 от Закона за НАП.

С оглед гореизложеното Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 619260- F634788/16.12.2021г. на Заместник директор на ТД НАП- Пловдив, с което на „ГРИЙНС ТРЕЙД“ ООД, ЕИК:203179959, със седалище и адрес на управление: гр. Първомай, обл.Пловдив, ул.“Перуника“ № 27, представлявано от В. П. К., ЕГН **********, на основание чл.182, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1000 / хиляда/ лева, за нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, БУЛСТАТ:

131063188 да заплати на „ГРИЙНС ТРЕЙД“ ООД, ЕИК:203179959, със седалище и адрес на управление: гр. Първомай, обл.Пловдив, ул.“Перуника“ № 27, представлявано от В. П. К., ЕГН **********, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6