Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1620 от 29.12.2023, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 2236/2023
Вид
Решение № 1620
Подписан
29.12.2023
В сила
05.06.2025
Състав
МИРЕЛА ЧИПОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1620 гр. Велико Търново, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРЕЛА ЧИПОВА при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. В.А като разгледа докладваното от МИРЕЛА ЧИПОВА Гражданско дело № 20234110102236 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на М. В. М. против Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 225, ал. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № РД-10-973 от 29.05.2023 г. на ректора на ВТУ, с която на същия е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, за възстановяването му на предишната му работа, за заплащане на обезщетение за сумата от 11701,68 лв., представляваща разликата между получаваното от него трудово възнаграждение преди уволнението и получаваното такова на новата му по-нископлатена работа за периода от датата на връчване на заповедта за обезщетение, но не повече от шест месеца (04.07.2023 г. до 04.01.2024 г.), ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба - 01.08.2023 г., до окончателното плащане, както и за заплащане на обезщетение в размер на 14240,57 лв. за неизползван платен годишен отпуск за 2021 г., за 2022 г. и за 2023 г. в размер от общо 97 дни, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба - 01.08.2023 г., до окончателното плащане. Ищецът навежда твърдения, че по силата на трудов договор от 14.10.1988 г. и допълнителни споразумения от 2017 г., 2020 г. и 2021 г. е заемал длъжността „доцент“ в катедра *** в *** факултет на ответния университет, че със Заповед № РД10- 1257/01.09.2021 г. на ректора на ВТУ му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, както и че уволнението е отменено с влязло на 05.04.2023 г. в сила Решение № 183/11.02.2022 г. по гр.д. № 2781 по описа на РС – Велико Търново за 2021 г. и е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Посочва, че с връчено му на 11.04.2023 г. писмо от ректора на ВТУ е допуснат да заеме заеманата преди уволнението длъжност.

Твърди, че на 04.07.2023 г. му е връчена Заповед № РД-10-973 от 29.05.2023 г. на ректора на ВТУ, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, с която 1 са му вменени нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1 и чл. 190, ал.

1, т. 1, пр. 1 КТ – четири закъснения за работа с повече от 1 час след започване на установеното в чл. 11, ал. 2, т. 3 от Правилника за вътрешния трудов ред във ВТУ работно време. Ищецът счита уволнението си за незаконосъобразно и оспорва да е извършил дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта. Изтъква, че при определянето на наказанието е нарушена разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ. Излага съображения в подкрепа на тезата си, че текстът на посочената разпоредба от Правилника за вътрешния трудов ред е неясен и подлежи на тълкуване. Твърди, че през всички посочени в заповедта работни дни е спазил продължителността на работното си време, като е бил на работното си място повече от четири часа, с което е изпълнил задължението си за минимално задължително присъствие от четири часа на ден. Изтъква също така, че от записи на камера не може да бъде установен по безспорен начин часът му на влизане в сградата на ректората, тъй като е наличен и друг вход на сградата, който не е оборудван с камера. Посочва, че на 11.04.2023 г. действително е влязъл в сградата около 11:00 часа, когато му е връчено писмо от ректора, с което същият го задължава да започне изпълнение на служебните си задължения от същия ден. В тази връзка излага доводи, че преди това е нямало как да знае, че именно на 11.04.2023 г. е допуснат да заеме длъжността си. Навежда твърдения, че в периода 11.04.2023 г. – 21.04.2023 г. е бил във влошено здравословно състояние, като му е било предложено издаване на болничен лист, което той е отказал,преценявайки, че би могъл да престира труд. Посочва, че след този период състоянието му се е влошило и е настанен в болница, като му е издаден болничен лист за периода 24.04.2023 г. – 28.05.2023 г. Изтъква, че въпреки това е участвал дистанционно в проведено на 25.04.2023 г. катедрено заседание, на което е заявил готовност за аудиторна заетост. Сочи, че на посоченото заседание са му възложени учебни занятия, но ректорът не е издал последваща заповед, с която да му бъде възложена аудиторна заетост. Ищецът счита, че по този начин трудовото му правоотношение не е възстановено в пълен обем. Същият излага доводи, че истинската причина за уволнението му е активната му гражданска позиция. Твърди, че месечното му трудово възнаграждение за месеците април, май, юни и юли 2023 г. е било в размер на 3230,28 лв., като след прекратяването на трудовото възнаграждение е започнал понископлатена работа с месечно трудово възнаграждение в размер на 1280 лв. Счита, че работодателят му дължи обезщетение в размер на разликата в заплатите, възлизаща на 1950,28 лв., за период не по-дълъг от 6 месеца. Излага съображения, че ответният университет му дължи и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от общо 97 дни за периода от предходното му уволнение, обявено от съда за незаконно, до възстановяването му на работа, както следва: за периода от 03.09.2021 г. – 31.12.2021 г.

– 20 работни дни; за 2022 г. – 60 работни дни; за периода 01.01.2023 г. – 11.04.2023 г. – 17 работни дни.

С отговора на исковата молба ответникът Великотърновски университет „Св.св.

Кирил и Методий“ (ВТУ) оспорва предявените искове, като излага доводи, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено законосъобразно при спазване на процедурните правила. Не спори, че ищецът е заемал длъжността „доцент“ в катедра ***, че правоотношението е било прекратено със Заповед № РД-10-1257 от 01.09.2021 г. на ректора, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, както и че уволнението е отменено с влязло на 05.04.2023 г. в сила Решение № 183/11.02.2022 г. по гр.д. № 2781 по описа на РС – Велико Търново за 2021 г. и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, посочена погоре. Твърди, че на 10.04.2023 г. ищецът се е явил във ВТУ и е депозирал заявление за 2 заемане на длъжността, на която е възстановен, в отговор на което ректорът го е уведомил, че приема заявлението и явяването му на работа, считано от следващия ден.

Посочва, че извършването на описаните в процесната заповед дисциплинарни нарушения е установено по категоричен начин след извършена проверка на записи от камери, разположени на входовете на ректората, както и по данни на дежурните портиери за съответната дата. Изтъква, че на 20.04.2023 г. от ищеца са поискани писмени обяснения за осъществените от него закъснения и че такива са били депозирани от него на следващия ден. Твърди, че заповедта за уволнение е издадена на 29.05.2023 г. и е връчена на ищеца на 04.07.2023 г. Излага съображения, че същата е мотивирана и съдържа изискуемите реквизити по чл. 195 КТ, както и че определеното наказание съответства на тежестта на нарушенията. Оспорва доводите на ищеца, че разпоредбата на чл. 11, ал. 2, т. 3 от Правилника за вътрешния трудов ред във ВТУ е неясна и подлежи на тълкуване, че уволнението е извършено поради активната му гражданска позиция, както и че трудовото му правоотношение не е било възстановено в пълен обем. Ответникът счита и за неоснователни аргументите на ищеца, че в периода 11.04.2023 г. – 21.04.2023 г. същият е имал здравословни проблеми. По изложените съображения отправя молба за отхвърляне на претенцията на ищеца за признаване на извършеното уволнение за незаконно и за неговата отмяна, както и за отхвърляне на обусловените претенции за възстановяването му на работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа. Като неоснователна оспорва и претенцията за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Посочва, че платеният годишен отпуск се определя за времето на реално положен труд по трудово правоотношение и че такъв не се дължи за периода от предходното уволнение до отмяната му и възстановяването на ищеца на работа. Претенцията се оспорва и с доводи, че ищецът не може да претендира от ответника отпуск, респ. обезщетение за неползван отпуск, за периода, през който е работил на друго място.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът М. В. М. е заемал длъжността „доцент“ в катедра *** в *** факултет при ВТУ. Горното се установява и от представените по делото трудов договор от 14.10.1988 г. и допълнителни споразумения от 2017 г., 2020 г. и 2021 г. Не е спорно още, че трудовото правоотношение между страните е прекратено с оспорената Заповед № РД-10-973 от 29.05.2023 г. на ректора на ВТУ, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта е връчена на ищеца на 04.07.2023 г. Видно от представената уволнителна заповед, дисциплинарното наказание е наложено за нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 1 и чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ – четири закъснения за работа с повече от един час след започване на установеното съгласно чл. 11, ал. 2, т. 3 от Правилника за вътрешния трудов ред във ВТУ работно време с начален час на работа 08:00 часа. В заповедта се сочи, че ищецът е закъснял за работа на 11.04.2023 г. с три часа и пет минути; на 12.04.2023 г. с три часа и двадесет и една минути; на 13.04.2023 г. с два часа и четиридесет и шест минути; на 19.04.2023 г. с три часа и четиридесет минути. С покана с рег. № ЧР-11-344/20.04.2023 г. ищецът е поканен в срок от един ден от получаването й да даде писмени обяснения за констатираните закъснения с повече от един час след започване на установеното му работно време за процесните дати. От направеното върху поканата отбелязване е видно, че поканата е връчена на ищеца на 20.04.2023 г. На следващия ден – 21.04.2023 3 г., същият е депозирал обясненията си пред работодателя. На 03.05.2023 г. от ответника на основание чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ е отправено искане до директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико Търново да му бъде разрешено да прекрати трудовото правоотношение с ищеца М. М. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. С писмо от 12.05.2023 г. ответникът е уведомен, че директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико Търново не дава предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца.

По делото е представен цитираният правилник за вътрешния трудов ред във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 3 от същия преподавателите, които нямат предвидена аудиторна заетост, са длъжни да присъстват в университета не по-малко от 4 часа всеки работен ден от 08:00 часа до 12:00 часа.

Процесното уволнение е второ поред, след като със Заповед № РД-10-1257 от 01.09.2021 г. на ректора на ВТУ на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, което е било отменено с влязло на 05.04.2023 г. в сила Решение № 183 от 11.02.2022 г. по гр.д. № 2781 по описа на РС – Велико Търново за 2021 г., по силата на което същият е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.

Съгласно Заповед № РД-10-639 от 30.03.2023 г. за периода от 08.04.2023 г. до 22.04.2023 г. ректорът на ответния университет проф. д-р Х. Б. е заместван от зам.ректора по международната дейност проф. д-р Д. Д..

Със заявление с рег. № ЧР-11-324/10.04.2023 г. ищецът е заявил пред работодателя желанието си да заеме длъжността „доцент“ в катедра *** в *** факултет при ВТУ. С писмо с изх. № ЧР-11-324/11.04.2023 г. от ректора на ВТУ ищецът е бил уведомен, че заявлението и явяването му на работа са приети като обективиращи желание изпълнението на служебните му задължения да започне, считано от 11.04.2023 г.

Представена по делото е длъжностна характеристика за длъжността „доцент“, видно от направеното върху нея отбелязване, същата е връчена на ищеца на 11.04.2023 г.