Решение № 22437 от 11.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22437 гр. София, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241110111457 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

11.12.2024 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 11457/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „МТСБ ГЛ“, дружество регистрирано по правото на ОКВСИ срещу „БДСК“ ЕАД, като се твърди, че ищецът имал вземания срещу ответника произтичащи от извъндоговорно основание. Поддържа, че в предмета на дейност заедно с негови партньорски дружества предоставял услуги с платежни карти, електронни пари, крипто валути и пр. за извършване на плащания към трети лица, която дейност описва подробно от фактическа и правна страна. Навежда доводи, че доколкото бил дистрибутор на електронни пари ползвал и подизпълнители, за да извършва дейността си. Сочи, че в началото на 2022 г. ЕК бил станал клиент на дружеството, като станал близък с представителя на дружеството MJ. Излага съображения, че в различни разговори MJ бил споделил за проблемни плащания, като К споменал, че притежавал различни дружества в 1

България, Израел и Сингапур и предложил помощ за извършването на предводи чрез дружества в България. Излага съображения, че на 05.05.2022 г. ищецът бил извършил превод за сумата от 190000,00 щ. д. по банковата сметка на „ЗД“ ЕООД, а на 06.05.2022 г. бил извършил превод за сумата от 200000,00 щ. д. по сметката на „ТЕЙС“ ЕООД, който суми с оглед банковите сметки били превалутирани в евро в общ размер на 358751,53 евро. Твърди, че дружеството подизпълнител е трябвало да извърши банкови преводи към трети лица съобразно указанията, които му бил предоставил ищеца, но само част от преводите били надлежно изпълнени, поради което на 11.05.2022 г. били уведомени, че част от преводите не били надлежно изпълнени. Поддържа, че на 12.05.2022 г. чрез партнираща институция било отправило до ответника искане за незабавно връщане на средствата, които били направени на българските дружества чрез т. нар. recall, тъй като ЕК бил заподозрян в извършването на измама чрез българските дружества, като за тези обстоятелства била уведомена и полицията в Обединеното кралство. Инвокира доводи, че преди искането за възстановяване ответника бил разрешил няколко превода към сметки на трети лица, част от които били по предназначение, а други не, но въпреки полученото искане ответника не бил предприел съответни действия за възстановяването на сумите, съответно за неизвършването на преводи в размер на 176429,43 евро, като част от сумата предоставена от ищеца на неговите подизпълнители, като суми били наредени на трети лица, което подробно описва. Развива подробни аргументи от фактическа и правна страна за наличието на фактическия състав по чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД, като аргументира, че именно ответника бил пасивно легитимиран да отговаря на извъндоговорно-деликтно основание с оглед неизпълнение на задълженията му по recall-а (искане за връщане), както и изискванията на българското законодателство. Твърди, че има интерес от предявяването на частичен осъдителен иск за сумата от 3000,00 евро, представляваща част от главница в по-голям размер от 176429,43 евро – обезщетение за имуществени вреди, под формата на претърпени загуби от твърдения деликт. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираната сума, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенцията се оспорва. Твърди, че в случая не са налице противоправни действия от страна на банката, като ако последната имала някакви задължения, то те не възниквали от момент на искането, а от момента на узнаването от банката, за което не били посочени доказателства. Поддържа, че самият ищец бил признал нееднозначно, че ответника не е имал информация досежно фактите във връзка с рекола, т. е. преводите били извършени преди това. Навежда доводи, че подаденото искането от 12.05.2022 г. буди съмнение, доколкото SWIFT съобщението за искането за връщане били получени при ответника на 24.05.2022 г., което било неприсъствен ден, поради което датата била 25.05.2022 г., което обосновава от фактическа страна. Излага съображения, че на 25.05.2022 г., след получаването на съобщението съответните суми са блокирани от банката, поради което намира, че е положила дължимата грижа и усилия за възстановяването на сумите, за което са изискани и становища от представляващите на двете дружества. Твърди, че връщането на сумите обаче можело да стане само със съгласието на получателите, тъй като след получаването им последните ставали част от техния имуществен патримониум. Поддържа, че доводите за наличието на съгласието за рекол не отговаряли на действителното фактическо положение, доколкото ЕК не бил надлежен представител на двете дружества, които били получили преводите, а техния представител бил депозирал отказ от връщане на сумите. Навежда доводи, че надлежно са изпълнени задълженията на ЗМИП. Аргументира, че с огледа фактите в случая и спазването на закона отношенията с дружествата получатели са прекратени на 23.06.2022 г. и 24.05.2022 г.

Инвокира съображения, че в случая не можело да се обоснове наличието на фактическият състав на непозволеното увреждане, като сочи и обосновава, че в случая липсвала причинна връзка, чието установяване било в доказателствена тежест на ищеца. Отделно от това поддържа, че липсвало деяние, както и имуществена вреда, като всичко описано от ищеца 2 касаело негови отношения с трети лица. Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД.

За да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя на работа – ответник, за причинени имуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, в обективната действителност трябва да са се осъществили следните материални предпоставки

(юридически факти): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения – чрез неоснователно намаляване на актива на имущественият му патримониум, респ. увеличаване на пасива на същия или сторянето на разноски); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Правните субекти, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Юридическите лица носят обезпечителногаранционната отговорност по чл. 49 ЗЗД, дори когато не е установено кой конкретно измежду работниците и служителите на юридическото лице или изпълнителят на работата е причинил вредоносния резултат, като в този смисъл е и задължителната съдебна практика – Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС.

Приложени са 2 бр. извадки за банкови преводи с наредител МГЛ и получател T. L. E С с посочени основания

„* * * * * * * * * * * * * * 220505-8R689H530“ и

„**************220504-YQ89D3808“, който са за сумите от 200000,00 щ. д. и 190000,00 щ. д. (л. 19-20 в кориците на делото).

Представени са платежни нареждания, както следва:

- Платежно нареждане от 19.05.2022 г., с което T. L. E С е наредило на „БДСК“ ЕАД да извърши превод на сумата от 5300,00 евро на ФОА, с основание посочена фактура в платежното нареждане;

- Платежно нареждане от 19.05.2022 г., с което T. L. E С е наредило на „БДСК“ ЕАД да извърши превод на сумата 21000,00 евро на ИРХИХ, с основание посочена фактура в платежното нареждане;

- Платежно нареждане от 17.05.2022 г., с което T. L. E С е наредило на „БДСК“ ЕАД да извърши превод на сумата 18000,00 евро на F S , с основание посочена фактура в платежното нареждане;

- Платежно нареждане от 09.05.2022 г., с което T. L. E С е наредило на „БДСК“ ЕАД 3 да извърши превод на сумата 28556,00 евро на Hen Fisher Adv., с основание посочена фактура в платежното нареждане;

- Платежно нареждане от 02.09.2021 г., с което Z LTD е наредило на „БДСК“ ЕАД да извърши превод на сумата 20000,00 евро на Т M market media m. f. LTD, с основание посочена фактура в платежното нареждане;

- Платежно нареждане от 08.09.2021 г., с което Z LTD е наредило на „БДСК“ ЕАД да извърши превод на сумата 20000,00 евро на Т M market media m. f. LTD, с основание посочена фактура в платежното нареждане;

- Платежно нареждане от 15.09.2021 г., с което Z LTD е наредило на „БДСК“ ЕАД да извърши превод на сумата 10000,00 евро на Т M market media m. f. LTD, с основание посочена фактура в платежното нареждане;

- Платежно нареждане от 21.09.2021 г., с което Z LTD е наредило на „БДСК“ ЕАД да извърши превод на сумата 10000,00 евро на Т M market media m. f. LTD, с основание посочена фактура в платежното нареждане;

- Платежно нареждане от 12.05.2022 г., с което Z LTD е наредило на „БДСК“ ЕАД да извърши превод на сумата 36250,00 евро на IGUD Leasing, с основание посочена фактура в платежното нареждане;

- Платежно нареждане от 03.05.2022 г., с което T. L. E С е наредило на „БДСК“ ЕАД да извърши превод на сумата 28230,00 евро на ОФЕ Co. LTD, с основание посочена фактура в платежното нареждане;

Платежно нареждане от 04.05.2022 г., с което T. L. E С е наредило на „БДСК“ ЕАД да извърши превод на сумата 80000,00 евро на HTWS, с основание посочена фактура в платежното нареждане;

- Платежно нареждане от 16.05.2022 г., с което T. L. E С е наредило на „БДСК“ ЕАД да извърши превод на сумата 18000,00 евро на F S , с основание посочена фактура в платежното нареждане;

- Платежно нареждане от 18.05.2022 г., с което T. L. E С е наредило на „БДСК“ ЕАД да извърши превод на сумата 18000,00 евро на F S , с основание посочена фактура в платежното нареждане;

- Платежно нареждане от 17.05.2022 г., с което T. L. E С е наредило на „БДСК“ ЕАД да извърши превод на сумата от 5300,00 евро на ФОА, с основание посочена фактура в платежното нареждане;

- Платежно нареждане от 10.05.2022 г., с което Z LTD е наредило на „БДСК“ ЕАД да извърши превод на сумата от 42856,00 евро на GGIS LTD, с основание посочена фактура в платежното нареждане;

- Платежно нареждане от 12.05.2022 г., с което Z LTD е наредило на „БДСК“ ЕАД да извърши превод на сумата от 20000,00 евро на BT LLC, с основание посочена фактура в платежното нареждане.

При извършването на паричен превод основният документ е платежното нареждане, което по правната си същност представлява нареждане до банката от платеца да се извърши определено правно действие – задължаване на сметката на платеца и тази на получателя на банкови превод. Макар и често под платежното нареждане между платеца и банката да са налице конкретни каузални правоотношения, банката не се интересува от основанието за превеждане, респ. от лицето по отношение на което се извършва банковия превод. В този смисъл удостоверението за заверяване на банкова сметка, в което е вписано основанието за плащане е официален свидетелстващ документ, издаден от частноправен субект, който има обвързваща материална доказателствена сила за фактите, за които законът е създал удостоверителна компетентност на издателя (извън посоченото основание за плащане от 4 платеца). Това удостоверяване има официален характер за действията извършени от и пред банката, но документът не е обвързващ относно верността на частноправното изявление на третото лице (в частта относно посоченото основание за плащане удостоверяването обвързва съда единствено с факта, че такова основание е посочил платецът, но не и че то е действителното). С особено практическо значение е удостоверяването относно заверяване на сметката на получателя. Тъй като в тази част документът удостоверява извършено от банката (издателя на документа) действие, то има характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. В този смисъл изчерпателно е аргументирано Определение № 169/19.02.2014 г. по ч. т. д. № 4520/2013 г., ТК, І т.о. на ВКС.