Разпореждане № 438 от 16.03.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Частно наказателно дело 881/2022
- Вид
- Разпореждане № 438
- Подписан
- 16.03.2022
- В сила
- 16.03.2022
- Състав
- Тони Гетов
Цитирани разпоредби
- чл. 35, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.471 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 471, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 471, ал. 2, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 438 гр. София, 16.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 11 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Тони Гетов като разгледа докладваното от Тони Гетов Частно наказателно дело № 20221100200881 по описа за 2022 година
Днес, 16.03.2022г. – Тони Гетов, съдия-докладчик по НЧД № 881/2022г. по описа на СГС, след като се запознах с приложените по делото документи, изпратени от ФР Германия, намирам за установено следното:
Производството е по реда на чл.471 от НПК. Изпращащата страна моли да бъдат връчени книжа / на немски и български език / на българския гражданин М.К. И. във връзка с водено срещу него във ФРГ административно-наказателно производство.
Съгласно нормата на чл. 471, ал. 1 от НПК международна правна помощ по наказателни дела се оказва при условията на сключен международен договор, по който Република България е страна, като това включва и връчване на документи съгласно чл. 471, ал. 2, т. 1 от НПК. Както България, така и ФРГ са страни-членки на Европейския съюз и въпросите в областта на взаимопомощ по наказателни дела се регулират от посоченото в искането споразумение, а именно Конвенция, съставена от Съвета (Конвенция на ЕС) в съответствие с чл. 34 от Договора за европейския съюз, за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки на Европейския съюз (съставена в Брюксел на 29.05.2000 г., ратифицирана със закон от 40-то НС на 05.07.2007 г., ДВ, бр.
58/17.07.2007 г., издадена от МП, обн. ДВ, бр. 23/29.02.2008 г., в сила за Р България от 01.12.2007 г.), която допълва режима на Европейската конвенция (на Съвета на Европа) за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 20.04.1959 г. (ратифицирана със закон от 36-то НС на 27.04.1994 г., ДВ., бр. 39/1994 г., в сила за Р България от 15.09.1994 г.) и двата допълнителни протокола към нея. Съгласно чл. 3, т. 1 от Конвенцията на ЕС е предвидено помощ да се оказва и по "производства, които са образувани пред административни органи във връзка с деяния, които са наказуеми по националното право на молещата или на замолената държава-членка или и на двете, защото съставляват нарушения на правни норми и решението може да доведе до образуване на производство пред съд, който е компетентен по-конкретно по наказателни дела". В чл. 24 - заключителни разпоредби, е посочено задължение на страните-членки да посочат органите, компетентни за прилагането на конвенцията в изрична декларация, като това важи и за компетентните административни 1 органи по смисъла на чл. 3, т. 1 от обсъждания международен договор. В изпълнение на това задължение Р България е депозирала нарочна декларация, инкорпорирана в закона за ратифициране на Конвенцията на ЕС, в която е посочила в чл. 1, т. 2 "Декларация по чл. 24, параграф 1" и конкретно в б. "г", че за всички останали случаи (извън тези по т. 1, 2, б. "а""в", които не касаят настоящата хипотеза) компетентните органи по прилагането на конвенцията са районните или окръжните съдилища "съобразно компетентността им по вътрешното законодателство".
Отчитайки данните, че в конкретния случай става въпрос за връчване на известие от административен орган на молещата държава по повод висящо административно наказателно производство във ФРГ, както и съобразявайки направената от Р България декларация по чл. 24, § 1, вр. чл. 3, т. 1 от Конвенцията на ЕС, съдът намира, че компетентен да изпълни поръчката е Софийски районен съд. Нарушителят е с местожителство в гр.
София, а компетентният съд при обжалване на административни наказания от типа на наложеното във ФРГ съгласно вътрешното законодателство на замолената държава (по Закон за административните нарушения и наказания) е районният съд. Извън това, родовата подсъдност на районните съдилища е обща по всички наказателни дела, освен изрично посочените в чл. 35, ал. 2 от НПК, като настоящият случай явно не попада в тази категория / в т.см. определение №59/2018г. на ІІ НО на ВКС /.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в случая СГС не е компетентен съд по смисъла на закона, а компетентен съд е Софийски районен съд, поради което РАЗПОРЕДИ:
Прекратява производството по НЧД №881/2022г. по описа на СГС.
Изпраща делото по подсъдност на Софийски районен съд.
Разпореждането не подлежи на обжалване или протест.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2