Решение № 1415 от 23.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 10751/2025
- Вид
- Решение № 1415
- Подписан
- 23.04.2026
- В сила
- 06.08.2026
- Състав
- ГЕРГАНА БОГОМИЛОВА ЦОНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 104а · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.4, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 14 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл. 290, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 284 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1415 гр. София, 23.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20251110210751 по описа за 2025 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. Р. А., ЕГН **********, срещу наказателно постановление №23-4332-029867/08.12.2023 г., издадено от Д. Д.Д. – Началник сектор в СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2539 е постановено с влизане в сила на санкционния акт да бъдат отнети 8 контролни точки.
В жалбата се развиват бланкетни доводи за незаконосъобразност на атакувания санкционен акт, като се акцентира върху неправилно приложение на правната фикция, уредена в текста на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Отправена е молба за цялостната отмяна на наказателното постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. М. – САК, която поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. Допълва доводите си, като изтъква отсъствието на достатъчно доказателства в подкрепа на тезата на наказващия орган за нарушение на правилата за движение по пътищата. Позовава се върху невъзможността на актосъставителя и неговия колега, разпитани като свидетели в проведеното съдебно следствие, да споделят в детайли спомени за обстоятелствата, при които е извършена проявата. Претендира и присъждане на адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. К., която вземе становище по фактите и приложимия по делото закон. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а правораздавателния акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Търси присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок. В тази насока съдът намира, че извършеното върху санкционния акт отбелязване относно връчване при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН е необосновано и незаконосъобразно. Този извод се налага не само предвид 1 обстоятелството, че видно от приложените по делото документи, така и по повод призоваването на въззивника в настоящото производство, жалбоподателят може да бъде намерен на адреса за получаване на кореспонденция, посочен от него пред административните органи, който не е променен. Противен извод досежно този факт не налага приобщената към материалите по делото докладна записка на полицейски орган, доколкото описаните в нея причини за невръчване на санкционния акт не могат да бъдат свързани с виновно поведение на лицето, чиято отговорност е ангажирана. Отбелязаната лаконична констатация, че към датата на еднократното посещение на адреса А. не е намерен, съчетана с изявлението, че му е оставено съобщение с данни за контакт на районния инспектор, на което никой не се е отзовал, не е достатъчна, за да се направят категорични изводи, че се касае до прекъсване на връзката между предоставения на органите за кореспонденция административен адрес и въззивника и не съществуват други възможности за връзка с него. Изводът се налага на още по- голямо основание, тъй като настоящият съдебен орган е призовал лицето редовно именно от така ангажирания адрес. Изрично в документа, изготвен от полицейския орган, натоварен с връчването на книжата, е вписано, че на телефонен номер, за който се твърди, че бил ползван от А., без яснота как е установен този факт, е разговаряно с лице, което е споделило, че ще се яви (също без конкретизация къде), за да получи книжата. Отсъстват обаче сведения, дали е изискана информация относно точното местонахождение на нарушителя и доколко той отново е търсен именно на известния за него адрес, така че да бъдат спазени изискванията на закона относно реда за връчване на книжа, а не да се очаква, че техният адресат следва да ги търси, каквото задължение той няма.
Като допълнение следва да се сподели и принципното разбиране на този състав, че при установяване на невъзможност да се връчи наказателното постановление за административнонаказващия орган е възникнало задължението да предприеме активни действия по създаване на организация за придобиване на информация от достоверен източник относно неговото местонахождение. Наказващият орган е бил длъжен да събере данни, още овече че разполага със служебен достъп до множество регистри, в които се обработват лични данни за гражданите на Република България, относно възможните други адреси, на които Владов би могъл да се намира, включително и такива на работодател, което и съгласно приложимите норми за връчване на книжа, установени с НПК, се явява и единствено законосъобразната процедура. Този подход се налага от цялостния прочит на формулировката на текста на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Последната предвижда като задължително изискуеми, кумулативно дадени две предпоставки за приложение на цитирания нормативен текст, а именно – нарушителят да не бъде „намерен” на адреса и новият му такъв да „не е известен”, което предполага инициатива на наказващия орган категорично да се убеди, че не е възможно да връчи постановлението на лицето, което се явява и единствена гаранция за законосъобразност. Като не е проявил активност, а прибързано е възприел приложимостта на нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, АНО е предпоставил допускането на съществено процесуално нарушение, водещо до невъзможност да настъпят правните последици, които законът свързва с проявлението на материалната законна сила на издадения санкционен акт.
Заплащането от жалбоподателя на 27.03.2025 г. на наложената глоба и изведеното от този факт съждение на въззиваемата страна за недопустимост на подадената жалба с оглед приложението на чл.79б от ЗАНН, не отчитат изискването на хипотезата на посочения законов текст за доброволно проявено поведение от страна на лицето, чиято отговорност е ангажирана, което не оставя съмнение относно волята му да признае вината си и да понесе последиците от своето неправомерно поведение. Видно от изисканите и приобщени към материалите по делото справки от Национална агенция за приходите, предявеното от СДВР за събиране в ТД на НАП – София публично вземане, възникнало от обжалваното постановление, срещу А. е било присъединено с разпореждане №С250022-1050052446/04.02.2025 г. към образуваното изпълнително дело №22150018242/2015 г. До жалбоподателя е било изпратено съобщение за доброволно изпълнение на 23.02.2025 г., без данни за датата на неговото връчване. Едва след узнаване за този факт, поставен пред угрозата да бъдат запорирани банковите му сметки, нарушителят е превел по посочената от данъчните органи банкова сметка дължимата сума. Това поведение на нарушителя в рамките на образуваното изпълнително дело обаче не би могло да се приравни на манифестиране на 2
„нежеланието“, изискуемо като задължителна предпоставка от текста на чл.79б от ЗАНН, за да се препятства възможността за търсене на съдебна защита срещу издадения правораздавателен акт (в този смисъл и съображенията към Решение №12/27.09.2025 г. на КС, по к.д. №7 от 2025 г.) Още повече че в процедура по принудително изпълнение, водена от органите на НАП, свободната воля на А. е била силно ограничена, като той е бил изправен да избира между доброволното заплащане на публичното вземане и принудителното му събиране чрез удовлетворение на взискателя от неговото имущество, за целите на което са били предвидени и обезпечителни мерки.
По горните аргументи, съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление, доколкото съдържанието на последното е узнато едва няколко години след издаването му и предвид липсата на други обективни данни относно датата за това обстоятелство, извън наведените от самия жалбоподател, се явява подадена в законоустановения 14-дневен срок. Същата изхожда от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 24.11.2023 г., около 13:20 часа, в гр. София, по бул. „Черни връх“, с посока на движение от бул.”Арсеналски” към бул.“България“, жалбоподателят С. Р. А. управлявал лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц 3”, с рег. № СА ***. Водачът бил сам в превозното средство. Автомобилът бил забелязан от полицейските служители при Отдел „Пътна полиция“ - СДВР - С. С. С. и Р. С. Е., които се придвижвали с патрулен автомобил успоредно на него и в този момент изпълнявали служебните си задължения по контрол за спазване правилата за движение по пътищата в процесния участък. Свид. Е. имал пряка видимост към вътрешността на лекия автомобил, поради което успял да възприеме непосредствено, че А. държи в ръката си мобилен телефонен апарат и разговаря по него, докато управлява, без да ползва устройство „свободни ръце”. По този повод полицейските служители спрели нарушителя и пристъпили към документална проверка, при която установили неговата самоличност.
След като преценил, че е извършено нарушение на правилата за движение по пътищата, свид. С. съставил акт за установяване на административно нарушение серия GA бл. №696687 от дата 24.11.2023 г. в присъствието на свидетеля Е. – очевидец. Като нарушена била посочена разпоредбата на чл.104а от ЗДвП. Актът бил подписан лично от А. и копие от него му било връчено на място. В съответната графа жалбоподателят не вписал възражения.
Такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление №23-4332-029867/08.12.2023 г. от Д.Д. – Началник Сектор в СДВР, ОППСДВР, с което на основание чл. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя му било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева за нарушение на чл.104а от ЗДвП, а на основание Наредба № I-З 2539 от 17.12.2012 г. било постановено отнемането за нарушението на 8 /осем/ контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите С. С. С. и Р. С. Е. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: справка – картон на водача А., извлечена от масивите с бази данни, поддържани от ОПП - СДВ, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, Заповед №8121К-13318/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед №513з-14426/19.10.2020 г. на директора на СДВР, както и писмен отговор от ОПП - СДВР, с приложения, вх. №392554/01.12.2025 г., справка от ОПП – СДВР, вх.
№392554/01.12.2025 г., с приложения, справка – картон на водача, предоставена с молба от началник – сектор ОПП – СДВР, вх. №391763/28.11.2025 г., справки от ТД на НАП, вх.
№411558/16.12.2025 г., вх. №411059/16.12.20255 г., вх. №35664/05.02.2026 г. и вх.
№35858/05.02.2026 г.
Съдът извърши внимателна преценка на показанията на разпитания в хода на 3 съдебното следствие свидетел Е.. Той успя да възпроизведе спомени от процесния случай, обстоятелствата по установяването и проверката на водача, респ. установените в нейния ход нарушения. Категоричен бе, че лично е възприел поведението на А., което описа с детайли.
Спомена и разстоянието, респ. обстановката, в която го е наблюдавал, убедено ангажирайки се с твърдението, че водачът не само е държал мобилен телефон, но и е провеждал разговор по него. Показанията му са подробни и непротиворечиви, отличаващи се с присъщата на утвърден спомен логическа последователност при изложението на фактите.