Протокол № 4 от 11.01.2022, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№4 гр. Бургас, 10.01.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Галина Т. Канакиева

Петя Ив. Петрова Дакова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева и прокурора Ив. Анг. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600239 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Жалбоподателят подсъдимият С.Р., се явява лично и с упълномощения защитник адв. М.М..

Не се явяват жалбоподателите частни обвинители Цветанка С., В.С., С.С. и Д.С., редовно призовани. Явява се повереникът на всички – адв. А.Б..

Не се явяват частните обвинители М.Б., Н.Х., С.Б. и А.М., както и упълномощеният им повереник адв. А.С., всички редовно призовани.

Явяват се жалбоподателите частни обвинители Щ., К. и М. К., както и упълномощеният им повереник адв. В.Н..

За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор К..

Съдът докладва постъпила на 06.01.2022 г. по ел.поща молба от адв.

А.С. – повереник на неявилите се частни обвинители Б., Х., Б. и М., с която моли ход на делото да бъде даден в тяхно отсъствие. Заявява, че са надлежно и в срок уведомени за насроченото съдебно заседание, нямат претенции по доказателствата и изтъкват съображения по същество на подадените въззивни жалби.

ПРОКУРОРЪТ: Не са налице процесуални пречки, да се даде ход на делото.

1

АДВ. Б.: Моля да дадете ход на делото.

АДВ. Н.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Моля да дадете ход на делото.

Съдът, като изслуша становищата на страните и съобрази подадената молба от адв. С., както и обстоятелството, че неявяването на редовно призованите частни обвинители и техният повереник не е препятствие за разглеждане на делото,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

Страните заявиха, че няма да правят отводи към съдебния състав.

Съдът дава ход на съдебно следствие.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.

АДВ. Б.: Нямам искания по доказателствата.

АДВ. Н.: Нямам доказателствени искания.

АДВ. М.: Нямам доказателствени искания.

Съдът, като изслуша становищата на страните и като не намери служебна необходимост от събиране на нови доказателства за изясняване на фактическата обстановка,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.

ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.

ДАВА ход на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, производството е образувано по жалба на адв.М., в качеството й на защитник на подсъдимия С.

АС. Р. с доводи за явна несправедливост на наложените му наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС, както и с доводи за неправилно приложение на материалния закон, като се претендира за намаляване на наказанията и за оправдаването му по правната квалификация „особено тежък случай“, по която е признат за виновен.

2

Постановената присъда се оспорва като неправилна и от процесуалните представители на наследниците на пострадалите лица С. С. и В. К., конституирани като частни обвинители в процеса, с доводи също за явна несправедливост на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС, но с противоположна насоченост, като исканията са за увеличаване на техния размер.

Подадените жалби са процесуално допустими, но по съществото си са неоснователни.

Доколкото настоящият съд следва да направи цялостна проверка на обжалвания пред него съдебен акт ще посоча накратко, че хода на наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правата на страните, както и нарушения в процесуалната дейност на съда по преценка и анализ на доказателствената съвкупност и такива доводи не са изложени в подадените жалби. Съдебното производство е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият С. АС. Р. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти, а съдът е изпълнил задължението си за разясняване на правата му в това производство, както и задължението си по чл. 372, ал.4 от НПК-да установи, че самопризнанието му по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепя от събраните в хода на разследването доказателства.

С жалбите не се претендира и за необоснованост на съдебния акт, който отговаря на изискванията на чл. 305 ал. 3 от НПК. Приетите за установени от решаващия съд фактически положения са резултат на обстоен анализ на надлежно приобщените по делото доказателствени източници и напълно се подкрепят от тях.

С подадената жалба защитата претендира за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение за това, че деянието съставлява „особено тежък случай“ по смисъла на чл. 343, ал. 3, б. „б“, предл. второ от НК. Считам, че при така установената фактическа обстановка възражението е неоснователно, като материалния закон е приложен правилно и са установени всички елементи от обективна и субективна страна на горепосочения престъпен състав, като безспорно констатираните нарушения на разпоредбите 3 на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са в пряка причинна връзка с настъпилия тежък съставомерен резултат.

В тази насока съдът, макар и накратко, е изложил съображения си, конкретизирайки по съдържание квалифициращия признак "особено тежък случай" в съответствие със закона и тълкуването, дадено в т. 4 от Постановление № 1/1983 г. на Пленума на Върховния съд. В конкретния случай извършеното деяние, с оглед обективните си свойства и елементи, далеч надхвърля обикновения случай на престъпление с такава правна квалификация, т.е. налице е изключително висока степен на неговата обществена опасност, съответно - извършено е от деец с такава степен на обществена опасност, като при преценката са взети предвид всички обстоятелства, които следва да се анализират съвкупно и в тяхната взаимна връзка и значение, а не изолирано и поотделно.

Посоченият извод е обоснован въз основа на установените и релевантни по делото обстоятелства, които са в необходимия и достатъчен обем, за да покрият условията по чл. 93, т. 8 НК . Начинът на извършване на деянието е резултат от безпричинно, драстично, грубо и поредно за извършителя нарушение на разпоредби на ЗДвП, както и на правилата относно скоростта, довело до загубата на контрол върху моторното превозно средство при управление с неразрешената от закона скорост от 101 км/ч.

Факт е, че деецът не е предприел действия по намаляване на тази скорост, независимо от наличието на обективна възможност за това. Поведението му е довело до причиняване на тежки обществено опасни последици, свързани не просто със смъртта на три лица, а с бавното им и мъчително умъртвяване чрез изгаряне, довело до изпадане в състояние на термичен шок. Съпоставени и с отрицателните данни за личността на извършителя като водач на МПС, тези данни обосновават много по-тежки последици и много по-висока степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други деяния по квалифицирания състав на правната норма.

Фактите по делото установяват безспорно изключителната лична обществена опасност на подсъдимия в именно качеството му на водач на МПС. Достатъчно е да се посочи предходното поведение на подсъдимия Р. като участник в движението, което го характеризира не само като недисциплиниран водач на МПС и системен нарушител на правилата за 4 движение, но и като изключително опасен водач на превозно средство на пътя. В тази насока показателен е изключително големият брои и разнообразието на допуснати административни нарушения на правилата за движение по ЗДвП, за които е бил санкциониран по административен ред, като част от тях са за управление на моторно превозно средство с превишена скорост, неправилно престрояване и паркиране, създало непосредствена опасност за движението и др. Факт е, че наложените санкции не са довели до неговото поправяне, а напротив-безотговорното му поведение на пътя е ескалирало и причинило смъртта на три лица, които с нищо не са предизвикали настъпването на обществено опасния резултат. В контекста на обществената опасност на личността му следва да се преценят и данните за предходните му осъждания, които красноречиво го характеризират като лице с противоправно поведение.

От доказателствата по делото - показанията на св. Х. е видно, че подсъдимия още преди произшествието се е движел без никаква причина в лентата за насрещно движение, с което е поставил в опасност и живота на други, участващи в движението лица, което също завишава тежестта на извършеното от него деяние.

С оглед приложението на материалния закон, несъстоятелно е възражението на повереника на частните обвинители-наследници на пострадалия К., че от субективна страна деянието е извършено при форма на вината „самонадеяност“ по второто предложение на чл. 11, ал. 3 от НК. В случая не са налице доказателства за това, че подсъдимият Р. е осъзнавал и предвиждал настъпването на обществено опасните последици от неправомерното си поведение, но е имал увереност, че разполага с реални възможности за избягване на престъпния резултат т.е., че е разчитал на действието на някакви неутрализиращи фактори за да ги избегне.

Всичко гореизложено следва да се вземе предвид и във връзка с основната претенция и на подсъдимия и на частните обвинители в процеса, свързана със справедливостта на наложените наказания.

В процедура по гл. 27 от НПК във вр. с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК съдът е индивидуализирал наказанието лишаване от свобода по реда на чл. 54 от НК в размер на 10 година, което след редукцията по чл. 58а от НК е намалил на 6 години и 8 месеца, като на основание чл. 54 от НК е наложил и 5 задължителното кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС в размер на 7 години, което не подлежи на редукция.

По отношение на размера на наказанията, съдът е приел в мотивите си, че наказанието следва да се индивидуализира при „лек“ превес на отегчаващи отговорността обстоятелства и да се определи в размер около средния, предвиден за това престъпление. На практика обаче конкретният размер на наказанието 10 години лишаване от свобода е определено значително под средния размер, предвиден за конкретното деяние, който в случая е 12 години и 6 месеца, т.е. реално наказанието е определено при ясно изразен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, което прави изводите на решаващия съд противоречиви. При тази индивидуализация същият е акцентирал основно върху отделни аспекти от личностната характеристика на подсъдимия Р., отчитайки факта, че се грижи за дете със лека умствена изостаналост и епилепсия, както и отчитайки здравословното му състояние в резултат на произшествието. Посочените обстоятелства са приети декларативно, без да изложи мотиви, в които да се конкретизира в какво се изразяват грижите за детето и дали единствен той полага тези грижи, съответно-без да се конкретизира какво е здравословното състояние на подсъдимия и защо същото следва да смекчи в значителна степен наказателната му отговорност пред вид факта, че той е виновен за това състояние. Не са изложени изводи за цялостна положителна характеристика на личността на дееца, поради което считам, че посочените обстоятелства, както и фактът, че подсъдимият е осъждан, но реабилитиран, неаргументирано са надценени.

В мотивите към съдебния акт липсва в пълнота обсъждане на степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и мотивиран извод, че определеното наказание в размер, по-нисък от средния, е достатъчно за неговото поправяне и превъзпитаване. Посочените смекчаващи отговорността обстоятелства не са съпоставени с отегчаващите такива, както и с направения от съда напълно противоположен извод, че подсъдимия е лице с висока степен на обществена опасност. Не е взета предвид висока степен на обществена опасност на деянието, свързано с криминогенната обстановка и разпространеност на този вид престъпления в страната. Следва да се посочи, че обстоятелствата относно причинения тежък съставомерен резултат- 6 отнемане на три човешки живота в резултат на ПТП, допуснатите нарушения на ЗДвП, както и механизма на причиняване на ПТП, поставили реално в опасност живота и здравето на останалите участници в движението, са отчетени при определяне на деянието като „особено тежък случай“ и да не се допуска двойното им отчитане.