Протокол № 1970 от 18.12.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1970 гр. Варна, 18.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20253100502302 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:32 часа се явиха:

След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, пр.2-ро от ГПК Въззивникът В. СТАХИЛОВ В., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М. Р., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Въззиваемата страна ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, редовно призована, представлява се от прокурор Д.Н. от Окръжна прокуратура Варна.

Преди даване ход на делото Съдът констатира следното:

С определение №5172 от разпоредително заседание от дата 14.11.2025г. по чл.267 от ГПК делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседне за днешна дата от 13.30часа. В призовките до страните на л.35 и л.36 от въззивното дело, с които същите са призовани за съдебното заседание, е вписан час: 13:00 часа.

Горното налага да се изискат писмени обяснения от деловодителя на състава за причините, поради които не са изпълнени коректно указанията в определението от разпоредителното заседание относно часа на разглеждане на делото.

Водим от горното Съдът,

Определи

1

ИЗИСКВА писмени обяснения от деловодителя на I V А състав, Гражданско отделение за причините, поради които не са изпълнени коректно указанията в Определение №5172 от разпоредително заседание от 14.11.2025г., относно часа на разглеждане на делото.

ОБЯСНЕНИЯТА да бъдат изискани чрез Административния секретар на ВОС.

АДВ. Р.: Моля да се даде ход на делото.

ПРОК. Н.: Моля да се даде ход на делото.

С Ъ Д Ъ Т , с оглед редовното призоваване на страните и явяването на процесуални представители в съдебно заседание намира, че не са налице пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ

И

ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Съгласно Определение № 5172/14.11.2025г.

АДВ. Р.: Запознат съм с определението ви и нямам възражения по доклада.

Поддържам жалбата. Оспорваме насрещната жалба.

ПРОК. Н.: Нямам възражения по проекта за доклад. Поддържам нашата жалба.

Оспорвам жалбата на насрещната страна.

АДВ. Р.: Нямам искания за събиране на доказателства. Представям списък на разноските, ведно с доказателства за извършването им.

СЪДЪТ връчва на прокурор Н. препис от списъка на разноските на насрещната страна.

ПРОК. Н.: Нямам искания за събиране на доказателства.

2

СЪДЪТ,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА по делото представените от адв. Р., процесуален представител на въззивника в днешно съдебно заседание списъци на разноските и доказателства за извършването им.

ПРОК. Н.: Правя възражение за прекомерност на размера на адвокатския хонорар, заплатен от насрещната страна.

Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Р.: Моля да уважите въззивната ни жалба, като при постановяване на решението си съобразите доводите ни във въззивната ни жалба. В съдебното заседание ще си позволя да акцентирам вниманието ви върху три основни момента, които ми дават основание да искаме присъждане на пълния размер на претендираното от нас обезщетение за неимуществени вреди. Считаме, че определеният от Районен съд – Варна размер на обезвреда не отговаря и не кореспондира с моралната категория справедливост, т.к. не е съобразен нито с характера, нито със степента и най – вече с обхвата на претърпените от клиента ми вреди.

Първият акцент в изложението си считам, че това обезщетение, което е присъдил Районният съд е занижено и не дава основание да считаме, че то би спомогнало за преодоляване на претърпените вреди, т.к. съдът макар и да е посочил, то в решението му не е намерило отражение обстоятелството, че срещу В. са били повдигнати седем обвинения за извършени престъпления. Съответно шест от тях по чл.144, ал.3 от НК и едно по чл.325 от НК. Всяко едно от тези обвинения са за извършено тежко умишлено престъпление наказуемо за срок повече от 5 години „Лишаване от свобода“.

На практика присъденото според нас обезщетение, съобразявайки практиката на съдилищата по идентични случаи отговаря като все едно срещу клиента ми да е повдигнато едно обвинение. Независимо, че те са се разгледали в рамките на едно наказателно производство, то аз лично считам, че именно интензитетът и броят на тези 3 обвинения, които са били повдигнати срещу клиента ми са повлияли в една изключително неблагоприятна посока и дават основание да се приеме, че той е претърпял едни значителни по обем неимуществени вреди, чийто размер на обезвреда не е съобразен с това обстоятелство.

Не следва да се пренебрегва обстоятелството, че по делото са били предявени и два самостоятелни граждански иска за обезщетение за вреди, което е допълнителен акцент. Както и обстоятелството, че срокът на наказателното производство от момента на привличане на клиента ми до момента на неговото окончателно оправдаване е надхвърлил две години, което в никакъв случай не може да се приеме, че е бил един пренебрежимо малък срок, в който се е развило производството. Срок от 25 месеца не е необходимо да обяснявам как влияе на един човек, срещу когото се упражнява такава наказателна репресия.

На второ място считам, че присъждайки размера на обезщетението съдът не е съобразил в достатъчна степен обстоятелството, че е бил обвинен човек с безупречна лична и професионална репутация и име в обществото, като са били накърнени по един непоправим начин неговото добро име не само сред близки, роднини и приятели, но и в обществото. Той е не само родом от гр. П.я, но е и от стар П.*** род, ползващ се с име и авторитет в обществото. На всички в този малък град е станало достояние повдигнатото срещу него обвинение и това считам, че по никакъв начин не е намерило в достатъчна степен отражение при определяне на присъдения размер на обезщетение.

Като за илюстрация следва да напомня и извода, който е направил Районен съд – Варна, че е бил накърнен и неговия професионален авторитет, защото в гр. П.я, където той е упражнявал търговската си дейност е имал редица неудачи и неблагополучия в търговската си дейност. Част от неговите контрагенти са преустановили работата си с него. Други са преосмислили начина си работа и са престанали да му дават стоков кредит, защото именно с оглед повдигнатото срещу него обвинение са имали притеснения, че при евентуална осъдителна присъда срещу него, която в никакъв случай не може да се изключи, че би могла да бъде и в ефективен размер с оглед на броя на възведените срещу него обвинения. Те са имали притеснения от своя страна, че това ще доведе до невъзможност той да изпълнява своите задължения като един добър търговец при едно такова стечение на обстоятелствата.

И не на последно място заявявам. Считам, че са безспорно установени от ангажираните гласни доказателства, включително и от приетата пред първата инстанция съдебно – психиатрична и психологическа експертиза, която сочи на едни сериозни смущения и нарушения в психичната сфера. Макар и те да не са довели до някакво по- тежко увреждане на здравето безспорно са били търпени през целия период на воденето срещу него наказателно производство и по никакъв начин не може да се омаловажава обстоятелството така, както поддържа Прокуратурата във 4 въззивната жалба, че видите ли едва ли не по никакъв начин това не се е отразило на здравето му. Мисля, че достатъчно илюстративно в ангажираните гласни доказателства става ясно за редица сериозни смущения, както в соматичното, така и в психичното му здраве. Това ми дава основание да поискам от вас да увеличите размера на присъденото обезщетение до претендирания от нас размер, като считаме, че именно той би бил едно адекватно и справедливо обезщетение, компенсация за тези вреди, които той е претърпял. Моля ви за изводи тази насока.

Претендираме и присъждане на сторените разноски в пълен размер, както пред първата, така и пред втората инстанция.

Размерът на заплатеното от клиента ми пред настоящата инстанция възнаграждение е оценено при пълен размер на материален интерес върху предявения иск. Предвид обстоятелството, че имаме жалба над присъденото обезщетение от наша страна до претендирания размер на обезщетението и в същото време от страна на прокуратурата, която претендира пълно отхвърляне на претенцията. На тази база считам, че то е съобразено, както с материалния интерес, така и с фактическата и правна сложност на делото и по никакъв начин не е прекомерно и няма основание за неговото занижаване.

ПРОК. Н.: Намирам, че решението на първоинстанционния съд в частта относно размера на дължимото от Прокуратурата на Република България обезщетение е необосновано и неправилно. За да постанови решението си първата инстанция е приела за достатъчно да се ангажира отговорността на Държавата в лицето на Прокуратурата на Република България само поради констатирания факт на незаконното обвинение и е присъдила обезщетение на лицето за вреди, за каквито според мен липсват безспорни доказателства за претърпяване на такива вреди.

Независимо от обективния характер на отговорността по чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ, в тежест на ищеца е да докаже твърдените вреди, техния размер и връзката им с повдигнатото обвинение. Аз считам, че в настоящия случай такова доказване на пряката причинна връзка не е налице. Считам, че с оглед спецификата на отговорността по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ критерий при преценка за справедливост са още и характерът на престъплението, за което подсъдимият е бил обвинен и привлечен, периодът на наказателното преследване, извършените с негово участие процесуални действия, вида на наложената мярка за процесуална принуда, личността, средата и възрастта на увредения, положението му в обществото, отражението на обвинението върху семейните и обществени отношения, които следва да бъдат преценени съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай.

Следва да отбележа, че ищецът е привлечен като обвиняем на 14.03.2022г., а обвинителният акт е внесен в Районния съд на 03.05.2022г., т. е., досъдебното 5 производство от привличането му до внасянето му в съда е месец и половина, почти два месеца, но не пълни два месеца. Взета му е мярка за неотклонение „Подписка“, която по никакъв начин не се е отразила на неговия начин на живот, за работа, придвижване и т. н. Оправдателната присъда е влязла в сила на 11.04.2023г. По делото са проведени 5 заседания. За мен по принцип тази първоинстанционна оправдателна присъда и след това въззивното потвърдително решение са много странни, предвид доказателствата по делото, но тя е факт. Безспорно в мотивите и в решението на съда е влязло, че същият е нарекъл лицата цигани и е извадил пистолет. Приети са както техническата експертиза, която е установила, че това е газово оръжие. Това има отношение към факта, че аз считам, че от разумното тълкуване на чл. 2 от ЗОДОВ обезщетение се дължи само тогава, когато не се е налагало да се вземат рестриктивни мерки спрямо лицето, какъвто не е настоящият случай. Към писмените доказателства по делото, т. к. е приложено наказателното дело, е налична експертиза - психиатрична и психологична - по отношение на ищеца, в която е отразено, че по отношение на това лице проличават трудности за възприемане на обратната връзка. Проличават проблеми при общуване, свързани с несъвместимост на обратната връзка, свързани с несъвместимост между очаквания и резултати, доминантност в отношенията, трудности при осъществяване на интеракция, импулсивност, и че личностния му профил леко надхвърля границите на нормата. Водещите скали очертават личностни предиспозиции, повърхност на контактите, импулсивно поведение с несъответствие на величината на дразнителя, поведенчески и емоционален отговор. Като за този тип личности са били възможни прояви на телесна и вербална активност. Именно това е наложило и намесата на Прокуратурата и вземането на тези мерки, т. к. това е разделило действията, респ. квалификацията, между дребното хулиганство по Указа за борба с дребното хулиганство и съответно едрото хулиганство по НК.