Решение № 830 от 25.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 830 гр. Пловдив, 25.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20225330118073 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Рива кредит“ ООД, ЕИК 202752427 против К. В. В., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 23 ЗПК.

Ищецът твърди сключване на договор за потребителски кредит № .... от 18.10.2018 г., с предадена сума от 500 лева, който бил недействителен, поради неспазване изискванията на ЗПК, поради което на връщане подлежала само главницата.

Снабдил се със Заповед по чл. 410 ГПК № 605/28.01.2022 г. по ч.гр.д. № 365/22 г. на ПРС, поправена с Разпореждане за ОФГ от 18.04.2023 г. за същата, като чиста стойност на кредита, дължима, съгл. чл. 23 ЗПК, връчена редовно по чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящата претенция. Моли за уважаването й, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 11.01.2022 г. до погасяването. Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на ИМ, макар книжата да са връчени редовно, лично. За о.с.з., редовно призован, не взима становище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, 1 доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д., вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение /след поправката с Разпореждане за ОФГ от 18.04.2023 г./ . Връчена е редовно на осн. чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

Видно от представения договор и разписка /л.38-41/, подписани от ответника, е предоставен кредит от 500 лева, платим до 18.05.2019 г. Според съдържанието му е сключен при Общи условия, като множество разпоредби от същия препращат към такива. ОУ са представени, но не съдържат подписи на потребителя, като ищецът изрично поддържа, че са налице предпоставки за недействителност на договора, поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 2 ЗПК.

Относно действителността на договора:

Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.

Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 2 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, действително не се установява спазване на изискването на чл. 11, ал.

2 ЗПК, според което - Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.

Подписани ОУ не са представени по делото. Изложеното обосновава извода за недействителност на договора, съобразно изричната норма на чл. 22 ЗПК, поради соченото нарушение, изрично предвидено като такова, водещо до дължимост единствено на предоставения кредит, но не и на други суми.

Доколкото твърдяната недействителност се установява, както и предаването и получаването на уговорената сума от 500 лева, а ответникът, у когото е тежестта, не установява плащане, искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като последица.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане и представени док. за платени:

25 лева – ДТ. Дължат се и разноските в заповедното производство /т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/ - 25 лева - ДТ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К. В. В., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Рива кредит“ ООД, ЕИК 202752427, следните суми: 500 лева - главница, представляваща дължима сума /чиста стойност на кредит/, получена 3 при начална липса на основание, съгл. чл. 23 ЗПК, предвид недействителен договор за потребителски кредит № .....от 18.10.2018 г., ведно със з аконната лихва от постъпване на заявлението в съда – 11.01.2022 г. до окончателното погасяване , за които е издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 605/28.01.2022 г. по ч.гр.д. № 365/22 г. на ПРС, поправена с Разпореждане за ОФГ № 9731 от 18.04.2023 г.

ОСЪЖДА К. В. В., ЕГН **********, с адрес:..... да плати на „Рива Кредит” ООД, ЕИК 202752427, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Порто Лагос” № 47, ет.5, следните суми: 25 лева /двадесет и пет лева/ - разноски за настоящото производство и 25 лева /двадесет и пет лева/ - разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 365/22 г. по описа на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4