Решение № 74 от 10.03.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Варна, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Деян Ив. Денев

Петър Митев при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20243100601838 по описа за 2024 година Производството пред настоящата инстанция е образувано по жалба от адвокат И. Р., повереник на Й. Т. Т. срещу неправилността на присъда по НЧХД № 4490/ 2023 год. на Варненски районен съд.

С цитирания съдебен акт подсъдимата по делото П. Д. Д. е призната за невинна в това, на 26 04 2023 г. в гр. Варна да е причинила на Т. лека телесна повреда, изразяваща се в две контузно разкъсни рани по лигавицата на лявата буза, на нивото на долната зъбна поредица, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и била оправдана по обвинението в извършване на престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.

Приетият за съвместно разглеждане граждански иск бил отхвърлен.

В жалбата се твърди, че атакуваната присъда е неправилна, тъй като необосновано е прието, че деянието не е доказано, което пък е довело до незаконосъобразно оправдаване на подсъдимата.

Желае се отмяната й и постановяване на осъдителна.

В съдебно заседание, по съществото на делото във въззивната инстанция, страните вземат следните становища.

Повереникът на частния тъжител поддържа жалбата, като подробно доразвива съображенията, изложени с нея. Прави собствен анализ на доказателствата и извежда теза, че направения правен извод за невинността на подсъдимата е в противоречие със закона.

Ето защо желае отмяна на атакувания акт и постановяване на осъдителна присъда, с произтичащите от това наказателно и гражданскоправни последици.

1

Защитникът на подсъдимата опонира с аргументи в подкрепа правилността на присъдата, като предлага да бъде потвърдена.

Варненски окръжен съд, след като обсъди доводите, релевирани във въззивната жалба , взе предвид становищата на страните, изложени в съдебно заседание пред настоящата инстанция, доказателствата по делото, служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт - съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от лице имащо такава право, същата се явява допустима, но разгледана по същество неоснователна по следните съображения:

Изяснената от първата инстанция фактология се свежда до следното :

Подсъдимата и частния тъжител били бивши съпрузи, които се намирали във влошени междуличностни отношения. На инкриминираната дата се срещнали в детски кът в магазин „ Булмаг“ в гр. Варна. Там било и детето им, във връзка с което била и посочената им среща.

Т., който държал детето на ръце, оправил обидни реплики към подсъдимата, която от своя страна понечила да вземе детето. Той не й го дал и се навел над нея, а тя обърнала глава и тяло настрани да се предпази, считайки поведението му за заплашително.

Въз основа на така преразказаната фактическа обстановка, съдът стигнал до извод, че твърдяното престъпление по чл. 130 от НК не е доказано.

Тъй като очевидци на описаните действия нямало, за да обоснове фактическите си констатации, съдът се е позовал на обясненията на подсъдимата и показанията на сестра й, свързани с опосредствени възприятия.

Игнорирал подобни показания от приятел на пострадалия, противоречащи на кредитираните.

Необходимо е да се посочи, че при анализа на наличните доказателства съдът е използвал необективен подход: Показанията на сестрата на подсъдимата са приети за последователни и логични, за разлика от тези на св. Т., които били пристрастни, „заради емоционалната му обвързаност с Т., с оглед приятелските отношения, в които се намирали“.

Свидетелски показания не могат да бъдат отхвърлени априори, а обоснована мотивация освен тази на принципа- „това е така, защото съдът го твърди“ в съдебните мотиви няма.

Съпоставката относно телесните показатели на страните и разликата в техните ръст и тегло също не е солиден аргумент в подкрепа на оправдателната теза./ Например, легендарният майстор по бойни изкуства Брус Лий е тежал 60 кг. /

Въпреки това първоинстанционния съд е прав в едно - главния факт не е и не може да бъде доказан.

Безспорното е, че между подсъдимата и частния тъжител е имало конфликт. От данните по делото може да бъде извлечен извод, че тази проява не е била инцидентна за техните отношения.

Не се отрича и че частния тъжител е получил съставомерни като 2 телесна повреда увреждания, подробно описани в издаденото на деня, следващ инцидента, СМУ, заключението по което е мултиплицирано в СМЕ, изготвена по писмени данни.

Но че и дали тези увреждания са причинени от обвиняемата, не е и няма как да бъде доказано.

Ситуацията е била такава, че свидетели на нея е нямало, а подсъдимата оспорва твърденията на тъжителя, не само да му е нанесла телесна повреда, а и въобще да го е ударила.

Приятелят на тъжителя- св. Т. видял нараняване в частната част на устната му, вместо незабележимото с поглед и отбелязано в СМУ нараняване във вътрешната част на лявата буза.

Сестрата на подсъдимата пък твърди, че тя, /подсъдимата/ й споделила, че не е докосвала Т..

Други доказателства по делото, както бе посочено по горе , няма и не могат да бъдат събрани.

А наличните не са годни да изградят единна, непрекъсната доказателствена верига, така, че да водят до единствено възможен извод за осъществено престъпно деяние и участие на подсъдимия в него.

Изискуемата, за категоричността на вътрешната убеденост в това, безспорна фактическа и логическа връзка между доказателствените материали в конкретния случай липсва.

И тъй като такива обстоятелства не са установени по несъмнен и безпротиворечив начин, съдът правилно е счел, че след като съмнението следва да ползва подсъдимата, то тя следва да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение.

Ето защо, като счете, че не са налице нито основания, нито условия за изменение на атакуваната присъда, въззивният състав намери, че тя следва де се потвърди, поради което и на основание чл.338 от НПК РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 250/31 10 2024 г.. по НЧХД № НЧХД № 4490/ 2023 год. на Варненски районен съд.

Решението е окончателно и да бъде съобщено на страните .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3