Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1155 от 05.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1070/2022
Вид
Определение № 1155
Подписан
05.05.2022
В сила
05.05.2022
Състав
Светлана Иванова Изева, Светлана Ангелова Станева, Радостина Ангелова Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1155 гр. Пловдив, 05.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20225300501070 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба, подадена от „Николов строй“ ООД, ЕИК 160121071, със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул. Мали Богдан №29, чрез адв. К.С., против определение №2207/28.02.2022 г., постановено по гр.д. №1582/2021 г. по описа на РС Пловдив, ХVII гр.с., с което е оставена без уважение въззивната жалба вх.

№80837/29.12.2021 г., подадена от жалбоподателя, имаща характер на молба по чл.248 ГПК за изменение на решение №2365/02.12.2021 г. в частта му за разноските.

В частната жалба се твърди неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. С постановеното по делото решение е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск, тъй като в хода на делото е извършено заплащане на сумата. Същевременно страната е осъдена да заплати в полза на ответника разноски в размер на 850 лв. Считат, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, като следва да им се присъдят направените в производството разноски в общ размер на 1629.05 лв., тъй като са изправна страна. Иска се отмяна на атакуваното определение, като се измени постановеното решение в частта за разноските и им се присъдят направените такива, включително и за настоящето производство.

От насрещната страна „Висше училище по агробизнес и развитие на регионите“, БУЛСТАТ 000678346, чрез адв. П.К. е депозиран писмен отговор, като се излагат подробни съображения, че с частната жалба недопустимо се атакува постановеното по делото решение, като се излагат съображения по съществото на спора с твърдението, че ищцовото дружество било изправна страна по договора за строителство. Приетото с атакуваното 1 определение е в съответствие с мотивите на решението. Излагат се доводи за неоснователност на предявения иск. Иска се потвърждаване на атакуваното определение, като на страната да се присъдят разноски за настоящето производство.

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е и необходимата държавна такса. Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от „Николов строй“ ООД против ВУАРР – Пловдив, за осъждане на ответника да заплати сумата от 10726.14 лв., представляваща възнаграждение за извършени СМР съгласно Акт обр.19 с вх. №30/13.01.2021 г. и данъчна фактура №1000000815/18.01.2021 г. по договор за строителство от 25.03.2020 г., като са претендирани и разноски в общ размер 1629.05 лв., от които 1200 лв. адвокатско възнаграждение и 429.05 лв. платена държавна такса.

С отговора на исковата молба от ответника са представени доказателства за извършеното плащане. Предоставена е от състава на районния съд възможност ищеца да изрази становище, като същият е заявил, че желае производството да продължи, като му се присъдят разноските по делото.

С решение №2365/02.12.2021 г., постановено по делото, предявеният иск е отхвърлен поради погасяване чрез изплащане в хода на производството, а ищецът е осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 850 лв.

С решение №644/28.02.2022 г. е допусната поправка на ОФГ в постановеното решение, като е постановено да се чете „ищецът към датата на подаване на исковата молба – 28.01.2021 г. е бил неизправна страна по договора“. И двете решения в частта, касаеща произнасяне по иска, са влезли в сила.

На 29.12.2021 г. е депозирана въззивна жалба от „Николов строй“ ООД, с която се обжалва постановеното решение №2365/02.12.2021 г. в частта за разноските. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че се касае за молба по чл.248 ГПК – за изменение на постановеното решение в частта за разноските и се е произнесъл по нея с атакуваното определение. Приел е, че ответникът с поведението си не е дал повод за 2 завеждане на делото, правомерно е отказал изплащане на исковата сума към датата на получаване на исковата молба и има право на направените разноски.

Не е бил в забава, тъй като законосъобразно е упражнил възражение за неизпълнен договор. Размерът на адвокатското възнаграждение – 850 лв. – е минимален с оглед материалния интерес на делото.

Доводите на първоинстанционния съд напълно се споделят от настоящия състав. Налице е влязло в сила съдебно решение №2365 от 02.12.2021 г., поправено с решение №644/28.02.2022 г. И двете приемат, че ищецът (жалбоподател в настоящето производство) е неизправна страна по договора за строителство. И двата съдебни акта са подлежали на обжалване, не са обжалвани и са влезли в сила. В този смисъл не следва да се разглеждат доводите на жалбоподателя, че е изправна страна, както и доводите в отговора, касаещи неоснователност на иска.

С влязлото в сила съдебно решение се приема, че „Николов строй“ ООД е бил неизправна страна по договора към датата на подаване на исковата молба (28.01.2021 г.), тъй като при проведената работна среща на 09.02.2021 г. управителят на дружеството е приел, че има неизпълнени СМР по договора, като по – късно, макар и да е установено частично неточно изпълнение, сумата е изплатена. Това е мотивирало съда да отхвърли иска, както и да присъди разноски в полза на ответника.

По изложените съображения и според настоящия състав са налице и двете кумулативни предпоставки от чл.78, ал.2 ГПК - с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото, доколкото и след 16.02.2021 г. е имало недовършени СМР по договора за строителства, и е признал иска – заплатил е процесната сума. Ето защо правилно в тежест на ищеца са възложени разноските с постановеното решение. В същата насока са и определение №95 от 22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г. на ВКС, ІV г.о., определение №318 от 25.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2828/2018 г. на ВКС, ІII г.о., определение по ч.гр.д. №3300/2018 г. на ВКС, III г.о. и други. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за изменение на решението си. Определението му е правилно и следва да се потвърди. настоящето

Неоснователно е искането за присъждане на разноски в производство.

Според изложеното в определение

3

№234/24.06.2020 г., постановено по т.д. №1958/2019 г. на ВКС, II т.о. разноски не се дължат и не следва да се присъждат, защото производството по обжалване на определение по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер и определението не е от категорията съдебни актове по чл. 81 ГПК. В посочения смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в определение № 683/21.12.2015г. по ч. гр. д. № 5089/2015г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 29/13.01.2017г. по ч. т. д. № 1797/2016г. на ВКС, II т. о., определение № 288/07.05.2019г. по ч. т. д. № 717/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 536/02.08.2019г. по ч. т. д. № 1463/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 615/09.10.2019г. по ч. т. д. № 2377/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.определение № 486/14.11.2019г. по ч. гр. д. № 4270/2019г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 58/04.03.2020г. по т. д. № 112/2020г. на ВКС, ТК, І т. о. и други съдебни актове.

В случая се касае за търговско дело (не намира приложение разрешението, дадено с ТР №3/23.02.2022 г. по тълк.д. №3/2019 г. на ВКС, ОСГТК, тъй като ответникът не е физическо лице, респективно – няма качеството потребител по смисъла на §13, т.1 ДР ЗЗП ), като настоящия съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №2207/28.02.2022 г., постановено по гражданско дело №1582/2021 г. по описа на РС Пловдив, ХVII граждански състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4