Присъда № 13 от 05.02.2026, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 2473/2025
- Вид
- Присъда № 13
- Подписан
- 05.02.2026
- В сила
- 21.02.2026
- Състав
- Красимир Маринов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 28, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 346 · Наказателен кодекс
- чл. 346, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 346, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 346, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.59 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 68, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.89 · Наказателен кодекс
- чл.92 · Наказателен кодекс
- чл.92, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 23, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 247б · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 252 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 272, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.370 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 370, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 2 и ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към присъда № 13 от 05.02.2026 г. по НОХД № 2473/2025 г. по описа на РС – Плевен. Изготвени на дата 25.02.2026 година Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против подсъдимата Г.Ел.Н., с ЕГН:
************ от гр. *******, обл. Плевен, ж.к. „*********“, бл. **, вх. *, ет.
*, ап. ** за това, че на 30.08.2025 година в град Плевен, с посредственото извършителство на Ал.Ф.Гр. от град Плевен, при условията на чл.195, ал.1, т.4 от Наказателния кодекс- чрез използване на техническо средство ключ, противозаконно отнела чуждо моторно превозно средство, оставено без надзор, а именно - лек автомобил „Пежо 307“, с рег. № ********* на стойност 3051,12 лева, собственост на Н.П.М. от град Плевен, от владението на М.Хр.М. от град Плевен, без негово съгласие, с намерение да го ползва, като деянието е извършено повторно - престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, т. 2 и т.
3, вр. ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
Районна прокуратура - Плевен, редовно призована, се представлява от Зам. Районен прокурор М.М..
Подсъдимата Г.Ел.Н., редовно призована, се явява лично и със служебен защитник адв. В.П. от АК - гр. Плевен.
Съдът даде ход на делото за провеждане на Разпоредително заседание и обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.
Пристъпи към снемане самоличността на подсъдимия.
На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Съдът извърши проверка относно връчването на преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК на страните по делото и изпълни процесуалните изисквания съобразно чл. 274, ал. 1 от НПК и чл. 274, ал. 2 от НПК.
Съдът прикани страните да вземат становище по въпросите по чл. 248 от НПК.
Прокурорът изрази становище по чл. 248, ал. 1 от т.1 до т. 9 от НПК, като не направи искания.
Защитникът на подсъдимата Г.Ел.Н. - адв. В.П. от АК - Плевен изрази становище напълно аналогично на прокурора, като единствено по т. 4 заяви, че желае делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по реда на Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.
На основание чл. 252 от НПК, моли съда, да се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава XXVII от НПК, веднага след приключване на настоящото разпоредително заседание.
Подсъдимата Г.Ел.Н., изразява съгласие с казаното от защитника си по въпросите по чл. 248 от НПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 5, т. 4, вр.ал. 6 от НПК, Съдът с определение обяви на страните, че по въпросите по чл. 248, ал.
1
1 от НПК, съставът на съда приема следното:
По т.1 - Делото е подсъдно на съда.
По т. 2 - Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.
По т. 3 - Не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.
По т. 4 - С оглед изявленията на страните, че желаят съкратено съдебно следствие по реда на Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, допуска разглеждане на делото по реда на глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.
По т. 5 - Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по делегация.
По т. 6 -Взетата мярка за процесуална принуда по отношение на подсъдимата, не следва да бъде отменена или изменан, тъй като не са налице основания за това.
По т. 7 - Не се налага събирането на нови доказателства.
По т. 8 С оглед обстоятелството, че незабавно след приключване на настоящото разпоредително заседание ще се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, не следва да се насрочва дата за призоваване, нито да се призовават свидетелите посочени в списъка на лицата за призоваване приложен към обвинителния акт.
По т. 9 - Не са налице основания за обединяване или разделяне на делото.
Съдът посочи, че Определението подлежи на обжалване в частта му по т. 3, относно липсата на допуснати процесуални нарушения и по т.6, относно мярката за неотклонение, пред Окръжен съд - Плевен в седемдневен срок, считано от днес.
Съдът, като взе предвид становището на защитника на подсъдимия намери за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.370 от НПК - съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция и решение за предварително изслушване на страните се взема при наличието на две хипотези:
Първата - служебно от съда.
Втората - по искане на подсъдимата.
В случая, съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и условията за разглеждане на делото по реда на Глава XXVII от НПК, с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, а именно - когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в 2 обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът счете, че искането на подсъдимата чрез защитника й е направено своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което следва да се констатира наличие на условията за провеждане на съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди предварително изслушване на подсъдимата.
На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди предварително изслушване на страните в частност на подсъдимата.
Подсъдимата Г.Ел.Н. признава изцяло фактите, описани в обвинителния акт, като заяви съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.
Изрази и желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие.
На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимата Г.Ел.Н. правата й по чл. 371 от НПК и я уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от нея самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.
Съдът, с оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие, запита подсъдимата Г.Ел.Н., дали признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и дали е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Отговорът на подсъдимата Г.Ел.Н.:
„Признавам се за виновна. Съжалявам за извършеното. Признавам изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласна да не се събират нови доказателства за тези факти.“ При това положение, след като съдът установи съобразно изискванията на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, че самопризнанието, което подсъдимата Г.Ел.Н. направи в съдебно заседание, относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт изцяло се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимата, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, след като се убеди, че са налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, разпореди да продължи разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.
371, т. 2 от НПК.
След даване ход на съдебното следствие и докладване на заключителната част на обвинителния акт, съдът запита подсъдимата дали поддържа изразеното по време на предварителното изслушване становище и желае ли да даде обяснения по обвинението.
3
Отговорът на подсъдимата Г.Ел.Н. бе следния:
„Разбирам обвинението за какво е, признавам изцяло изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласна съм да бъдат ползвани събраните доказателства от досъдебното производство при постановяване на вашата присъда и са ми известни правата по чл. 371, т. 2 от НК.” Съдът на основание чл. 283 от НПК, прочете и приобщи към доказателствата по делото всички писмени материали намиращи се в досъдебно производство - пр. преписка № 6097/2025 г. по описа на РП Плевен/ ЗМ № 438/2025 г. по описа на Първо РУ - Плевен, които имат характер и значение на доказателства, т.е. да съдържат фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.
След като не се направиха искания за нови съдебно следствени действия, с оглед всестранното, обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за приключено и даде ход на съдебните прения.
Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните прения поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт.
При направените от подсъдимата, цялостно признание на фактическите обстоятелства предмет на обвинителния акт, в съкратеното съдебно следствие, счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна извършването на престъпното деяние, при възведените правни квалификации по отношение на подсъдимия.
Излага съображения, че в случая на подсъдимата следва да се наложи наказание за извършено престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл.
28, ал. 1 от НК, да й бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“, което да бъде намалено с 1/3, съобразно правилата за съкратеното съдебно следствие, което да бъде отложено с 3 години изпитателен срок.
Защитникът на подсъдимата Г.Ел.Н. - адв. В.П. от АК - гр. Плевен, при проведеното съкратено съдебно следствие и направено признание от страна на подзащитната й Г.Ел.Н. на всички факти по обвинението, излага доводи основно във връзка с индивидуализацията на следващото се наказание.
Счита, че на подзащитния й следва да се наложи наказание лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал. 1 от НК, което да бъде отложено на осн. чл. 66 от НК, като по този начин счита, че ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.
Като смекчаващи вината обстоятелства, същата посочва, че съдът следва да вземе предвид, че подзащитниата й признава вината си, съжалява за стореното, липсват причинени имуществени щети.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия самопризнание в хипотезата на 4 чл. 372, ал. 4 от НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено от фактическа страна, така както и се твърди в същия, а именно:
С присъда по НОХД № 828/2022 г. по описа на Окръжен съд - град Плевен, състав на същия съд признал за виновна Г.Ел.Н., за престъпление по чл.342, ал. 3 пр. 3, б.“а“, вр. ал. 1 от НК извършено на 11.07.2022г., като й наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца при първоначален строг режим, което на основание чл.58а, ал.1 от НК било намалено с 1/3 и било определено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година.
Със същата присъда подсъдимата Г.Ел.Н. била призната за виновна за извършено на 11.07.2022г. престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като й било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 6 месеца и „глоба“ в размер на 200,00 лева, което на основание чл.58а, ал.1 от НК намалил с 1/3.
Подсъдимата Г.Ел.Н. била призната за виновна и за извършено на 11.07.2022г. престъпление по чл.346, ал.2, т.1, т.2 и т.3 вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал.
1, т. 4, предл. 2 от НК, като й било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 6 месеца, което на основание чл.58а, ал.1 от НК било намалено с 1/3.
На основание чл.23, ал.1 от НК, на подсъдимата Г.Н. било определено едно общо най-тежко наказание от наложените, а именно - „лишаване от свобода“ за срок от 1 година при първоначален строг режим.