Определение № 14910 от 06.04.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14910 гр. София, 06.04.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Частно гражданско дело № 20211110157727 по описа за 2021 година

Производството е по чл.248 ГПК.

Образувано е по молба , вх. № 126303/05.05.2023г. от заявителя „/ФИРМА/”АД , предявена от пълномощника му юрисконсулт М.Л., за изменение н а определение № 15950/02.05.2023г. за прекратяване на настоящото гр.д. № 57727/2021г. по описа на СРС, 68 състав в частта му за разноските, като присъденото на длъжника В. С. И. адвокатско възнаграждение от 320 лв бъде намалено до минималния нормативно установен размерпо чл.6, т.5 от Наредба № 1/2004г. на ВАС.

В молбата по чл.248 ГПК се обосновава становище , че адвокатското възнаграждение на пълномощника на длъжника в заповедното производство по чл.410 ГПК , прекратено по реда на чл.415,ал.2 ГПК , следва да се определи според чл.6,т.5 от Наредба № 1 /2004г. на ВАС , но не и по чл.7,ал.5 във връзка с чл.7,ал.7 от Наредба № 1/2004г.

Ответникът по молбата по чл.248 ГПК – В. С. И. /длъжник по делото/ е получил препис от молбата по чл.248 ГПК (чл.248 ,ал.2 ГПК), и чрез пълномощника си – адвокат В.Т. е представил писмен отговор , с който оспорва искането за намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Аргументира се становище , според което в заповедното производство не само заявителят , но и длъжникът има право на разноски , което не зависи от това дали делото е прекратено по реда на чл.415,ал.2 ГПК поради бездействие на заявителя – непредявяване на иск по чл.422 ГПК. Сочат се доводи , според които адвокатското възнаграждение на пълномощника на длъжника не се определя по чл.6,т.5 от Наредба № 1 /2004г. на ВАС , а по чл.7,ал.5 във връзка с чл.7,ал.7 от Наредба № 1/2004г.

Софийски районен съд, 68 състав като разгледа молбата по чл.248,ал.1 ГПК, преценена с оглед предпоставките по чл.78 ГПК и извършените процесуални действия по делото, намира за установено следното :

Молбата за изменение на определението за прекратяване в частта за разноските е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

Според установената съдебна практика адвокатското възнаграждение на пълномощника на длъжника в заповедното производство по чл.410 ГПК, прекратено по реда на чл.415,ал.2 ГПК , следва да се определи по чл.7,ал.5 във връзка с чл.7,ал.7 от Наредба № 1/2004г. , т.е. според половината от материалния (паричен) интерес на претенциите по чл.410 ГПК , но не и според чл.6,т.5 от Наредба № 1 /2004г. на ВАС , т.е. само за изготвяне на възражението по чл.414 ГПК и за проучване на делото. Цитираната от заявителя съдебна практика не е актуална.

В конкретния случай адвокатското възнаграждение , платено от длъжника (320 лв), съответства на размера на претенциите по чл.410 ГПК и не надвишава минималното възнагражедние по чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1/2004г. (300 лв), поради което няма основание за намаляването му.

Поради посочените причини предявената молба по чл.248 ГПК от заявителя следва да бъде отхвърлена.

В настоящото производство не следва да се присъждат разноски на никоя от страните.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло молбата по чл.248,ал.1 ГПК с вх. № 126303/05.05.2023г. от заявителя „/ФИРМА/”АД , предявена от пълномощника му юрисконсулт М.Л., за изменение на определение № 15950/02.05.2023г. за прекратяване на настоящото гр.д. № 57727/2021г. по описа на СРС, 68 състав в частта му за разноските, като присъденото на длъжника В. С. И. адвокатско възнаграждение от 320 лв бъде намалено до минималния нормативно установен размерпо чл.6, т.5 от Наредба № 1/2004г. на ВАС.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от определението (чл.248,ал.3,изр.2 ГПК във връзка с чл.275,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,ал.2 ГПК и чл.248,ал.3,изр.1 ГПК).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2