Решение № 324 от 15.12.2025, Районен съд - Левски

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. ЛЕВСКИ, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря СОНЯ Й. ПАТАЗОВА като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20254410100331 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск срещу „И. А. М.” АД с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на Договор за паричен заем №4885066/ 25.08.2023г. в условията на евентуалност да признае за установено, че клаузата, с която Заемателят се е задължил в срок до 3 дни от сключване на договора да представи на Заемодателя едно от следните обезпечения: поръчителство от две физически лица, банкова гаранция или одобрено от Заемодателя дружество - гарант, който предоставя гаранционни сделки от Договор за паричен заем № 4885066/25.08.2023 г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП;

Предявен е установителен иск срещу „Ф. България“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на Договор за предоставяне на гаранция №4885066/ 25.08.2023г. поради противоречие със закона и добрите нрави.

Осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника „И. А. М.“ АД да върне на ищцата сумата от 50 лв., получена без правно основание по договор за паричен заем Договор за паричен заем № 4885066/25.08.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до пълното възстановяване на сумата.

Осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника „Ф. България“ ЕООД да върне на ищцата сумата от 50 лв., получена без правно основание по договор за предоставяне на гаранция № 1

4885066/25.08.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до пълното възстановяване на сумата.

В РС – Левски е постъпила искова молба от С. Д. П., ЕГН **********, с адрес ****, чрез адв. Й. М., вписан в АК – Плевен, против: "И. А.

М." АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. и "Ф. БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от А.В.М..

Твърди се в исковата молба, че на 25.08.2023 г. между С. Д. П. и ответното дружество "И. А. М." АД, е сключен Договор за паричен заем № 4885066. Във връзка със сключения Договор за паричен заем на 25.08.2023г. и условието, с което Заемателят се е задължил в срок до 3 дни от сключване на договора да представи на Заемодателя едно от следните обезпечения: поръчителство от две физически лица, банкова гаранция или одобрено от Заемодателя дружество - гарант, който предоставя гаранционни сделки, ищцата е сключила Договор за предоставяне на гаранция № 4885066 с втория ответник "Ф. БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК ****, чрез посредник "И. А. М." АД.

Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК – в случая била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване водело до недействителност на договора за кредит. Посочва, че чл. 19, ал. 1 ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая с поемане на задължение от потребителя за заплащане на възнаграждение за гаранция, оскъпило ползвания от него паричен ресурс.

Същото по своето естество представлявало скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище на закона обогатяване за заемодателя.

Потребителят бил поставен в неравностойно положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора. Предвидените в договора допълнителни плащания заобикаляли и изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите.

Посочва, че в настоящия случай задължението за сключване на договор с одобрено от Заемодателя Дружество - гарант е предвидено в самия договор за кредит, че за допълнителния разход на кредитополучателя за заплащане на възнаграждение за дружеството гарант се знаело от кредитора още към момента на сключване на договора и дължимото се възнаграждение следвало да бъде включено при изчисление на ГПР по договора за паричен заем.

2

Позовава се на Решение на СЕС от 13 март 2025г. по дело С-337/23, в което се съдържал извод, че „Член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя" и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите".

На следващо място счита, че Клаузата /чл. 4 от Договора за паричен заем/ с която Заемателят се е задължил в срок до 3 дни от сключване на договора да представи на Заемодателя едно от следните обезпечения: поръчителство от две физически лица, банкова гаранция или одобрено от Заемодателя дружество - гарант, който предоставя гаранционни сделки е нищожна и на самостоятелно основание, а именно чл. 21, ал. 1 от ЗПК - като заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение и срока за представянето му, създавали значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение не водело до претърпяване на вреди за кредитора, който следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая било предвидено възнаграждение за дружеството-гарант, което водело до скрито и значително оскъпяване на кредита. Включено по този начин към погасителните вноски, тази сума се явявала добавък към възнаградителната лихва и представлявала сигурна печалба за заемодателя.

Обръща внимание и на обстоятелството, че едноличен собственик на капитала на "Ф. България" ЕООД (дружеството гарант) е "И. А.

М." АД (дружеството кредитор). В тази връзка и печалбата на "Ф. България" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик "И. А.

М." АД, което потвърждавало още веднъж обстоятелството, че изисканото от потребителя възнаграждение за гаранция представлявало скрито възнаграждение към кредитора по договора за кредит.

Клаузата с която Заемателят се е задължил в срок до 3 дни от сключване на договора да представи на Заемодателя едно от следните обезпечения: поръчителство от две физически лица, банкова гаранция или одобрено от Заемодателя дружество - гарант, била неравноправна и нарушавала изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП. Така уредена, клаузата от договора противоречала на добрите нрави и добрите търговски практики като илюстрирала уговорка във вреда на потребителя, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя (чл. 143, т. 5 ЗЗП).

Твърди се, че посочването в договора за кредит на по-нисък от 3 действителния ГПР, представлява невярна информация и представлявала нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

В исковата молба се посочва, че договорът за предоставяне на гаранция, сключен с "Ф. БЪЛГАРИЯ" ЕООД, е нищожен на основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД, тъй като не са спазени изискванията на чл. 10а, чл. 11, чл. 19. ал.

4 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК, както и на основание чл. 68е, чл. 143, ал.

1 и чл. 147 от ЗЗП. Договорът противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Навежда подробни съображения.

Счита, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен и на основание чл. 26. ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, като нарушаващ и заобикалящ изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга поставяла в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитава правата му като по-слаба страна в правоотношението и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното правоотношение. В случая длъжникът бил ограничен в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и това можело да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице, което водело до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. В случая кредитополучателят бил ограничен във възможността си да избере гарант, чрез който да обезпечи задължението си, без да се налага да заплаща допълнително за тази услуга. Договорът за предоставяне на гаранция бил нищожен и на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 и 4 от ЗЗД поради липса на предмет и основание /кауза/. Предвид нищожността на главния договор Договорът за паричен заем и акцесорният характер на Договора за предоставяне на гаранция, последният се явявал нищожен и поради липса на предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД.

Искането е съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на С. Д. П., и „И. А. М." АД, че сключения между тях Договор за паричен заем № 4885066 от 25.08.2023 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предложение 1 и 2 от ЗЗД, поради противоречие със закона и поради заобикаляне на закона, в условията на евентуалност да признае за установено по отношение на С. Д. П. и „И. А. М." АД, че клаузата, с която Заемателят се е задължил в срок до 3 дни от сключване на договора да представи на Заемодателя едно от следните обезпечения: поръчителство от две физически лица, банкова гаранция или одобрено от Заемодателя дружество - гарант, който предоставя гаранционни сделки от Договор за паричен заем № 4885066/25.08.2023 г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, поради накърняване на добрите нрави и като неотговаряща на изискването за добросъвестност и водеща до значително неравноправие между страните по договора;

4 да признае за установено по отношение на С. Д. П. и „Ф.

БЪЛГАРИЯ" ЕООД, че сключеният между тях Договор за предоставяне на гаранция № 4885066 от 25.08.2023 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, поради накърняване на добрите нрави, като неотговарящ на изискването за добросъвестност и водещ до значително неравноправие между страните, и като сключен без основание;

Да осъди ответника „И. А. МЕНДЖЪМНТ" АД на основание чл.

55 ал.1 т.1 от ЗЗД да върне на С. Д. П. сумата от 50 лв. получена без основание по договор за паричен заем № 4885066 от 25.08.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на настоящия иск до пълното изплащане на сумата; да осъди ответника „Ф. БЪЛГАРИЯ" ЕООД на основание чл. 55 ал.1 т.1 от ЗЗД да върне на С. Д. П., сумата от 50 лв. получена без основание по договор за предоставяне на гаранция № 4885066 от 25.08.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на настоящия иск до пълното изплащане на сумата.

Претендира направените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от страна на ответника И. А. М. АД.