Решение № 408 от 15.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. София, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20221001000239 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение от 06.01.2022 г., постановено по търг. дело № 663/2021 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-16-ти състав е осъдил „Уникредит Булбанк“АД да заплати на „Си Ар Холдинг енд Трейд“ЕООД на основание чл. 79 ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 25 000 евро, представляваща стойност на извършена на 02.10.2020 г. неразрешена платежна операция, ведно със законната лихва от

14.04.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, сумата 1312,50 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода 07.10.2020 г. - 13.04.2021 г., сумата 160,11 евро - начислени такси и комисионни във връзка с извършване на операцията и оспорването , сумата 18,33 евро – обезщетение за забава върху възстановена сума в размер на 3000 евро, преведена на 02.10.2020 г. в резултат на неразрешена платежна операция за периода 07.10.2020 г. – 28.10.2020 г., сумата 160,11 евро – начислени такси и комисионни във връзка с извършване и оспорване превода на 3000 евро, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 4965,64 лева - разноски за производството.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Уникредит Булбанк“АД, с която се обжалва първоинстанционното решение, като неправилно, с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени поради съображения изложени във въззивната жалба.

1

Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемата страна „Си Ар Холдинг енд Трейд“ЕООД е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се заявява становище за неоснователността на въззивната жалба по съображения изложени в отговора.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Ищецът „Си Ар Холдинг енд Трейд“ЕООД е изложил твърдения в исковата молба, че е титуляр на банкова сметка IBAN *** при ответника „Уникредит Булбанк“АД. Твърди се, че 05.10.2020 г. ищецът констатирал липса на парични средства по платежната сметка и чрез системата за електронно банкиране установил, че на 02.10.2020 г. от сметката били извършени два превода на суми в размер на 25 000 евро и 3 000 евро, насочени към неизвестно за титуляра на сметката лице. Преводите били извършени през профил на служител на дружеството, упълномощен от предходен управител и с неподновени права, който оспорил да е нареждал плащанията. Банката била уведомена и били отправени искания за блокиране на неразрешените операции. Преводът на сумата 3 000 евро бил възстановен, но преводът на сумата 25 000 евро – не, без банката да била предоставила информация, обосноваваща отказа. В последващо писмо банката заявила, че счита преводите за валидно извършени и оспорила искането за тяхното възстановяване. Твърди се, че за преводите били събрани и съответните такси и комисионни, които също подлежали на връщане.

В отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Уникредит БулбанкАД е оспорил исковата молба с твърдения, че платежните операции били наредени чрез М-токен и от регистриран потребител С. Н. К., служител на ищеца и с права, които към момента на извършване на финансовата операция не били прекратени.

Твърди се, че умата от 3000 евро била върната поради бързите действия на банката на получателя, но сумата от 25 000 евро била изтеглена и затова не била възстановена. Счита, че ищецът или съответния упълномощен да оперира с платежната сметка потребител бил жертва на интернет „фишинг“ измама.

От фактическа страна съдът намира за установено следното :

Между страните не се спори, а и от представения по делото и приет като доказателство Договор за откриване на банкова сметка в евро с IBAN *** се установява, че помежду им на 12.03.2014 г. е сключен договор за откриване на банкова сметка.

Между страните не се спори, а и от представения по делото и приет като доказателство Договор за предоставяне на услугата „Булбанк Онлайн“ и Общи условия за предоставяне на услугите за електронно банкиране Булбанк онлайн и Булбанк мобайл се установява, че на ищеца като титуляр на платежната сметка е предоставена услугата 2 електронно банково обслужване, като в задължение на клиента било поставено опазването в тайна на паролите за достъп, ПИН за активиране на приложението за мобилно банкиране, както и средствата за идентификация, като следвало да вземе всички необходими мерки срещу узнаването им от трети лица, включително клиентът следвало да ползва защитен и лицензиран софтуер и антивирусна програма, за да предотврати неоторизиран достъп до идентификаторите му за ползване на онлайн банкиране (чл. 2 от договора).

Между страните не се спори, а и от представеното по делото и прието като доказателство банково извлечение № 18/05.10.2020 г. се установява, че от платежната сметка на ищеца в евро IBAN ***, с наличност 28 798,38 евро, на 02.10.2020 г. са извършени превод на 25 000 евро, съответно е начислена комисионна в размер на 5,11 евро и събрана такса за превода от 80 евро, съответно е извършен и превод на сумата 3 000 евро, при начислена комисионна и такса в същия размер, след което наличността по сметката е 628,16 евро. Удостоверено е преводите да са наредени от „Си Ар Холдинг енд Трейд“ЕООД чрез служителката С. Н.-К. и подписани от нея.

Установява се от представеното по делото и прието като доказателство писмено изявление от новия управител на дружеството Ф. С. от 03.12.2018 г., адресирано до „Уникредит Булбанк“ АД изрично е потвърдено, че няма да има промени в текущите потребители на услугата електронно банкиране.

В производството пред първата инстанция са приети основно и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза, чието експертно заключение въззивният съд кредитира изцяло. Установява се от заключението на вещото лице, че лицето С. Н. К. е добавена като потребител с ИД 130201 за „Си Ар Холдинг енд Трейд“ЕООД на 25.04.2014 г. и е изключена като такъв едва на 05.10.2020 г., след извършване на процесната финансова операция.

Установява се от заключението на вещото лице, че за периода 01.01.2018 г. – 02.10.2020 г. има 259 сесии в системата на онлайн банкиране на „Уникредит Булбанк“ АД.

На 02.10.2020 г. потребител с ИД 130201 прави неуспешен опит за влизане в системата от Ай Пи (IP) адрес 87.120.2.172 в 13:05:08 часа. Успешно влизане в системата е осъществено в 13:07:19 часа от същия адрес когато е въведен код от М-токен. Веднага е създаден документ за плащане във валута, като сметката на получателя е въведена за 10 секунди, избрана е държава на получателя на плащането и след зареждането на страницата за оторизация на плащането, нареждането е подписано в рамките на 50 секунди, като в 13:10:28 часа системата на банката е показала код, който да бъде въведен в М-токена, който да генерира нов код за подписване на плащането – този генериран код от М-токена е въведен в рамките на 3 секунди и в 13:10:32 часа, една секунда по-късно, плащането е подписано. Така е оторизиран превода на сумата 25 000 евро, което недвусмислено означава, че е използван уговорения между страните платежен инструмент.

Установява се, че преводът на сумата 3 000 евро е стартиран в 13:55:18 часа, след 7 продължавания на сесията, като кодът на екрана на банката за извършване на превода е показан в 13:56:46 часа и генерираният от М-токена код е въведен за 2 секунди, съответно 3 плащането е подписано в 13:56:49 часа. Сесията е приключена в 14:05:36 часа.

В съдебно заседание вещото лице изяснява, че и двете плащанията са потвърдени чрез допълнително генерирани пароли на М-токен – приложение, което финкционира само на конкретен мобилен телефон и което генерира допълнителен код, различен от първоначалния, необходим за вписването в системата. Поради това вещото лице счита, че за осъществяване на преводите е следвало да е налице достъп до мобилния телефон на Н.-К., който достъп би могъл да бъде и отдалечен в резултат на „хакване“ на телефона. Вещото лице обяснява, че системата на удостоверяване с М-токен предоставя висока степен на сигурност. В резултат на фишинг измама би могъл да се получи само първият код за достъп в системата на банката, но няма как да се получат вторите кодове, които се генерират чрез М-токен приложението на мобилния телефон на потребителя, без достъп до този телефон или поне до пълната функционалност на инсталираното на него приложение.

В допълнителното заключение вещото лице сочи, че в платежните нареждания банката изисква въвеждане на държавата на бенефициента на плащането, но след въвеждането в генерираното за печат платежно нареждане тези данни не се визуализират.

Такъв избор на държава съгласно основното заключение при процесните преводи, е направен и в акаунта на „Си Ар Холдинг енд Трейд“ЕООД наименованието на държавата фигурира и в двете платежни нареждания. Според вещото лице Ай Пи адрес, започващ с 87, от който е осъществено влизането в системата за извършването на преводите, е локализиран в гр. ***, но на този факт не могат да се основават никакви конкретни изводи, тъй като при използването на VPN връзка потребителите могат да избират физическото местоположение на VPN сървъра, който използват, т. е. адресът от който е достъпено до електронното банкиране е възможно да бъде избиран и целенасочено манипулиран, поради което не може да се приеме, че лицето, наредило преводите физически се е намирало в района на гр. ***.

Според вещото лице най-вероятният възможен механизъм на извършване на преводите е чрез достъп до данните от М-токена на мобилния телефон на Н.-К.., което предполага отдалечен достъп до функционалностите на инсталираното на телефона приложение мобилен токен, чрез „хакването“ му, т. е. чрез противоправен достъп, получен без знанието и съгласието на потребителя.

При така установената фактическа обстановка съдът и с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК, настоящият съд достигна до следните правни изводи:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят изцяло същите аргументи, които вече са били изтъкнати в отговора на исковата молба и в устните състезания, на които в обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното :

Правоотношенията между страните по делото се уреждат от разпоредбите на Закона за платежните услуги и платежните системи и издадената по приложението му Наредба № 3 4 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти. В тази връзка релевантни за правния спор са разпоредбите в закона и подзаконовия нормативен акт уреждащи правата, задълженията и отговорностите на страните по договора за разплащателна сметка, в хипотезата на извършена неразрешена платежна операция извършена от банката като доставчик на платежни услуги на дружеството платец. Предявеният от "Си Ар Ем Холдинг Енд Трейд“ЕООД иск се основава именно на твърденията му за неразрешена от него платежна операция, при която се поставя и въпроса за отговорността на банката по реда на чл. 79, ал.1 от ЗПУПС.

Предвид дадената законова дефиниция с нормата на чл. 70, ал.1 ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й. При липса на съгласие платежната операция е неразрешена.