Решение № 113 от 24.10.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Благоевград, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев при участието на секретаря Теофания Лазова като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело № 20211200900105 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Настоящият съдебен процес е иницииран от H., I.M., d.o.o., със седалище и адрес на управление Р.С., T.C. 26, 1210 L., вписано в Търговския регистър на Р.С. с единен № **** и регистрация по ДДС № *****, представлявано от директора Тимотей Гала.

Претенциите са насочени срещу „А.“ ЕООД /с предишно наименование „К.Д.“ ЕООД/, ЕИК ****, седалище и адрес на управление с. З.Д., общ. Благоевград, обл. Благоевград, представлявано от А.С..

Компетентността на българския съд да разгледа спора произтича от чл. 4, т. 1 вр. чл.

63, т. 1, б. „а“ от Регламент № 1215/2012. Страните по делото са търговци, регистрирани са в различни държави-членки на ЕС и седалището на ответното дружество е в Република Б.. Родовата и местната подсъдности на делото се определят съгласно българското процесуално право. Уговорената в договора от 04.06.2019 г. подсъдност не намира приложение. Налице е разминаване между българския текст и английския текст на чл. 11.2 от договора. Не може да се направи извод за недвусмислената воля на страните. Докато българският текст сочи за компетентен съответният съд в гр. София, английският вариант предоставя тази компетентност на съответния съд в гр. Любляна. Не е уточнено кой от двата текста има предимство. При това положение родовата подсъдност на казуса се определя според чл. 104 от ГПК, а местната - съобразно чл. 108 от ГПК. Така, в крайна сметка, компетентен да разреши спора се оказа именно съдът, който е сезиран с него - Окръжен съд Благоевград.

1

Производството по делото се разви по реда на глава 32 от ГПК, понеже исковете касаят твърдяно неизпълнение на търговска сделка - неплатени разходи за реклама във Facebook. Прилага се нормата на чл. 365, т. 1, предл. 5 от ГПК.

Относими към казуса, който е с международен елемент, са правилата на Регламент № 593/2008. Ищецът е доставчик на услуги. Неговото обичайно местопребиваване, по смисъла на чл. 19, т. 1, изр. 1 от Регламент № 593/2008, е в Р.С.. В договора страните не са направили избор относно приложимото материално право. В тази ситуация се активира разпоредбата на чл. 4, т. 1, б. „б“ от Регламент № 593/2008, съгласно която приложимо се явява правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на доставчика на услугата - Р.С.. Словенският нормативен акт, който урежда договорните търговски и граждански правоотношения, се нарича Облигационен кодекс. Преведена извадка на приложимите текстове от него е представена по делото.

В исковата молба се твърди, че ищецът е бил определен от Facebook за негов оторизиран партньор за Б., С., С. и Х.. Предоставили му бизнес мениджър и кредитна линия. На 04.06.2019 г. между ищеца, в качеството на изпълнител, и ответника, в качеството на клиент, бил сключен договор за бизнес сътрудничество в областта на рекламата в социалната платформа Facebook, включително всички форми, формати и модели на закупуване във Facebook, Instagram, Messenger, Audience network и др. На основание чл. 2.2 от договора, ищецът създал отделни рекламни сметки за ответника към собствения си бизнес мениджър и му предоставил администраторски права върху същите. По този начин ответникът получил едновременно възможност да използва сметките за рекламната си дейност във Facebook и достъп до кредитната линия на ищеца. През февруари, март и април 2020 г. ответникът направил разходи за реклама във Facebook, като се възползвал от кредитната линия на ищеца - 331 978,93 евро за февруари, 241 503,88 евро за март и 80 031,35 евро за април /общо 653 514,16 евро/.

Издадени били съответните фактури, които били изпратени на ответника по електронен път. Падежът на задължението за февруари настъпил на 30.03.2020 г., този за март - на 30.04.2020 г., а за април - на 29.05.2020 г. Въпреки отправените покани от страна на ищеца, ответникът не изплатил дължимите суми, посочени в трите фактури.

Договорът между фирмите бил действителен, установявал съответните права и задължения и имал обвързваща сила. Съгласно чл. 4.1 от същия, ответникът отговарял за изпълнението на всички дейности, отнасящи се до управлението, планирането и закупуването на рекламно пространство в платформата Facebook, на принципа на самообслужване и изготвяне на анализи и отчети. Той се задължил да действа добросъвестно и в съответствие с общите правила и регламенти за тази реклама.

Последната се осъществявала чрез поръчка от страна на ответника през потребителския интерфейс за управление на рекламите на платформата и управляваните от него рекламни сметки. Когато потребителят правел поръчка за реклама, трябвало да посочи типа реклама, която иска да закупи, сумата, която иска да 2 похарчи, и офертата си. Съгласно чл. 4.3 от договора, ответникът отговарял за редовните месечни плащания на всички задължения, произтичащи от осъществяването на планиране и купуване на реклама в платформата Facebook на принципа на самообслужването, изразени като стойност на месечните средства за реклама на всяка от рекламните сметки, които били част от мениджърския акаунт на ищеца. Сумата, дължима за всяка поръчка, се изчислявала въз основа на проследяващи механизми.

Основното задължение на ответника било да възстанови използваните от негова страна парични средства по кредитната линия на ищеца във връзка с рекламната му дейност във Facebook. Ответното дружество извършило рекламна дейност във Facebook през февруари, март и април 2020 г., като направило поръчки чрез рекламните сметки, стартирало рекламни кампании и направило разходи за реклама. Цената /стойността/ на рекламата в социалната мрежа се формирала на принципа на аукцион в реално време, който се прилагал за всички реклами в платформата и при който цените не били фиксирани, а се коригирали според търсенето и предлагането в момента на покупката /чл. 5.1 от договора/. Ищецът нямал влияние върху определянето на окончателната цена и не отговарял за цената или стойността, плащани от ответника при планирането и покупката на принципа на самообслужването /чл. 5.2 от договора/. Сумата, която се дължала за всяка рекламна поръчка, била изчислявана въз основа на проследяващите механизми на Facebook. Алгоритмите на Facebook определили цената за рекламните услуги, извършени през февруари, март и април 2020 г. от ответника чрез рекламните сметки. На основание чл. 6.1, изр. 2 от договора, ответникът следвало да погаси задълженията по фактурите в срок от 30 дни след издаването им, но не го сторил. С изтичането на срока и липсата на плащане на паричните средства по кредитната линия, той допуснал неизпълнение на договора, поради което се иска присъждане на претендираните суми по съдебен ред, заедно със законната лихва и разноските по делото.

В отговора на исковата молба се застъпва позицията, че между страните не са били налице договорни отношения, произтичащи от споразумение за бизнес сътрудничество за 2019 г. Не било ясно къде, кога и от кого /като представител на ответното дружество/ е сключено въпросното споразумение. Действието на последното приключило на 31.12.2019 г. и не било продължено за 2020 г. Подписът за advertiser не бил положен от К.З.М.. Клаузите от споразумението, касаещи предмета му и ценообразуването на услугите, били порочни. Ответното дружество не било ползвало рекламни услуги за февруари, март и април 2020 г. Липсвали доказателства, че ищецът е бил определен от Facebook за негов оторизиран партньор за Б., С., С. и Х., с предоставени бизнес мениджър и кредитна линия. Ответникът не бил обявявал пред ищеца електронни адреси, на които да получава фактури и покани от него. Моли се за отхвърляне на предявените искове.

С допълнителната искова молба се оспорва изложеното в отговора на исковата молба и 3 се навеждат още аргументи в подкрепа на основателността на претенциите, с които е сезиран съдът. Договорът продължил действието си и през 2020 г. Това автоматично последвало от неговия чл. 7.2. Ответникът извършил плащания за получените от него услуги и през 2020 г. – по фактура № 93 от 31.01.2020 г., съставена за сумата от 218 699,82 евро. Договорът бил подписан на 04.06.2019 г. от К.З.М., вписан в Търговския регистър като тогавашен управител на ответното дружество. В случай, че лицето, подписало договора, било действало без представителна власт, то влизала в действие разпоредбата на чл. 301 от ТЗ. След като органният представител не се противопоставил веднага след узнаването, следвало да се приеме, че търговецът е потвърдил извършените действия. С плащанията, с които изцяло била погасена сумата по фактурата, издадена на 31.01.2020 г., ответникът недвусмислено и конклудентно потвърдил както валидността на договорното правоотношение, така и продължаването на неговото действие през 2020 г. Между ищеца и ответника били налице трайни търговски взаимоотношения във връзка с изпълнението на договора и през 2019 г. На ответника били издадени фактури за периода юни 2019 г. - януари 2020 г., които му били изпращани по електронен път. Всички суми по тези фактури били изцяло заплатени от ответното дружество по банков път. Кореспонденцията с ответника се извършвала изцяло по електронен път. На същите електронни адреси, използвани за контакт с ответника, били изпратени и фактурите, с което ответното дружество било уведомено и узнало за стойността на предоставените услуги. В нито един момент след сключването на договора на 04.06.2019 г., ответникът не оспорил съществуването на валидно облигационно правоотношение, изпратените фактури, описващи предоставените услуги, и дължимите в тази връзка суми. Тъкмо обратното - ответното дружество изплатило изцяло сумите, посочени във фактурите, с което недвусмислено и конклудентно признало получаването на услугите и дължимата за тях цена. Въпреки че ответникът оспорвал изцяло исковете, той извършил частично плащане по фактура № 387 от 29.02.2020 г. - 10 000 евро, с 2 платежни нареждания за по 5000 евро, с което признал по основание вземането на ищеца по въпросната фактура, възникнало на база договора. По категоричен начин се доказвало съществуването на облигационното отношение между страните и през 2020 г., както и обстоятелството, че ответникът е получил предоставените му от ищеца услуги.

С допълнителния отговор на допълнителната искова молба се оспорва истинността на договора от 04.06.2019 г. Липсвали писмени доказателства, установяващи продължаване срока на действие на процесното споразумение и през 2020 г.

Плащанията по фактура № 93 от 31.01.2020 г. били направени от дружество, което е различно от ответното. Същото важало и за плащанията по фактура № 387 от 29.02.2020 г. Не се доказвали твърденията на ищеца, че е предоставил на ответника администраторски права до рекламни сметки и му е осигурил кредитна линия за осъществяване на рекламна дейност.

4

Правната квалификация на претенциите се съдържа в нормите на чл. 239, ал. 1 и 2, чл.

299, ал. 1 и чл. 378, ал. 1 от Словенския облигационен кодекс.

Ищецът следваше да докаже валидното сключване на договора от 04.06.2019 г., продължаването на неговото действие и през 2020 г., трайните правоотношения между страните досежно рекламната дейност във Facebook, Instagram, Messenger, Audience network и др., предоставянето на съответните рекламни услуги за февруари, март и април 2020 г., паричните суми, дължими от ответника за тях, и изискуемостта на същите, а пък ответното дружество трябваше да докаже основателността на направените от него с отговорите /основен и допълнителен/ възражения.

По делото се събраха много писмени доказателства. Разпита се свидетел. Приеха се заключения на графологична, счетоводна и компютърна експертизи.

Исковата молба е редовна и допустима, поради което трябва да се разгледа по същество.

С оглед събрания в хода на съдебното дирене доказателствен материал, се установиха следните факти и обстоятелства, обуславящи основателността на предявените искове: