Решение № 21581 от 28.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21581 гр. София, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛ.А като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20231110113071 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени от И. В. К. против *** кумулативно обективно съединени иск.е с правно осн.ание чл. 63 З***, вр. с чл. 176 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 лв., представляваща неплатено труд.о възнаграждение за периода от 01.02.2019 г. до 23.05.2022 г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на иск.ата молба - 13.03.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 6 300 лв., представляваща мораторна лихва за периода от първо число след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на работното време до датата на подаване на иск.ата молба. В усл.ията на евентуалност предявява осъдителен иск с правно осн.ание чл. 60, ал. 5 З*** вр. с чл. 178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5 ЗМВР, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 лв., представляваща неплатено допълнително възнаграждение за извънреден/нощен труд, положен през периода от 01.02.2019 г. до 23.05.2022 г.

Ищецът твърди, че на 01.08.2007 г. между него и ответника бил сключен безсрочен дог.ор за военна служба, съгласно който ищецът работил като „***“.

Сочи, че със Зап.ед № **** от 18.05.2022 г. на началника на *** е прекратено служебното правоотношение между страните, считано от 23.05.2022 г.

Посочва, че за периода от 01.02.2019 г. до 23.05.2022 г. изцяло е работил на 24час.и смени, средно 10 смени месечно, общо 280 смени за 28-месечния период или 6 720 часа. Твърди да му е заплащано възнаграждение за 168 часа на месец, а не за реално положени 240 часа. Разликата от 72 часа месечно или 2016 часа общо за процесния период не била изплатена нито като дневен, нито като нощен, нито като извънреден труд и се равнявала на 15000 лв.

Претендира мораторна лихва върху сумата. Претендира по главния иск незаплатено труд.о възнаграждение ведно с лихва, а по евентуалния - само 1 главница за неплатено допълнително възнаграждение за извънреден/нощен труд. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отг.ор, с който се оспорват предявените иск.е, като неосн.ателни и недоказани. Сочи, че служебното правоотношение на офицери и с.и в *** се регламентира в З***. Оспорва размера на главния иск за неплатено труд.о възнаграждение. Поддържа, че със Зап.ед № 2337/23.11.2015 г. на началника на *** на ищеца било определено възнаграждение в размер на 820 лева, ведно с 18 % за продължителна служба и 14 % за специфични усл.ия на труд. Със Зап.ед № 151/18.01.2019 г. бил увеличен размерът на допълнителното възнаграждение (ДВ) за продължителна служба в размер на 24 % и за специфични усл.ия на труд в размер на 16 %, като увеличението било отразено при начисляване и изплащане на възнаграждението на ищеца. Със Зап.ед № 1783/31.10.2019 г. било увеличено възнаграждението на ищеца в размер на 925 лева, ведно с 26 % ДВ за продължителна служба и 20 % ДВ за специфични усл.ия, които били начислени и изплатени по банк. път за съответните месеци. Със Зап.ед № 763/01.01.2021 г. бил увеличен процентът на ДВ за продължителна служба и специфични усл.ия, като отн.о ответникът начислил и изплатил по банк. път възнаграждението на ищеца за съответните месеци. Сочи, че е недоказано дори частично неизпълнение на задълженията на ответника.

В усл.ията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията на ищеца за месеците февруари, март, април и до 22 май 2019 г.

Оспорва мораторната лихва в размер на 6300 лв.

Оспорва и евентуалния иск по ЗМВР, като счита същия за недопустим с оглед наличието на специален З***. Поддържа тезата, че ищецът не е полагал 24-час.и смени, нито е работил по 240 часа на месец. Твърди, че нормалната продължителност на работното време в *** е 8 часа дневно и 40 часа седмично. Сочи, че ищецът е полагал 12-час.и смени с 12 часа за почивка на същата смяна. Излага твърдение, че с оглед длъжностите, които ищецът е заемал в процесния период, не били налице функционални задължения за полагане на дежурства. Посочва, че при охрана за период от 24 часа служебните задължения не се изпълнявали послед.ателно, а на 3 пъти по 4 часа с почивки 3 пъти по 4 часа, като по време на почивката на един служител охраната се осъществявала от друг. По време на почивка ищецът не бил изпълнявал служебни задължения и т.а не се считало за полагане на труд.

Претендира разноски.

С протоколно определение 13.11.2024г., на осн.ание чл. 214, ал.1 ГПК, по молба на ищеца, съдът е допуснал изменение на размера на иска, като главницата и по двата иска е увеличена на сумата от 66222 лв., а лихвата - на 7029.08 лв.

Съдът, като прецени относимите доказателства и д.одите на страните, приема за устан.ено от фактическа страна следното:

С безсрочен дог.ор за военна служба ***., ищецът е назначен на длъжност „***“ в *** със звание „с.“, с осн.но месечно възнаграждение в размер на 805 лв. и допълнително възнаграждение за специфични усл.ия при изпълнение на военната служба в ***-14 % от осн.ната заплата.

2

Със Зап.ед № 2337/23.11.2015г. на началника на *** е прекратен Дог.ор за военна служба № ***, а съществуващото правоотношение по З.СРБ е преобразувано и ищецът е назначен на длъжност „***“ в ***“ при ***“, като запазил званието си „***.“, с осн.но месечно възнаграждение в размер на 820 лв. и допълнително възнаграждение за продължителна служба - 18% и специфични усл.ия труд в ***-14 %.

Със Зап.ед № 1322/12.07.2016г. на началника на ***, на ищецът е определено допълнително възнаграждение за продължителна служба - 20% и специфични усл.ия труд в ***-14 %.

Със Зап.ед № 2220/13.09.2016г. на началника на ***, на ищецът е определено допълнително възнаграждение за специфични усл.ия труд в *** в размер на 16 %.

Със Зап.ед № 151/28.01.2019г. на началника на ***, на ищецът е определено допълнително възнаграждение за продължителна служба - 24% и специфични усл.ия труд в ***-16 %, като ищецът е назначен на длъжност „***“ в ***“ при *** „***.“

Със Зап.ед № 1783/31.10.2019г. на началника на ***, на ищецът е определено допълнително възнаграждение за продължителна служба - 26% и специфични усл.ия труд в ***-20 %, като ищецът е п.ишен в звание „***.“, с осн.но месечно възнаграждение в размер на 925 лв.

Със Зап.ед № 763/28.01.2021г. на началника на *** е прекратено служебното правоотношение на ищеца.

Със Зап.ед № 1691/05.11.2013г. на началника на *** относно реда за разпределение и отчитане на служебното време на военнослужещите от *** е определено, че нормалната продължителност на служебнто време е 8 часа при 5-дневна работна седмица. Общата продължителност на служебното време не може да надвишава 12 часа в денонощие. На военнослужещите, изпълняващи задълженията си на 8 и 12 час.и смени, се зачита съответно 8 или 12 служебно време. На военнослужещите, изпълняващи задълженията си на 24 час.и смени, се зачита 16 часа служебно време и 8 за храна и почивка. Времето на почивка, когато е осигурена такава, не се включва с продължителността на служебното време. Трудът, положен над устан.еното служебно време се отчита от прекия рък.одител и се компенсира с допълнителен брой почивни дни, като ползването им се осъществява в рамките на следващите 90 календарни дни.

По делото е прието заключение по ССчЕ, съгласно което за периода 01.02.2019 г. до 23.05.2022г. ищецът е положил общо 5356 часа труд, от тях като дневен общо положен е 4053 часа и нощен труд общо 1303 часа. В заключението си вещото лице посочва, че за периода 01.02.2019 г. до 23.05.2022г., ищецът е положил общо 18 часа труд над нормативно определените такива за два отделни месеца, през процесния период, а именно за 01.2021 в размер на 16 часа и за месец май 2022 в размер на 2 часа над норматива. На ищеца е заплатено възнаграждение за процесния период в размер на 93 145 лв.

От заключението по приетото допълнително заключение на вещото лице, се устан.ява, че за периода 01.02.2019г. до 23.05.2022г. ищецът е положил 310 3 броя 24 час.и смени, 175 дни ред.на смяна, мероприятия, командир.ки, отпуск от по 8 часа, което прави общо 8840 часа положен труд, без да се отчитат почивки през 24 час.ите смени, т.е. при усл.ие, че при 24 час.о дежурство се счита 24 часа положен труд, без почивка. Вещото лице посочва, че при допускането, че действително отработените час.е са 24 часа от 24-час.о дежурство, вкл. както час.ете на пост, така и час.ете на почивка и обход на И.

В. К., по години за целия период от 01.02.2019г до 23.05.2022г. и след като се съпостави размера на всички общо работни час.е с почивките, които възлизат на 8840 и нормативно изискващите по норматив за целия период час.е труд за пълен щат в размер на 6 560 часа, се получава, че лицето И. В. К. е отработило 2280 часа над нормативно изискващите се. При спазване усл.ията на чл. 187 от ЗМВР, вещото лице сочи, че е формирано възнаграждение за положен и незаплатен извънреден труд съгласно ЗМВР на ищеца за процесния период в размер на 2280 часа и дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 31706,16лв., като мораторната лихва за забава възлиза в размер на 7029,08 лв.

В хода на производството е пр.еден разпит на свидетеля А. И.. Б. От нег.ите показания се устан.ява, че с ищеца са били колеги от 2016 г. до 2022 г. и са работили заедно на един и същи обект на 24-час.и смени. Свидетелят споделя, че смяната започвала от 7.30 часа сутринта в обекта, защото от 7.30 часа до 8.00 часа започвал „развод“, изразяващ се в пр.ерка на униформи и служебни карти. В 8.00 часа се застъпвана поста, който е продължителност 4 часа, след което отива стаята за отдих и застъпва друг колега, като така се редуват на всеки 4 часа. В стаята за отдих, свидетелят посочва, че при необходимост служителят е на разположение на рък.одството. Сочи че се прави и обход от 40 минути на охраняемия обект. Свидетелства, че в стаята за отдих е шумно, като е забранено напускането на обекта, тъй като трябва да са на разположение на рък.одителите, не може служителят да си отиде вкъщи.

Споделя, че ако колега е поискал, му е разрешавано да излезе извън обекта.

Пр.еден е разпит и на свидетеля ГКР. От нег.ите показания се устан.ява, че в момента е на длъжност „***“ и работи при ответника. Посочва, че се познава с ищеца, тъй като са от родом от -*****. Сочи, че са работили заедно с него на обект резиденция „*** от 2019 г. Изтъква, че са работили на 12 час.а смяна на пост, след което от останалите 12 часа, 4 часа са отн.о на пост, 4 часа почиват и след т.а 4 часа отн.о са на пост. Свидетелства, че почивката е активна и не са възлагани други задачи. Сочи, че ако служител е искал да излезе, давало се е разрешение, като няма изискване да напускат цивилни или униформени. Съгласие и разрешение за напускане на обекта дава началника, който трябва да знае по всяко време къде се намират служителите. Сочи, че през тази почивка може да прави всичко, което си прави вкъщи. Има баня, тоалетна, легло, всекидневна, може да се храни, да си почива, да чете книги.

Сочи, че преди застъпване и след застъпване, изискването е да се прави обход по оградата, който трае 5 минути, тъй като не се изисквало продължителността му да бъде 40 минути. Споделя, че може да напусне обекта, само ако нещо се налага, но попринцип трябва да остане, тъй като все пак е 24 час.о дежурство по график.

От правна страна:

4

Между страните не се спори, че в иск.ия период ищецът е заемал длъжност при ответника, като предвид принципа на непрекъсваемост на охраната, процесът на работа е организиран чрез 24 - час.и дежурства, давани и от ищеца. Не се спори, че по време на тези дежурства на всеки 4 часа на пост, т.е. служебно време, е следвала 4-час.а почивка. Видно от показанията на свидетелите по време на тази почивка ищецът е следвало да бъде в обекта, на разположение на рък.одството, като не е можел да напуска обекта без разрешение. Спорът в конкретния случай се свежда до т.а дали тези 4-час.и почивки следва да се отчетат като служебно време или не.