Решение № 1209 от 14.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1209 гр. Варна, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20263110203096 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А. Д. С. против Наказателно Постановление № *** на В*** с което на А.

Д. С. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200 лева на основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДП.

Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание редовно призован не се явява лично, и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява но ангажира становище по жалбата.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 21.12.2024 г. в 21:35 часа, в община Варна, по ГП І-9 посока К.К.

Златни Пясъци до хотел "Света Елена" срещу Еко Парк, управлява лек автомобил Волво 850 с регистрационен номер ***, собственост на Д*** С., като МПС е със значителна техническа неизправност, а именно липсва част от системата за намаляване на шума във връзка с Наредба Н-32, приложение 5 т.8.1.1 буква "б" от 16.12.2011 год. за периодичните годишни технически 1 прегледи за техническа изправност на МПС.

В хода на съдебното производство бе разпитан свид. М.. Съдът кредитира показанията на свидетелят като дадени обективно и безпристрастно. Същият заявява, че е очевидец на случая.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, к о и т о са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като основателна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от ВПД Началника на група в ОДМВР Варна, 5 РУ, съгласно заповед № I-8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията си по ЗАНН, като в наказателното постановление е дал описание на нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава, като не е обсъдил възражения направени от жалбоподателя, тъй като видно от материалите по преписката не са били направени такива.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Съгласно посочената за нарушена правна норма движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат 2 технически изправни. Разпоредбата на чл. 10 от ППЗДвП урежда изчерпателно повредите и неизправностите, при наличието на които моторните превозни средства следва да се считат за технически неизправни.

Видно от събраните гласни доказателства при извършена визуална проверка с в . М. установил, че липсва част от системата за намаляване на шума, а именно т. нар. задно/крайно/ гърне за заглушаване на шума. В т. 71, 72 и 73 от § 6 от ДР на ЗДВП са дадени легални дефиниции на различните неизправности, както следва: т. 71: "Незначителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които са без значителни последствия за безопасността на превозното средство или без значително въздействие върху околната среда, както и други незначителни несъответствия; т. 72: (Нова – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) "Значителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други позначителни несъответствия; т. 73: (Нова – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) "Опасни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда.

Съгласно чл. 101, ал. 4 от ЗДвП неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1 ЗДвП, каквато в конкретния случай се явява Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (Наредбата). В разпоредбата на чл. 37 на Наредбата, освен категоризирането на неизправностите като незначителни неизправности, значителни неизправности и опасни неизправности, са дефинирани и видовете неизправности в по-разгърнат вид спрямо § 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от ДР на ЗДвП.

Съгласно ал. 2 на посочената разпоредба незначителни са 3 неизправностите, които не оказват сериозно въздействие върху безопасността на превозното средство или без въздействие върху околната среда, както и малките несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство. При констатиране на не повече от четири такива неизправности и/или несъответствия, но не повече от две за една система, възел или елемент, превозното средство може да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване. Превозното средство не се подлага на повторен преглед, но водачът или собственикът трябва да отстранят констатираните неизправности.

Съгласно ал. 3 на разпоредбата значителни са неизправностите, които оказват отрицателно въздействие върху безопасността на превозното средство или оказват въздействие върху околната среда, или пораждат риск за участниците в движението, както и по-значителните несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство.

При констатиране на такива неизправности и/или несъответствия превозното средство не може да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, освен за да се придвижи до място за тяхното отстраняване, като водачът трябва да вземе необходимите мерки за безопасността на движението.

Значителни неизправности са и несъответствия между данните за регистрационния номер и/или идентификационния номер на превозното средство от свидетелството за регистрация и представеното за преглед ППС.

Превозното средство се подлага на повторен преглед след отстраняване а установените неизправности и/или несъответствия.

Съгласно ал. 4 на разпоредбата опасни са неизправностите, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението или оказват въздействие върху околната среда. При установяване на такива неизправности временно се отнема регистрацията на неизправното превозно средство и не се допуска движението му по пътищата, отворени за обществено ползване. Превозното средство се подлага на повторен преглед след отстраняване на установените неизправности и/или несъответствия.

В Приложение № 5 на Наредбата, към което препраща разпоредбата на чл. 37 от същата са посочени възможните причини за неизправност на всяко едно моторно превозно средство. В т. 8.1.1, б. "б" от приложението са изброени следните причини за значителна неизправност на МПС: "Част от 4 системата за намаляване на шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума. Много сериозен риск от падане. "

В конкретния случай е липсвала част от системата за намаляване на шума – задно гърне за заглушаване на шума. Следователно е била налице значителна неизправност, доколкото същата е оказвала отрицателно въздействие върху околната среда. Т. е. въззивникът, управлявайки неизправно МПС с липсваща част от системата за намаляване на шума (гърне) е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП .

Приемайки, че с посоченото поведение водачът на автомобила е осъществил състав на административно нарушение по чл. чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, полицейският служител съставил на място акт за установяване на административно нарушение, който въззивникът подписал без възражения.

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства: показанията на св. М. и писмени доказателства и доказателствени средства: заповед на министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач и АУАН.

Авторството на деянието и неговата субективна страна се установява изцяло от показанията на св. М., които са вътрешно непротиворечиви, последователни и логични, а освен това съответстват и на представените по делото писмени доказателства, както и на редовно съставения акт за установяване на административно нарушение.

При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с презумптивна доказателствена сила, т. е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив показанията на св. М. подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също служи като основа на направените от съда фактически изводи.

Съдът намира за достоверни и представените по делото писмени доказателства, поради това че същите са еднопосочни и непрониворечиви.

5

По изложените съображения за достоверност на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, съдът направи въз основа на същите своите фактически изводи.

В настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.

По възраженията на въззивната страна: Изложените от въззивника доводи относно необходимостта от измерване с техническо средство на издавания от автомобила шум са неотносими към извършването на процесното административно нарушение.

В случая административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана за техническа неизправност, представляваща липса на част от шумозаглушителната система, а не за високо ниво на издавания от автомобила шум. Този извод следва от граматическото тълкуване на т. 8.1.1. от Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, представляваща Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. , според която регламентация повредата в системата за намаляване на шума е допустимо да се установява чрез визуален метод, като са възможни две самостоятелни причини, визирани съответно в буква "а" - нивото на шума превишава допустимото съгласно изискванията, и в буква "б" - част от системата за намаляване на шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума; много сериозен риск от падане. От установените по делото факти категорично се установява, че в случая отговорността на въззивника е ангажирана в хипотезата на т. 8.1.1., буква "б", предложение четвърто от Методиката (липса на част от системата за намаляване на шума). Неизправността и липсата на елемент от системата за намаляване на шума предполага оказването на неблагоприятно вредно въздействие върху нивото на шума (т. 8.1.1., буква "б", от Методиката), респ. върху околната среда (§ 6, т. 72 от ДР на ЗДвП , чл. 37, ал. 3 от Наредбата).