Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 39 от 15.07.2024, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Търговско дело 25/2024
Вид
Решение № 39
Подписан
15.07.2024
В сила
24.07.2024
Състав
Симона Миланези

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Габрово, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично при закрити врати заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симона Миланези при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Симона Миланези Търговско дело № 20244200900025 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.625 и сл. във вр. с чл. 608 от ТЗ.

Образувано е по молба на "Фолк Сувенир 2012" ЕООД, ЕИК 201847790, със седалище и адрес на управление гр. Трявна, ул. "Здравец" № 13, представлявано от управителя Г. С. С., подадена чрез адв. Р. Р., в която се твърди, че дружеството е изпаднало в неплатежоспособност и е свръхзадлъжняло, тъй като е натрупало публични задължения - дължими към НАП, дружеството не може да ги заплати, тъй като към момента няма налични активи, не извършва търговска дейност, няма никакви приходи, няма финансови постъпления и не може да покрива свои разходи и задължения.

Към датата на депозиране на молбата дружеството дължи на НАП 48 385, 21 лв., от които главница 34 694, 77 лв. и 13 690, 44 лв. лихви. Счита, че дружеството се намира и в двете хипотези - на неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост. Прави се искане да се постанови решение, с което да се открие производство по несъстоятелност на дружеството, с начална дата неплатежоспособност 29.02.2024 г.

В съдебно заседание процесуалният представител на длъжника адв. Р. поддържа молбата и иска да се определи дата на неплатежоспособността на дружеството 29.02.2024 г.

1

Съдът, след като разгледа молбата и изложените в нея доводи, прецени приложените към нея писмени доказателства и заключенията на назначената съдебно- икономическа експертиза за установяване финансовото състояние на търговеца, установи следното:

Молбата е подадена от оправомощено лице, до компетентния съд по смисъла на чл. 613 от ТЗ и към нея са приложени изискуемите по чл. 628 от ТЗ документи – справка за задълженията на дружеството към 07.03.2024 г. списък на кредиторите към 29.02.2024 г., удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК, ГФО за 2023 г. (счетоводен баланс и ОПР); баланс на дружеството към подаване на молбата до съда; списък на наетите лица към 29.02.2024 г., справка за наличните активи към 29.02.2024 г., уведомление по чл.78 ДОПК, уведомление при обявяване н несъстоятелност. След обвяване на молбата на длъжника в ТР ДЛР се е произнесло и е обявен в регистъра и отчета за 2020, 2021 и 2022 г.

От извършената справка в ТР при АВ се установява, че дружеството е регистрирано на 06.01.2012г. От събраните писмени доказателства е видно, че молителят към 29.02.2024 г. има задължения към НАП в размер на общо 48 385, 21 лв., от които главница 34 694, 77 лв. и 13 690, 44 лв. лихви., видно от удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК. Видно от писмо с вх. № 1397/03.04.2024 г. на НАП, срещу длъжника "Фолк Сувенир 2012" ЕООД е образувано изп. производство по ДОПК под № 200946774/2020 г., като за обезпечаване на публичните вземания е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД. Търговецът няма регистрирани ППС-та, както и по партидата му в АВ -СВ няма вписвания и отбелязвания.

От приетата съдебно - икономическа експертиза се установява, че за периода от 2021 г. до 2023 г. включително, дружеството е съставяло години финансови отчети. През изследвания период от 2021 г. до настоящия момент дружеството не е притежавало дълготрайни материални активи, като към 31.12.2021 г. е притежавало краткотрайни активи – стоки на стойност 12 хил. лева и 1 лв. вземания, към 31.12.2022 г. е притежавало краткотрайни активи в размер на общо 8 000 лв., от които 1 000 лв. стока, 2 000 лв. вземания от клиенти и доставчици, 1 000 лв. други вземания и 4 000 лв. парични средства, към 31.12.2023 е притежавало краткотрайни активи в размер на 2 000 лв.

2 парични средства. Видно от представените от НАП запорни съобщения на 19.11.2020 г. е наложен първия запор на сметките на дружеството за обезпечаване вземанията на кредитора към 19.11.2020 г. – 3 893, 12 лв. главница и 215, 25 лв. лихва; на 12.01.2021 г. е наложен запор върху сметките на дружеството за публични задължения, което към 31.12.2021 г. в размер на 23 161, 64 лв. главница и 4 241, 06 лв. лихви, или 100 % от наличните средства на дружеството са били блокирани поради наложените запори. Вещото лице е установило, че дружеството към 31.12.2022г. няма задължения по търговски сделки, а само публично правни задължени, като към тази дата същите вече са в общ размер на 33 666, 38 лв., от които 29 471, 66 лв. главница и 4 194, 72 лв. лихва. В следващите две години задълженията на дружеството по публични вземания на НАП се увеличават къто към 31.12.2023 г. са в общ размер на 47 620, 84 лв., от които 34 508, 51 лв. главница и 13 112, 33 лв. лихва.

Според приетото от вещото лице в изготвената експертиза, дружеството не притежава активи, с които да обезпечи задължението, което има към НАП.

Коефициентите за ликвидност за периода 2021 г. -2023 г. намалява от - 0,36 на -1,04 като същият е под приемливите, дружеството не притежава оборотен капитал и е декапитализирано. През 2021 г. коефициентите на обща, бърза, незабавна и ликвидност са 0,24, респ. 0,02 като прогресивно намаляват и през 2023 г. са0,04, а към 02.2024 г. е 0. Коефициентът за финансова автономност на дружеството е отрицателна величина, като през 2021г. е -2,77, 2022г. е -0,77, а през 2023г. е -0,96, като към 02.2024 г. е -1, като през всички години той е извън допустимите препоръчителни стойност, което дефинира предприятието като финансово неустойчиво и показва невъзможност предприятието да генерира приходи, които да обезпечат дейността му. Според вещото лице коефициентите за задлъжнялост към 2021 г. е бил -0, 36, към 31.12.2022 е -1, 30, а през 2023 и е бил -1,04. Стойността на краткотрайни активи на дружеството през целият период от 2021 г. до 2024 г. е недостатъчна за покриване на паричните задължения на дружеството.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице, при условията на кумулативност, предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл.

3

631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: 1) длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; 2) да е налице изискуемо парично негово задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или публично- правно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, 3) да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ /евентуално свръхзадълженост съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ и 4) затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно. Неплатежоспособността се предполага при спиране на плащанията съгласно чл. 608, ал. 3 от ТЗ .

Търговското качество на длъжника е безспорно - същият е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ .

Неплатежоспособността е обективно финансово състояние на длъжника и то следва да бъде преценено въз основа на цялостен анализ на доказателствата за икономическото състояние и възможността длъжникът да изпълнява паричните си задължения спрямо всички кредитори към момента на постановяване на решението. От значение за икономическото състояние са показателите за ликвидност, които представляват количествени характеристики на възможността на длъжника да плаща текущите си задължения с краткотрайните активи, т. е. релевантно за определяне икономическото състояние на длъжника е това имущество, което е бързоликвидно, като освен това следва да се определи каква е тенденцията за влошаване или за подобряване, съобразно балансите за съответните години.

В настоящия случай, паричните задължения на длъжника имат публично- правен характер - към държавата за данъци и са свързани с търговската му дейност. Несъмнено се установява от събраните по делото доказателства и експертното заключение, че посочените задължения са безусловни и изискуеми, както и че молителят е спрял плащанията си към кредиторите. Изчислените от вещото лице показатели за ликвидност изразяват неспособността на търговеца да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, които всъщност липсват. Коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са под единица. Същият не е ангажирал в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му за извършване на плащанията са временни и е 4 установено, че не разполага с имущество за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.

Съвкупният анализ на посочените по-горе доказателства обосновава извода за влошено финансово- икономическо състояние на търговеца.

Молителят е спрял плащанията към кредиторите си, като вещото лице в о.с.з. е посочило, че след като търговецът е разплатил търговските си задължения формирани към 31.12.2021 г. в общ размер на 17 520, 34 лв., същият не имал достатъчно краткотрайни активи за покриване на паричните си задължения.

Съобразявайки посочените от вещото лице коефициенти на ликвидност, съдът приема, че молителят не е в състояние да погасява задълженията си и то вече с необратим характер.

По отношение началната дата на неплатежоспособност:

По аргумент от легалната дефиниция на понятието

"неплатежоспособност" в чл. 608, ал. 1 от ТЗ начална дата е тази, на която длъжникът не е в състояние да изпълни свое изискуемо задължение от вида на посочените в разпоредбата. Началната дата на неплатежоспособност разгледана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 от ТЗ с наличните си краткосрочни активи се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на неплатежоспособността.

От значение за началната дата на неплатежоспособност е обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към кредиторите. В случая търговецът има затруднения от края на 2021 г. Макар последното плащане да е извършено на 07.02.2024 г. към фирмата, която го е обслужвала счетоводна „Акаунт Консултинг“ ООД, съдът намира, че след 31.12.2021 г. търговецът е бил в невъзможност да заплаща задължения си. Към 31.12.2021 г. търговецът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност доколкото не е бил в състояние да обслужи задълженията си от публично- правен характер. Търговецът не може да обслужва задълженията си чрез налични и реално ликвидни активи и не притежава имущество, което да покрие паричните му задължения. При така установеното и имайки предвид показателите за обща ликвидност, изготвени от вещото лице, съдът приема, че началната дата на неплатежоспособността е 5

31.12.2021 г., след който момент вече търговеца не е могъл да покрива задълженията си към кредиторите. Следва да се приеме, че към тази дата търговецът е в състояние на неплатежоспособност и трайно не може да заплаща задълженията си към кредиторите, както и да ги покрива с паричните си средства. Към тази дата всички обстоятелства, които обосновават състоянието на неплатежоспособност са налице и са трайно установени.

От данните по делото е видно, че молителят не разполага с парични средства. Съдът следва служебно да определил стойността на предполагаемите разходи за срок от 6 месеца от откриването на производството по несъстоятелност, които намира, че са в размер на 9 000 лв.

С оглед на това налице е предвидената в чл. 632, ал. 1 от ТЗ хипотеза, при която следва да се обяви неплатежоспособността на длъжника и нейната начална дата, да бъде открито производство по несъстоятелност, да се обяви длъжникът в несъстоятелност, да бъде постановено прекратяване на дейността на предприятието му и да спре производството по делото до евентуалното предплащане от длъжника или неговия кредитор – НАП на необходимата сума за началните разноски.