Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 468 от 10.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 16843/2025
Вид
Решение № 468
Подписан
10.02.2026
В сила
22.06.2026
Състав
ПЕТРОСЛАВ ВОЛЕВ КЪНЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20251110216843 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН:

Образувано е по жалба на „***, ЕИК *** срещу наказателно постановление № 842255-F823744 от 01.08.2025 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което за нарушение на чл.127и, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл.8, ал.2, т.4 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 26 365,40 лева (13 480,41 евро), на основание чл.278б, ал.4 от ДОПК.

С жалбата се иска отмяна на издаденото наказателно постановление поради неговата незаконосъобразност. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на производството.

Сочи се непропорционалност на размера на имуществената санкция с тежестта на нарушението и невъзможност наказаното лице да разбере как е бил определен този размер.

В откритото съдебно заседание за дружество-жалбоподател, редовно 1 уведомено, не се явява представител. Постъпила е молба от управителя Р. К., с която поддържа депозираната жалба и иска отмяна на издаденото НП. Твърди, че органите по приходите не са установили разликата между данъчната основа на установените при проверката стоки и данъчната основа на декларираните такива. В НП не били посочени дата и място на нарушението. Сочи също така, че имуществената санкция била прекомерна и непропорционална на нарушението, като дружеството не е препятствало органите по приходите, нямало публични задължения и било изряден данъкоплатец. Не претендира разноски.

Процесуалният представител на наказващия орган оспорва жалбата.

Иска от съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Посочва, че нарушението било доказано по категоричен начин и нямало допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството. Счита, че санкцията била правилно определена и справедлива. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законовия срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът, с оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 03.04.2025 г. в 23:01 часа била извършена проверка на фискален контролен пункт ГКПП Калотина от органи по приходите на транспортно средство марка „***“ с рег. № на МПС *** и peг. № на ремарке ***, с водач Д.А. В., като бил съставен протокол за извършена проверка № 231403418449К1/03.04.2025 г. и било поставено техническо средство за контрол на превозното средство.

На 04.04.2025 г. в 12:49 часа била извършена проверка на адреса на разтоварване на стоката – град София, бул. „Никола Петков“ № 73, стопанисван от „***. При проверката било установено, че транспортно средство марка „***“ с рег. № на МПС *** и peг. № на ремарке ***, с водач Д.А. В., превозвало стока от списъка на стоки с висок фискален риск, а именно: „Кафе сурово, недекофеинизирано“ с код по КН: *** – „Кафе, дори 2 печено или декофеинизирано: черупки и люспи от кафе: заместители на кафе, съдържащи кафе, независимо от съотношението на сместа“. При проверката на мястото на разтоварване било установено несъответствие при деклариране на килограмите на превозваната стока с висок фискален риск. Декларираното количество на кафето било 686 килограма, а реалното количество при физическото разтоварване на стоката и по представените документи, придружаващи стоката било 6711 килограма. Общата стойност на стоката с висок фискален риск била 73 418,34 лева. Получател на стоката бил „***.

Движението на превоза било от Италия за България. За проверения превоз на СВФР бил представен Уникален номер на превоза (УНП), като обаче в него били декларирани само 686 килограма кафе.

На база тези констатации проверяващите приели, че при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава членка на Европейския съюз и завършва на територията на страната, получателят е декларирал неверни данни за превоза, а именно, че превозваното „Кафе сурово, недекофеинизирано“ е в количество от 686 килограма, а действителното количество на кафето било 6711 килограма, поради което задълженото лице „*** е нарушило чл.127и, ал.1 от ДОПК. Бил съставен протокол за извършена проверка № ***/04.04.2025 г.

На 23.05.2025 г. срещу дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № F823744. Нарушението, описано в АУАН, било квалифицирано по чл.127и, ал.1 от ДОПК, вр. чл.8, ал.2, т.4 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел при установяване на нарушението, след което бил предявен на управителя на дружествотонарушител, който го подписал с отбелязване, че има възражения.

АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него било издадено атакуваното понастоящем наказателно постановление № 842255-F823744 от 01.08.2025 г., с което за нарушение на чл.127и, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл.8, ал.2, т.4 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България, на дружествотожалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 26 365,40 лева (13 480,41 евро), на основание чл.278б, ал.4 от ДОПК.

3

Изложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от показанията на свидетеля П. В., както и от приложените по делото писмени доказателства. Свидетелят В. подробно разказа за извършената проверка и констатациите от нея, като показанията му са логични, последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира напълно, а от друга страна те изцяло кореспондират и със събрания по делото писмен доказателствен материал.

От изложеното до тук може да се направи извод за категорична доказаност на описаните по-горе фактически констатации, въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. Актът е съставен в тримесечен срок от откриване на нарушителя и в двугодишен срок от извършване на нарушението, понеже се касае за данъчно нарушение. Наказателното постановление е издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда спора по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.127и, ал.1 от ДОПК: „при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава – членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки предварително 4 декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство на територията на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането й на мястото на получаване/разтоварване“. Според чл.8, ал.2, т.4 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България: „при превозите по ал. 1 задължените лица предоставят собствени данни идентификационен номер, имена/наименование на получателя/купувача/придобиващия в тристранна операция или крайния получател във верига от последователни доставки на стоки - и данни за превозваната стока - вид, количество, договорена стойност, дата, място на получаване/разтоварване, предназначение на стоката и очакван час, в случай че същият е известен“. В разпоредбата на чл.278б, ал.4 от ДОПК пък е предвидена санкция за лице, което декларира неверни данни по чл. 127и, ал. 1 – 5. По делото категорично се доказа от обективна страна, че при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава членка на Европейския съюз и завършва на територията на страната, получателят е декларирал неверни данни за превоза, а именно, че превозваното „Кафе сурово, недекофеинизирано“ е в количество от 686 килограма, а действителното количество на кафето било 6711 килограма. С оглед на това от обективна страна е налице нарушение на чл.127и, ал.1 от ДОПК, вр. чл.8, ал.2, т.4 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България.

Неоснователни са възраженията, че в издаденото НП не били посочени датата и мястото на нарушението. В наказателното постановление ясно е описано, че превозното средство със стоката е влязло в Република България през ГКПП Калотина на 03.04.2025 г., а стоката е била разтоварена в град София на 04.04.2025 г. Нарушението е било извършено на 03.04.2025 г. датата на влизане на транспортното средство в страната, понеже към този момент е трябвало да бъде изпълнено задължението за вярно деклариране относно количеството на стоката, а това не е сторено. Мястото на извършване на нарушението е град София, защото информацията относно количеството на стоката е трябвало да бъде подадена по електронен път в НАП – гр. София.

Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради 5 което не е необходимо да бъде изследван въпросът за субективната страна на нарушението и евентуалното наличие на вина. Достатъчно е единствено да е налице нарушение от обективна страна. Без значение са също така причините и мотивите, довели до извършване на нарушението, тъй като те също спадат към субективната страна на деянието.

Деянието е подробно и пълно описано, правилно квалифицирано и законосъобразно съотнесено към санкционната разпоредба на чл.278б, ал.4 от ДОПК, предвиждаща, че лице, което декларира неверни данни по чл. 127и, ал.

1 – 5, се наказва с глоба – за физическите лица, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци в размер на 40 на сто от разликата между данъчната основа по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност на установените при проверка стоки и данъчната основа на декларираните стоки, но не по-малко от 1000 лева. Данъчната основа на превозваната стока 6711 килограма кафе е 73 418,34 лева, което е данъчна основа от 10,94 лева на килограм. Били са декларирани 686 килограма кафе по 10,94 лева на килограм, което е 7504,84 лева данъчна основа за тези декларирани 686 килограма. От общата данъчна основа на стоката 73 418,34 лева следва да се извади данъчната основа от 7504,84 лева на декларираните 686 килограма и се получава данъчната основа на недекларираното кафе, а именно 65 913,50 лева, върху която стойност следва да се определи размерът на имуществената санкция. В случая 40 процента от 65 913,50 лева са точно 26 365,40 лева. Предвид на това правилно е била наложена имуществена санкция на „*** в размер на 26 365,40 лева (13 480,41 евро). Наказанието е във фиксиран размер, поради което съдът не може да го изменя.