Решение № 1114 от 18.07.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1114 гр. Плевен, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20254430104237 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по молба с правно основание чл. 5 от Закона за защита срещу домашното насилие.

Постъпила е молба от Р. М. М., ЕГН **********, от ***, в която са изложени твърдения за упражнено насилие от страна на съжителстващия с него син Е. Р. М. и семейството му.

Изложени са твърдения, че молителят бил подлаган на системен тормоз и побои, включително с бухалка; избити му били зъби и наранено лявото коляно с бухалка.

Моли да му се предостави закрила, като упражнилия насилие напусне дома му и не упражнява спрямо него тормоз.

Ответникът Е. М. не е депозирал писмен отговор по молбата в предоставения му срок, но се явява лично в открито съдебно заседание и ангажира становище за неоснователност на молбата. Оспорва твърденията за упражнявано по отношение на молителя насилие.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателствата, намира за установено следното:

1

От приложената справка от НБД е видно, че ответника Е. Р. М. е син на молителя Р. М. М..

Видно е от постъпилите справки, че ответника не е осъждан и не се води на диспансерно наблюдение към ***

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства по искане на ответника.

Свидетелят М.Д.Ш. излага, че живее в съседство на страните. Сочи, че ответника се грижел за двора и къщата и никога не ги бил чувал да се карат.

Свидетелката М.А.М. – съпруга на ответника, излага в показанията си, че двамата живеели заедно с молителя в неговия дом, като с тях там живеела и едната им дъщеря, която била епилептик и с паник атаки, както и внуците на другата им дъщеря. Твърди, че спорове с молителя възниквали при разпределяне на разходите за ток, но съпругът й не го бил удрял.

При установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

Молбата е допустима, т.к. се търси защита за лице, попадащо в законоустановения кръг по чл.3, т.5 от ЗЗДН

Съгласно чл. 2, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

В настоящото производство подлежи на изследване въпроса дали са налице доказателства за упражнено насилие спрямо молителя Р. М. от страна на синът му Е. М. в преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН – три месечен преди завеждане на молбата.

Твърденията на молителя, изложени в първоначалната молба и в съдебно заседание не могат да бъдат приети като доказателство, т.к. не са допустими такива според Закона, а са само фактически твърдения на една от страните. В производството по делото твърденията на молителя подлежат на доказване с всички допустими доказателствени средства. В случаите, когато 2 няма други доказателства, законодателят е придал доказателствена стойност и на Декларацията, предвидена в чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която би могла да е достатъчна за издаване на заповед за защита, ако съдържа деклариране на всички твърдени обстоятелства, позволяващи да се приеме за доказано кой, на коя дата какви конкретно действия е извършил и съответно така установените действия вече да могат да се квалифицират като домашно насилие.

В производството по реда на ЗЗДН се изследват твърдения за актове на домашно насилие, които винаги са конкретни – случили се на определена дата или поне период /която трябва да е в срок до три месеца или по изключение шест месеца преди датата на депозиране на молбата/ и изразили се в конкретни действия и именно те подлежат на доказване.

Молителят не е представил по настоящото дело такава декларация, имаща необходимото по Закон съдържание.

За разлика от издаването на заповед за незабавна защита при депозиране на молбата, когато могат да бъдат съобразени и единствено твърденията на молителя, при постановяване на крайния съдебен акт от значение са събраните в хода на производството по делото доказателства, каквито в случая няма ангажирани за установяване на извършено насилие.

Предвид изложеното съдът намира, че отправеното искане за налагане спрямо ответника на мерки за защита по реда на ЗЗДН се явява неоснователно и недоказано и следва да се отхвърли като такова.

Предвид изхода на производството и на основание чл.11, ал.3 от ЗЗСДН молителят Р. М. дължи по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 25 лв.

При условията на чл.17, ал.1 от ЗЗДН решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от датата, на която съдът е посочил, че ще обяви решението си.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на Р. М. М. с ЕГН ********** за постановяване мерки за защита по чл.5 ал.1 от Закона за защита от домашното насилие срещу Е. Р. М. с ЕГН **********, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

3

ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.3 от ЗЗСДН Р. М. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПлРС държавна такса в размер на 25 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в 7-мо срок от 21.07.2025г.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4