Решение № 157 от 20.09.2024, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Радомир, 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241730100100 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на . г. между ответника И. Х. П. и „Теленор България“ ЕАД, понастоящем „Йеттел България“ ЕАД, бил сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +., с абонаментна програма „Тотал Макс“, със срок на действие от 24 месеца.

За потребените от ответника услуги за периода от . г. до 04.08.2021 г. „Теленор България“ ЕАД издал следните фактури:

- фактура № . г. за отчетения период на потребление - от . г. до 04.08.2021 г., с начислена за периода сума за неплатена абонаментна такса и използвани услуги в размер на 52,55 лева, от която сума ищцовото дружество претендира сумата в размер на 42,69 лева поради извършено частично плащане в размер на 9,86 лева.

- фактура № . г. за отчетения период на потребление - от 05.08.2021 г. до 04.09.2021 г., с начислена за периода сума за неплатена абонаментна такса и използвани услуги в размер на 206,74 лева.

- фактура № . г. за отчетения период на потребление - от 05.10.2021 г. до 04.11.2021 г., с начислена за периода неустойка в размер на 113,20 лева.

Поради липса на изпълнение от страна на ответника, „Йеттел България” ЕАД депозирал заявление по чл. 410 ГПК до РС – Р., въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 619/2023 г. и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на 1 ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия положителен установителен иск.

С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сума в размер на 249,43 лева, представляваща стойността на незаплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +./. г. за периода от . г. до 04.09.2021 г. и сумата в размер на 113,20 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер +./. г., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.08.2023 г. до окончателното ù изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковата претенция, с твърдения, че между страните не е налице облигационна връзка, произтичаща от договор за мобилни услуги.

Липсвали и доказателства за начина на формиране на исковата сума в общ размер на 362,63 лева.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез назначения му особен представител оспорва предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът „Йеттел България” ЕАД е подал на 07.08.2023 г. до Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника И.

Х. П. за дължими суми по договор за мобилни услуги, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 619/2023 г. на РдРС. В рамките на образуваното пред РдРС производство в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 356/07.08.2023 г., връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

По делото е представен и приет договор за мобилни услуги от . г., сключен между ищцовото дружество и ответника, по силата на което ищецът се е задължил да предоставя на ответника услуга за телефонен номер +. по тарифен план „Тотал Макс“, с месечна абонаментна такса от 36,99 лева с ДДС, за срок от 24 месеца.

По делото като писмени доказателства са приети и издадени от ищеца фактура № . г. за отчетения период на потребление - от . г. до 04.08.2021 г., с начислена за периода сума за неплатена абонаментна такса и използвани услуги в размер на 52,55 лева; фактура № . г. за отчетения период на потребление - от 05.08.2021 г. до 04.09.2021 г., с начислена за периода сума за неплатена абонаментна такса и използвани услуги в размер на 206,74 лева и фактура № . г. за отчетения период на потребление - от 05.10.2021 г. до 04.11.2021 г., с начислена за периода неустойка в размер на 113,20 лева.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

2

Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

По установителния иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД за предоставени далекосъобщителни услуги:

За уважаването на така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже съществуването между него и ответника през процесните отчетни периоди на облигационно правоотношение, породено от сочения договор за мобилни услуги, както и изпълнението на насрещните му задължения по правоотношението чрез предоставяне за ползване на ответника на мобилния телефонен номер и доставката на далекосъобщителните услуги по вид и стойност, описани в издадените фактури.

Предвид приетите по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе, съдът намира, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което операторът е предоставил на абоната – ответник, мобилни услуги, посредством предоставянето на телефонен номер, при съответни месечни такси и срок на действие на договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугите – абонаментни такси. В договора се съдържа описание на тарифния план и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им. Договорът откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договор, сключен при общи условия, като включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия. Те са приети с положения подпис на абоната и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите.

В разглеждания случая ответникът е подписал договора за услуги с мобилния оператор, ползвал е същите и не е изпълнил задължението си да заплаща стойността на предоставените услуги и с поведението си е изпаднал в забава. Издадени са фактури, които не е заплатил в срок. Следователно е осъществен фактическият състав на едно договорно неизпълнение, за което ответникът носи отговорност.

Съгласно чл. 26 от Общите условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по договора, бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми“.

Извършване на конкретно възложените мобилни услуги от мобилния оператор и предоставянето им на ответника се доказва от приложените по делото фактури, подробно 3 изброени по-горе. По всички изброени фактури получател е ответникът И. П. с телефонен номер **********. Представените фактури установят факта, че като първични счетоводни документи са осчетоводени в търговските книги на мобилния оператор „Йеттел България“ ЕАД. Чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ установяват правило относно редовно водените счетоводни книги на търговеца, които могат да служат като доказателство в негова полза. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е оспорил по реда на чл. 193 ГПК истинността (верността) на фактурите, както и верността на обективираните във фактурите данни, които съдържат минимално необходимите реквизити съгласно ЗСч. и ЗДДС и представляват първичен счетоводен документ, поради което съдът приема, че търговските книги на „Йеттел България“ ЕАД са водени редовно и оттук, че ответникът действително е ползвал услугите на оператора, на посочените в тях стойности. След като фактурите не са били оспорени от ответната страна, същите представляват доказателство, че така претендираните суми са осчетоводени от доставчика – в същия смисъл: решение № 89/30.03.2018 г. по гр. д. № 31/2018 г. по описа на ОС - Перник. Няма основание за обвързване заплащането на възнаграждението за извършване на конкретно възложените мобилни услуги от мобилния оператор и предоставянето им на ответника от допълнителни факти, доколкото приемането на услугата не е задължение на възложителя - да прегледа и да направи всички възражения за неправилно изпълнение (определение № 3/08.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 803/2014 г., ТК, II т. о.). Затова и при отсъствието на възражения и доказателства по делото, ответникът при приемане на изпълнените услуги да е направил възражения за недостатъци и изрично изразено несъгласие с престираните услуги при тяхното приемане, извършеното се счита прието и възложителят дължи уговореното възнаграждение от приемането (чл. 266, ал. 1 ЗЗД).

Ответникът не е представил доказателства за извършени плащания на дължимите суми за ползвани далекосъобщителни услуги в полза на ищеца, с оглед на което съдът намира, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по процесните договори за заплащане на дължимите суми, поради което и същите законосъобразно са били прекратени предсрочно от мобилния оператор, което налага извод за основателност на предявения иск.

Относно дължимостта на вземането за неустойка:

Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Задължението за неустойка има акцесорен характер и става изискуемо при неизпълнение на друго главно задължение. За да бъде уважен иск на това правно основание, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК и в съответствие с изложените в исковата молба твърдения, наличието на следните предпоставки – наличието на клауза за неустойка; неизпълнение на задължение и неустойката да е уговорена между страните в определен размер, като обезщетение за вредите от неизпълнението на именно това задължение.

В настоящия случай съществува клауза в договора за мобилни услуги, според която при прекратяване на договора преди изтичане на неговия срок, което е по вина на ответника, то 4 последният дължи неустойка в размер на оставащите месечни абонаментни такси за срока на договора, като нейният максимален размер не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.

В тежест на ищеца е да ангажира доказателства за валидността на неустоечната клауза, за което с оглед указанията в т. 1 и т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и повелителния характер на разпоредбите, регламентиращи неравноправните клаузи и накърняването на добрите нрави при неустоечните клаузи, съдът следи и служебно.

За да прецени основателността на заявената претенция, съдът следва да обсъди изцяло неустоечната клауза, въз основа на която се претендира процесното вземане.

Искът за неустойка се основава на клауза в индивидуалния договор и ОУ, каквато в процесния случай действително е налице. При недоказване на извършено плащане в срок, налице е виновно поведение на ответника, посочено и в Общите условия, имащо значение за едностранно прекратяване на договора от ищеца.