Решение № 1731 от 17.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1731 гр. Пловдив, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сирануш С. Артинян при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело № 20235330117573 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. С. П., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от пълномощника адв.П. П., против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградко шосе“, № 115Е, ет.5, представлявано от у. Н. П. П. и пълномощника адв.Х. М. Г..

В исковата молба се твърди, че ищецът бил страна по Договор за паричен заем № ***, сключен с „Сити Кеш" ООД на 16 юни 2023г., като по силата на същия получил сумата от 2 200.00 лева, която сума следвало да бъде върната на 16 месечни вноски. Уговорено било П. да заплати и неустойка в размер на 1 744.52 лева, като по този начин общото задължение по договора с включена главница, лихва и неустойка било в размер на 4 352.00 лева. Релевира се, че въпросната неустойка по Договор за паричен заем № *** в размер на 1 744.52 лева била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал,1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК, вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК. Също така се сочи, че неустойката била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендирала чрез нея в размер на 1 744.52 лева била в размер на над 79.00 % на получената сума по отпуснатия кредит и по този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Според ищеца уговорката за неустойка прехвърляла риска от неизпълнение, на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водело до допълнително увеличаване на размера на задълженията, като неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение била пример за това, че излизала извън присъщите си функции и целял единствено постигането на неоснователно обогатяване. Излага се, че неустойката по Договор за паричен заем № *** не била индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП, като видно от самия договор по безспорен начин се установявало, че търсената неустойка от същия била част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямали възможност да влияят върху съдържанието към момента на неговото сключване.

1

Твърди се, че невключването на неустойката в размера на ГПР, имало за последица несъответствие на същия с действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, което от своя страна било заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. Заявява се, че въведените изисквания в процесния договор за вида обезпечение – банкова гаранция или поръчител, отговарящ на подробно описаните условия на чл.33, ал.1 от ОУ и срокът за представянето им, създавало значителни затруднения за длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.

Релевира се, че неустойката била излязла извън присъщата за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя била прекомерна спрямо представената в заем сума, без да зависела от вредите от неизпълнението на същинското договорно задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последици от неизпълнението, като чрез нея се въвеждал още един сигурен източник на доходи и печалба за икономическо по – силната страна. Отправя се искане да се признае, че ищецът не дължи сума в размер на 1 744.52 лева, представляваща неустойка по т. 6.6 от Договор за потребителски кредит № *** от дата *** сключен със „Сити Кеш" ООД, ЕИК: 202531869 поради това, че ибал нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че била сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП. Претендират се разноски.

При проведените открити съдебни заседания ищецът и пълномощникът не се явяват, но е постъпила молба, с която се поддържа исковата молба, отправя се искане за уважаване на исковата претенция и се претендират разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът „ Сити Кеш“ ЕООД, чрез пълномощника адв.Х. М., е представило отговор на исковата молба, с който се отправя искане за отхвърляне на исковата претенция поради нередовност, недопустимост и неоснователност. Релевират се съображения за нередовност на исковата молба. Според ответника уговорената неустойка отговаряла на всички изисквания на ЗЗП, като същата била индивидуално уговорена и равноправна, с оглед на което била действителна. Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит бил сключен изцяло по волята на ищеца, който бил попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил бил подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Отделно от това кредитополучателят можел да се откаже от сключването на договора дори и след изтичане на тридневния срок за представяне на обезпечение в четиринадесет дневен срок без никакви отрицателни последици за него – заплащане на такси и обезщетения, а също така можел и да поиска удължаване на срока за предоставяне на обезпечение или представяне на различно такова – например запис на заповед. Според ответника от фактическата обстановка на казуса ставало ясно обаче, че ищецът изобщо нямал намерение да предоставя обезпечение - тъкмо обратното, с изтеглянето на кредита бил целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като заведе в условията на злоупотреба с право неоснователен иск за недействителност на неустоечната клауза, като очевидно било, че същият договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Релевират се доводи, че нямало как в случая да се твърди противоречие на договорната неустойка с добрите нрави и неравноправност по смисъла на ЗЗП, поради изброените по-горе причини, свързани с индивидуалното й договаряне и възможността кредитополучателят да можел да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването й, респективно върху цялостното й отпадане, а също така неустойката имала предварително определен начален и краен момент, както и била с фиксирани параметри за срока на договора. Ответникът намира за неоснователни твърденията за заблуждаваща търговска практика, липса на информация за всички разходи по връщане на предоставения кредит, предвид това, че неустоечната клауза била съставена на ясен и разбираем език, като в договора и стандартния европейски 2 формуляр били записани ясно и точно всички параметри и условия по кредита. Излага се, че клаузите от процесния договор, включително оспорената, били индивидуално договорени, ясно и точно описани в договора и потребителят бил наясно с всички аспекти на финансовото си задължение към търговеца, както при сключване на процесния договор, така и преди това, а в Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити също били посочени разходите по кредита, както и размера на неустойката, уговорена впоследствие в договора за кредит. Отправя се искане за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна, а в случай, че не се уточни петитума на исковата молба – да се върне исковата молба и да се прекрати производството. Претендират се сторените в производството разноски.

При проведените открити съдебни заседания ответникът не се представлява, но е постъпила молба от него, подадена чрез пълномощника адв.Х. М., с която моли да се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна следното:

С Договор за паричен заем № ***, сключен между страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на 2200 лева, при следните условия: срок от 6 месеца, при дължима лихва в общ размер от 407,48 лева за целия договорен период, към погасителната вноска е начислявана неустойка в общ размер на 1744,52 лева, като поогасителните вноски са общо 16 и всяка от тях е в размер на 272,00 лева, платима на всеки две седмици. В материалите по делото е приобщено Извлечение за извършените и предстоящите плащания по договора за паричен заем от 16.06.2023г., в който е обективиран погасителен план, от който става ясно, че между страните е налице облигационно отношение по повод сключен потребителски договор за заем, размера на отпусната сума, договорената лихва и начислената неустойка.

Действително по делото не е представен договора за паричен заем № ***, но твърденията на ищеца, че в него е уговорена неустойка в размер на 1744,52 лева за непредставяне на обезпечение – банкова гаранция или поръчител, които да отговорят на определени условия, не се оспорва от ответника. Отделно от това „Сити Кеш“ ООД беше задължено да представи въпросния договор, като изрично беше предупредено, че ако не стори това, ще бъдат приложени последиците на чл.161 от ГПК. Дружеството ответник не представи въпросният договор до приключване на съдебното дирене в настоящото производство, въпреки дадената възможност да направи това два пъти, с оглед на което на основание чл.161 от ГПК настоящия състав, счита за доказано фактът, че е сключен договора за паричен заем №*** в параметрите, посочени от ищеца, включително, че е договорена неустойка в размер на 1744,52 лева за непредставяне на обезпечение от страна на заемополучателя – а именно банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на определени условия. Като писмени доказателства с а представени копие от Извлечение за извършените и предстоящите плащания по договора за паричен заем от 16.06.2023г., в който е обективиран погасителен план, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и Искане за сключване на договор за кредит № ***.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 26 ал. 1, предложения трето от ЗЗД, във вр. с чл.143 от ЗЗП във вр. с чл.146 от ЗЗП във вр. с чл. 92 от ЗЗД.

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски заем, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на 3 договора е действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а ответникът е юридическо лице, което предоставя потребителски кредити в рамките на своята професионална и търговска дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалните закони – ЗПК и ЗЗП.

Съобразно нормата на чл. 19, ал. 4 ГПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Ал.

5- та на чл. 19 разписва, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Съгласно договора, при непредоставяне от страна на потребителя в срок обезпечение в полза на кредитора – банкова гаранция или поръчител, който отговаря на определени условия, към дължимите суми се начислява и неустойка в размер на 1744,52 лева. Прочитът на клаузите от договора, предвиждащи задължение за представяне на поръчителство и неустойка при непредставянето на въпросното поръчителство в сро и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество „неустойката“ представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които клаузата за предоставяне на поръчителство от договора възвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено в светлината на обстоятелството, че той търси бързо кредитно финансиране. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция или физическо лице - поръчител, което да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към него. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” при формиране на ГПР по договора – съобразно уговореното в договора за паричен заем, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.